WIK (Валери Качов) - Obras

Пореден ден 🇧🇬

&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...

WIK

Prosa » Otros

2010-10-30T17:59:47+03:00 788

Танцът на смъртта 🇧🇬

Танцът на смъртта
Честта на воина и честна смърт.
На път към Валхала -
последни капки кръв...
Полет над битката, далеч. ...

WIK

Poesía » Otra

2010-10-16T20:33:36+03:00 762

Неизпратено писмо 🇧🇬

Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...

WIK

Prosa » Cartas

2010-09-11T23:21:46+03:00 1.1K

Ти си моята съдба 🇧🇬

Ти си моята съдба!
Съдба!
Реална и вълшебна,
потайна усмивка
и поглед стаен. ...

WIK

Poesía » Otra

2010-08-21T14:07:43+03:00 1.5K

Свята Грешнице 🇧🇬

Бягат минутите - човек старее. Часовникът непрестанно отмерва времето. Напред, напред. Всяко следващо – “тик” или “так” забравя другите в миналото. Тези мигове вече са били. Човек още много часовникови интервала ще чуе, но един от тях ще бъде минало за него, а самият той – минало за останалите – “ти ...

WIK

Prosa » Relatos

2010-08-01T17:37:04+03:00 944 1

Съвършенство 🇧🇬

Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...

WIK

Prosa » Otros

2010-07-16T12:23:57+03:00 761

Плешивото куче 🇧🇬

Не искаме кучешки живот!
Момичета, песни и волност...
Плюем на къщи,
пари и вещи...
без покрив, ...

WIK

Poesía » Otra

2010-07-08T15:53:49+03:00 1.2K

Пулс 🇧🇬

Пулс
Сбогом, мои представи.
Аз израствам и обхващам това.
Вниквам, разбирам и мога.
Приятелства, чувства, ...

WIK

Poesía » Otra

2010-05-29T22:33:56+03:00 597

Безсмъртниче 🇧🇬

Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...

WIK

Prosa » Relatos

2010-05-22T22:47:29+03:00 1.3K 2

Съвършената игра 🇧🇬

Хората седяха около дългата маса.Това бе великолепен пир, който беше започнал твърде отдавна...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатит ...

WIK

Prosa » Otros

2010-05-06T17:13:34+03:00 836

Платно и стих 🇧🇬

Платно и стих
Звезден кръговрат
- рождение и смърт
- огънят въздава и отнема ...
Око. ...

WIK

Poesía » Otra

2010-04-24T21:04:59+03:00 820

Защо и как 🇧🇬

Защо и как?
Страдаш ти, човек.
Страдаш.
Какво е скрил
векът ...

WIK

Poesía

2010-04-17T21:20:59+03:00 623

Изкупи моя грях 🇧🇬

Изкупи моя грях
Студено е! Земята изстива. Изстиват хората. Изстивам аз. Дайте топлина! Кой избра пламъка и го отне, безстрастно ни лиши от огън?!
Хлад вее от земята, нещо ледено-кристално нахлува на мъгливи тласъци през арката на твоята стара, неизменно-съща портика от развалината, строена да бъде ...

WIK

Prosa » Relatos

2010-04-04T16:23:54+03:00 980

В изгрева 🇧🇬

На Теодор
Зора!
Обагря в огън
хоризонта
в своя път ...

WIK

Poesía » Otra

2010-04-01T14:43:37+03:00 607

Горчив дъх 🇧🇬

Кръговратът... пак
неясно те извлича
от утъпкания коловоз.
Захвърлен някъде
- извън, ...

WIK

Poesía » Otra

2010-03-13T14:03:00+02:00 654 1

Суета 🇧🇬

“Може би нещастието на нашия днешен свят е...
в това... че върховната мъдрост се предлага
на дребно по всички улички, че във всяка
държавна църква, заедно с вярата във властта,
кесията и националната суетност, бива ...

WIK

Prosa » Otros

2010-03-03T13:26:08+02:00 773 2

Христос и петият печат 🇧🇬

“Малки реминисценции за Христос и петия печат”
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...

WIK

Prosa » Otros

2010-02-14T16:09:39+02:00 1.1K 1

Дебелият край на тоягата 🇧🇬

... е повече от дебел.
Той е по-мъдър.
а май че и по-стар!
Другото е вятър и дим
от разпилени есенни дни, ...

WIK

Poesía » Otra

2010-01-24T16:22:47+02:00 646

Стремеж към непостижимото 🇧🇬

Ти, жестоко двойнствено лице.
Обагрено в неискреност,
донесло ни печал.
Ний в твое име търсим
себе си ...

WIK

Poesía » Filosófica

2010-01-16T14:29:21+02:00 746

Синьо-белият скреж 🇧🇬

“Синьо–белият скреж”
- Свалете портрета на Левски! Всички! Знаеш ли защо, човеко?
- Защото, когато нацията профанира героите си, тя отрича себе си!
*
Като в синьо-бялото. Когато се губи червеното, когато се губи чувството – онова морално-осъзнатото... ...

WIK

Prosa » Otros

2010-01-09T15:28:48+02:00 752 1

Завръщане 🇧🇬

В смирените дипли на вечерния скут
- смирено гаснещата болка.
Защото пада здрач отнейде
и се връща тихо в теб.
Има или няма я тъгата... ...

WIK

Poesía » Otra

2009-12-30T17:01:02+02:00 479

Мама 🇧🇬

В заветен пост на мъртвите
кошмари
- някоя легенда ще те съжали,
за тебе нов и предан -
твоя страх ще приюти, ...

WIK

Poesía » Otra

2009-12-25T01:18:16+02:00 532 1

Песен на смъртните 🇧🇬

Песен моя,
когато тъмнеят душите
и всичко се губи мъгляво
далеч,
ти идваш при мен, ...

WIK

Poesía » Otra

2009-11-28T14:46:30+02:00 1.6K 2

Сказание за неизбродните векове 🇧🇬

Сказание за неизбродните векове
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...

WIK

Prosa » Relatos

2009-11-14T18:29:07+02:00 688 1

Помогни ми! 🇧🇬

Помогни ми
Безметежен хаос, нощ
и тъмнина зова.
Зова ви - призрачно съчувстващи
на мойта тленна горест. ...

WIK

Poesía » Otra

2009-10-31T19:30:11+02:00 584

В покой 🇧🇬

В покой
Животът на една идея
Непрестанният кръговрат на
светлина, тъмнина...
Неистов обхват на добро и зло... ...

WIK

Poesía » Filosófica

2009-10-24T11:58:33+03:00 699

Ако творците бяха еснафи 🇧🇬

Ако творците бяха еснафи
Човекът, койо търсеше смисъла на живота
Авторът унило погледна студения дъжд, който барабанеше върху рамката на прозореца. Сивата и мрачна мъгла и дълбоко въздъхна. Нима всичко бе събрало в смисъла своята противоречивост и сивота.
Самият той търсеше този смисъл, който ако не ...

WIK

Prosa » Otros

2009-10-17T15:58:20+03:00 1.1K

Небе 🇧🇬

В синята безкрайност две очи
се вглеждат,
в синия небесен вис – мечтаят
две души.
Неизвестно, безметежно и голямо ...

WIK

Poesía » Otra

2009-10-10T17:28:11+03:00 574

Блян 🇧🇬

В играта на сенки
и пъстри петна
сияе паркова алея.
С усилие – мрачно,
под ласката на дневния пек, ...

WIK

Poesía » Otra

2009-09-26T21:27:35+03:00 610

Панаир 🇧🇬

Какво бихте изпитали, ако всичко, което сте си представяли, вашите идеи, онова оформено мисловно творение - фантастично и реално - изведнъж видите опредметено в чужда творба? Написано, оформено в онзи вид, който до тогава е бил само твой. Всичко от теб в хармоничния, утвърден, желан и мечтан свят – ...

WIK

Prosa » Otros

2009-09-19T11:40:04+03:00 796

Стих в чекмедже 🇧🇬

Над заспалия град
светят улични лампи.
Следят те неми прозорци
и вехне сънна тишина.
Бетонните кули се смеят ...

WIK

Poesía » Otra

2009-09-12T16:16:39+03:00 625 1

Дух и пламък 🇧🇬

Дух–хилядигодишен
- скитник съвършен.
От брод на брод,
на тма, на сън.
Ти, защо отпрати още приживе ...

WIK

Poesía » Filosófica

2009-09-05T13:12:34+03:00 625

Прамайка 🇧🇬

Бурна бе нощта. В средата на лятото – а се изсипаха от бездънното небе ледени парчета, валя много като в късния месец – листопад. Дълго боговете бяха таили гнева си, духовете не бяха тревожили хората и ето сега изведнъж унищожиха посевите, изкорениха дървета, водите преляха и отнесоха стада и лодки. ...

WIK

Prosa » Otros

2009-08-29T19:50:27+03:00 924

Лунна сянка 🇧🇬

Безкрайна вис
от необяното море,
безкрайна вис
от необятното небе
се сливат ...

WIK

Poesía » Otra

2009-08-16T15:04:51+03:00 594

На тях 🇧🇬

На Тях
Планинската пустош незнайна
- просветва в цветни нюанси;
искреността на синевата гори
- в пъстри ивици - ...

WIK

Poesía » Otra

2009-08-08T11:13:31+03:00 646

Нараяма 🇧🇬

Когато цветът на бялата
вишна,
пада пролет - като сняг;
в рождението на земята
идва ново, ...

WIK

Poesía » Formas orientales

2009-08-01T18:41:52+03:00 687 1

Балада 🇧🇬

На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...

WIK

Prosa » Otros

2009-07-25T11:48:16+03:00 804 2

Арбитър на елегантността 🇧🇬

Арбитър на елегантността
От висшите повели на духа,
от дълбинните утроби на духа
- създал си ти потребност
да откриваш смисъл висш ...

WIK

Poesía » Filosófica

2009-07-18T12:43:01+03:00 772 2

Молекулярни облаци 🇧🇬

В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...

WIK

Prosa » Otros

2009-07-11T14:57:45+03:00 855 1

Усмивка на дъга 🇧🇬

Усмивка на дъга
Отлетя като полъх
лятната буря.
Сънни клепачи отворили,
пръскат се сивите ...

WIK

Poesía » Otra

2009-07-03T23:08:29+03:00 682 3