Filosófica - Poesía

Не мога 🇧🇬

Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2012-10-22T12:09:09+03:00 2K 17

Белите листове 🇧🇬

Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...

reidiveli

Poesía » Filosófica

2012-10-21T23:19:18+03:00 541

Да пиша не обичам 🇧🇬

Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...

masho

Poesía » Filosófica

2012-10-21T22:52:16+03:00 493

Още 🇧🇬

Животът е тръпка солена,
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце, ...

ekstasis

Poesía » Filosófica

2012-10-21T21:50:21+03:00 700 7

В очите на чайките 🇧🇬

В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...

росина

Poesía » Filosófica

2012-10-20T16:32:31+03:00 1.1K 2

Къде 🇧🇬

Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...

galenaj

Poesía » Filosófica

2012-10-20T11:58:37+03:00 784 2

Торнадото в мен 🇧🇬

Торнадо в сърцето се вихри. С писъци истерични.
Убийствени,тежки дните. Предчувствия - мистични.
Черни гарвани грачат в душата. Пищят. Прокобят.
Грозно мислите ми кълват. Немилостиво злокобят.
А исках да имам живот - както на всички. Умерен. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2012-10-20T11:34:30+03:00 948 2

Спомени от младостта ми 🇧🇬

Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!
Така несетно аз се връщам, ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-10-19T13:44:02+03:00 750 1

Какво е да си само миг щастлив 🇧🇬

Какво е да си само миг щастлив -
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...

росина

Poesía » Filosófica

2012-10-19T13:35:01+03:00 791 2

Добро утро, Свят! 🇧🇬

Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...

MRG

Poesía » Filosófica

2012-10-19T13:31:52+03:00 1.2K

Неповторимият Човек 🇧🇬

Неповторим направен е Човека!
Отделният човек е уникат...
И само той е в своята пътека.
Не са еднакви даже брат и брат.
И за това е той богуподобен . ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-10-17T09:55:13+03:00 459 1

Луда крава 🇧🇬

Чувам, че: "Господ - на мушлива крава рога не дава!"
Обаче тогава защо аз съм такава? Дива и "луда крава"?
Да търпя подлост, мерзост, лъжа, никак не ми отива.
Вироглава съм. Упорита. Проклета съм. Горделива.
Моят характер не е благ. Нито е кравешки! Признавам. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2012-10-17T09:50:22+03:00 1.1K 1

* * * 🇧🇬

* * *
По улиците
тръгнах дрипав,
за да си изпрося
мъничко любов. ...

ss67

Poesía » Filosófica

2012-10-17T01:43:27+03:00 1.8K 5

Различни сме 🇧🇬

Различни сме! Затуй навярно, Боже,
създал си толкова нюанси на живота!
Един да мрази, друг да дава повече,
а трети - да обича както може!
Но два от цветовете пощадил си ...

Adri

Poesía » Filosófica

2012-10-16T17:02:07+03:00 1.4K 1 7

Прощаване с лятото 🇧🇬

Добре ни беше в хубавото лято,
но плъзват вече есенни мъгли...
Ще дойде зимата ни, във която
ще ни разплакват ледените дни.
От студ душите ни ще вкочанясат, ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-10-16T16:59:02+03:00 448

Юбилейно... 🇧🇬

Юбилейно...
на всички стари приятели
О, мои Приятели стари
и вече- стари наистина!..
Доживяхме до мемоари ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2012-10-16T09:06:26+03:00 726 4

Сънища, сънища... 🇧🇬

Сънища, сънища, черни и бели
сякаш сте конници, полъх крилат.
Идвате тихо тук, плахо поели
някъде, някога в своя си свят.
Сънища, сънища, цветни влетели ...

rudin

Poesía » Filosófica

2012-10-15T07:14:51+03:00 621 2

Завръщане 🇧🇬

Ден след ден и нощ след нощ
животът продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
във тялото, което остарява.
За да останеш пак едно дете, ...

росина

Poesía » Filosófica

2012-10-14T23:40:02+03:00 586 1

Спасен 🇧🇬

„... зоват спасителните кръгове на ада.”
Иван Найденов
Удавникът за сламка се лови
и до последно се надява,
че сам спасителят ще се яви ...

vladun

Poesía » Filosófica

2012-10-14T21:24:04+03:00 1.1K 10

Бумерангът на времето 🇧🇬

Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2012-10-14T15:03:08+03:00 944

Разговор с Иван 🇧🇬

Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-10-14T14:25:00+03:00 447

Diabolos 🇧🇬

Diabolos
Порязвам се в сърцето и много ме боли,
покапват думите и съхнат в неразбиране,
разпятието вътре вече не тежи,
а пътят към голготата е сякаш минат. ...

theironlady

Poesía » Filosófica

2012-10-14T13:15:02+03:00 663 3

По "Витошка"... 🇧🇬

По "Витошка" се рея. И се люшват,
край мене - сто забравени Мечти.
А хората - са весели? Допускам...
Плах? Циганското лято - ги мори...
И в пълните с усмивки, кафенета, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2012-10-14T11:47:04+03:00 1.7K 11

Лавина 🇧🇬

Безкраен проход. Снежна зима.
Снегът блести по върховете.
Кокетно селище. Любима –
до мен – планинско бяло цвете.
Високо горе снежна топка ...

rudin

Poesía » Filosófica

2012-10-14T00:37:57+03:00 648 4

Прощално 🇧🇬

Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...

росина

Poesía » Filosófica

2012-10-13T19:06:15+03:00 555

Фауст 🇧🇬

Не съм намерил - Истина,
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2012-10-13T16:53:08+03:00 1.5K 10

Сияйната дъга 🇧🇬

Този свят така различен
с много облаци и ветрове,
стихиен е и динамичен,
насечен с пътища и брегове.
Ттози свят обичан-мразен ...

росина

Poesía » Filosófica

2012-10-12T12:21:57+03:00 610 1

Сърцето плаче 🇧🇬

Сърцето плаче
Чувствам отвътре нещо е изгнило,
чувствам как сърцето ми се е свило!
Започваш да се чудиш функцията му каква е?! -
Да тупти или да ридае? ...

invisiblle

Poesía » Filosófica

2012-10-12T12:21:57+03:00 1.1K 2

Скитница 🇧🇬

С години все се скитам по света
и не усетих кога обиколила съм земята
в търсене да срещна по света
поне една душа позната.
Една душа, която да ме върне към дома, ...

росина

Poesía » Filosófica

2012-10-12T12:19:27+03:00 1.5K 2

Надвечер 🇧🇬

Прозорецът на моята квартира
към залеза протягаше ръце,
през него гледах как Денят умира
и се подава Нощното лице...
И уморен от дневната гълчава, ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-10-12T12:07:14+03:00 771 9

Мълвата 🇧🇬

Ледът зрее - странен плод,
а през март внезапно ще се пръсне,
като прокълнат народ
или като мълва от устни.
И като девойка пролетта ...

vejen

Poesía » Filosófica

2012-10-12T12:03:09+03:00 586

Човек 🇧🇬

Човек
Веят в мене ветрове,
сезони безумно се гонят,
макар и спокоен наглед,
аз съм за бури устроен, ...

ZAPP

Poesía » Filosófica

2012-10-12T09:38:46+03:00 939 7

Блудница 🇧🇬

(споделено за вас: От една Поетеса - "Блудница")
В тъмните нощи. Безсънните. Будни очите горят.
Шепнат вълшебства устните. Мислите ми летят.
Рано е... Чакам Вятъра. Думите тихичко го зоват.
Нощем от него зачевам... После Мислите ще родят. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2012-10-12T00:03:40+03:00 969 1

Вечната жена! 🇧🇬

Листопадът на годините мен не ме е променил.
Като извор във пустинята. Свежа съм като вода.
Бродя с кървави нозе. По чукарите на времето.
То от мен сълзи краде... Аз посявам семето!
Нося в шепите си топли. Златните зърна. ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2012-10-11T11:07:42+03:00 1.4K 3

Депресиращият ден 🇧🇬

Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзите ми напира... ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-10-11T10:17:06+03:00 583 2

Ръцете на художника след време... 🇧🇬

Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-10-11T10:01:57+03:00 1.2K 29

Океана 🇧🇬

И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...

esfir

Poesía » Filosófica

2012-10-11T09:49:16+03:00 1.1K

С душата си да уловя 🇧🇬

Тъй искам да те изживея –
единствен мой красив живот;
от зрънце - обич да посея
и с нея да отгледам плод...
във утро да нахраня птиче ...

ekstasis

Poesía » Filosófica

2012-10-10T12:53:25+03:00 994 1 24

Белият вълк 🇧🇬

(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...

EkaterinaKamazovska

Poesía » Filosófica

2012-10-10T12:20:30+03:00 1.1K 1

Помогни навреме! 🇧🇬

Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...

dardan

Poesía » Filosófica

2012-10-10T12:12:38+03:00 1.4K 2