Filosófica - Poesía

Македонката 🇧🇬

Македонката
Една жена винаги пее с усмивка на уста,
весели тя хората на празника и в делника.
Красива народна певица, истинска жена,
отраснала с песента в Пирин планина. ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2024-02-10T13:59:02+02:00 484 1

Морал... 🇧🇬

Времето е затворено в постоянна щампа...
Понякога историята го прави ретроградно...
Тогава от него от стари, по-мъдри от Кивот...
Идват правилните пулсации на деня...
Всичко се върти около оста на вечността... ...

Lalita

Poesía » Filosófica, Verso libre, Otra

2024-02-10T13:52:04+02:00 490

В някоя друга вселена 🇧🇬

В НЯКОЯ ДРУГА ВСЕЛЕНА
Тя се беше смалила до късче небесна забрадка,
избеляло под жаркото немилостиво светило.
Мама бавно потъваше в бледите сенки на залеза.
С мълчалива усмивка, от която боли и е криво! ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2024-02-10T11:00:48+02:00 565 3 7

Покаяние 🇧🇬

Прости ми за думите,
които разпилявах
без ред и без смисъл.
От страх да остана,
неволно си тръгнах. ...

ЛюбимаМаеркова

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-10T10:18:34+02:00 451

Tрохички от душа 🇧🇬

Навън е тъмно, старият квартал,
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2024-02-10T08:44:34+02:00 900 2 5

Моя о̀рис! 🇧🇬

Аз, вперил в теб щастливото око,
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-09T19:41:33+02:00 802 3

Народна носия 🇧🇬

Народна носия
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...

valcanyon

Poesía » Filosófica, Civil

2024-02-09T19:36:57+02:00 967

Реторичен разговор+монолог! 🇧🇬

Коя сте вие,да ме съдите или унижавате,
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...

mterezios

Poesía » Filosófica

2024-02-09T19:34:07+02:00 710

Идеал и реалност 🇧🇬

Душа ще получи хармония и мир,
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...

hcs

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-09T18:37:34+02:00 1K

Небета седем... Ще те търся там... 🇧🇬

Душата си превърнала в куплети,
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-02-09T10:43:03+02:00 837 9 10

Лабиринтът на тъгата 🇧🇬

Когато е студено вътре, в нас,
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...

mislitel

Poesía » Filosófica, Civil

2024-02-09T08:33:07+02:00 478 10

Почти ода 🇧🇬

Отдавна ме обзе това желание,
за чудо, казано в стихотворение,
в което с цялото ми обожание
да обясня защо си вдъхновение.
И да не те римувам във куплети, ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-08T10:15:15+02:00 435 1 1

Малки и големи 🇧🇬

Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...

ЛюбимаМаеркова

Poesía » Filosófica

2024-02-08T10:10:21+02:00 906 2 3

Шепичка време 🇧🇬

Като плитка отрязана висна сега и това си е,
в миг махалото. Счупи се моят ненужен часовник.
И не чувам звънеца огласящ деня – междучасие
и за плитките дръпнати няма момчета – виновни.
Още тайни момичешки нощем шептят коридорите, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-02-08T10:09:16+02:00 768 3 10

Кафето на масата 🇧🇬

Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...

ЛюбимаМаеркова

Poesía » Filosófica, Otra

2024-02-07T20:55:41+02:00 665 2 2

Наследство 🇧🇬

НАСЛЕДСТВО
Аз не познавах стария съсед.
А ето, тръгна слух, че се споминал.
Минути – две ли, три ли? – подир пет
етажът се препълни от роднини. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2024-02-07T12:38:31+02:00 558 8 16

След смъртта 🇧🇬

Не знаем след смъртта къде отиваме
и ще ни има ли на Онзи свят далечен?
Дали като тела ще съществуваме
или ще бъдем дух безплътен, вечен?
Дали ще ни вълнуват земни 'ежби, ...

Планинскоцвете

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-07T11:09:30+02:00 559 2

Бялото в мен... 🇧🇬

В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...

Lalita

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-02-07T07:29:33+02:00 606 2 1

Пътят на съдбата 🇧🇬

Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...

natiii

Poesía » Filosófica

2024-02-07T06:43:24+02:00 711 1

Снежна пролет 🇧🇬

Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...

NimeriQ

Poesía » Filosófica

2024-02-07T06:14:20+02:00 561 3 5

Любимецът на Господ 🇧🇬

Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-06T23:48:38+02:00 811 1 5

Луната 🇧🇬

Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...

Lalita

Poesía » Del paisaje, Filosófica, Verso libre

2024-02-06T13:27:36+02:00 993 1

Няма време 🇧🇬

Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...

SvetoslavVasilev

Poesía » Filosófica

2024-02-06T11:12:45+02:00 629 2 2

Пресътворение 🇧🇬

Намирам се в преломна безпредметност,
където смисълът е просто блян,
а мисълта ми е ограничена мимолетност
от спомени и щения на материален план.
Душата си аз вързала съм здраво ...

piffka

Poesía » Filosófica

2024-02-06T08:58:04+02:00 895 1

Животът е от миг по-кратък 🇧🇬

Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички, ...

mislitel

Poesía » Filosófica

2024-02-06T08:55:40+02:00 825 2 6

Лудостта, без която не можем 🇧🇬

ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма. ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2024-02-05T17:21:18+02:00 853 2 7

Живот 🇧🇬

Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...

Lalita

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-02-04T19:28:11+02:00 569 2

Пламък в очите ни смели 🇧🇬

Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...

thedac

Poesía » Filosófica

2024-02-04T19:21:09+02:00 655 4

Къде е истината 🇧🇬

Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...

ermalyk

Poesía » Filosófica, Civil

2024-02-03T20:42:12+02:00 937 1

Размисли 🇧🇬

В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито ...

Огнян_Железов

Poesía » Filosófica

2024-02-03T11:36:32+02:00 737 3 3

И се чувствам камила – тригърба 🇧🇬

Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума? ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-02-03T10:08:51+02:00 474 4 11

Вълчи свят 🇧🇬

По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...

Ромашка

Poesía » Filosófica

2024-02-03T06:48:19+02:00 1.5K 7 14

Произход 🇧🇬

Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...

Algol

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2024-02-02T21:16:54+02:00 445

Вълчица с овча кожа 🇧🇬

Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-02T21:13:04+02:00 431 3 1

Изостанала 🇧🇬

Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...

Слънце

Poesía » Filosófica, Verso libre

2024-02-02T18:51:06+02:00 399

Стотици Вечности 🇧🇬

(С благодарност на децата ми за стотиците вечности)
От цяла вечност те познавам
И все пак, дай да се прегърнем!
Че всеки ден или час раздяла,
Усещам, че живота ми наопаки ще преобърне. ...

popKancho

Poesía » Filosófica

2024-02-02T11:40:41+02:00 558

Вечните ловни полета 🇧🇬

Вечните ловни полета -
такъв, уви, ни е късмета!
Що след живота ни чака -
светлината или мрака!?
Скепсис, мъка изпълва ми душата, ...

hcs

Poesía » Filosófica

2024-02-02T11:29:25+02:00 582 1

Животът функция е на клавишите 🇧🇬

Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2024-02-02T02:27:41+02:00 683 9 13

Последен сезон 🇧🇬

Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява. ...

димитрова

Poesía » Filosófica

2024-02-01T17:59:29+02:00 493

Светът ти е по мяра, когато те прегръщам 🇧🇬

Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...

diesto

Poesía » De amor, Filosófica

2024-02-01T11:32:30+02:00 476 3 2