Filosófica - Poesía

За цигарата ми 🇧🇬

За цигарата ми
Стоя с цигарата си. И прогонвам Самотата...
Обсъждаме парливите въпроси на Деня.
Целуваме се, като влюбени в устата...
Цени ме тя... И аз самият вечно я ценя! ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-03-06T11:28:42+02:00 535 2

Актрисата бе слънчева и бяла 🇧🇬

Актрисата
бе слънчева и бяла,
усмихната и весела жена,
но в сериала роля бе играла
на унижавана, подтискана жена. ...

Ангар

Poesía » Filosófica

2012-03-06T08:58:56+02:00 748 4

До № 85000... 🇧🇬

С най-добри чувства към всички тук!
:)
Просто дружески шарж към потребител № 85000 - виждам, че скоро ще се появи на хоризонта...
Осемдесет и пет са... хиляди Поети,
Писател, та – Художник... Фотограф, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2012-03-05T16:53:08+02:00 1.9K 8

Есенна импресия № 6 🇧🇬

Есенна импресия № 6
Отново Есен ни застига
и ето падат пак листата,
но Вятър поривист ги вдига
и ги върти из небесата... ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2012-03-05T09:03:58+02:00 935 2

=]] 🇧🇬

Казваш, че отиваш надалече.
Че животът те зове.
Или пък някой строен италианец.
А душите си скитат изгубени,
катерят върхове, дълбаят тунели. ...

Neznainiqt

Poesía » Filosófica

2012-03-05T00:32:41+02:00 949 2

Нестинарката... 🇧🇬

Нестинарката...
Щом лятната вечер над друми стаени
отпусна за отдих криле натежали-
с покана за Вечност Звездите студени
сам Божият Дъх за да греят разпали... ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2012-03-04T08:55:49+02:00 819 3

Песента на впряга 🇧🇬

Дълго рихме със копита снега и чертахме пъртини
− бели релси, изтеглени в димяща, претръпнала пустош.
И сега, щом притихнахме двама − вместо в цветни картини −
косите си сиви вятърът в халища снежни разпуща.
За какво ли ни вплитаха панделки алени в гривите, ...

yotovava

Poesía » Filosófica

2012-03-03T18:24:01+02:00 821 6

Топла есен 🇧🇬

Топла есен
Навън е още топла есен.
Дъждът припрян барабанú...
И като припева на стара песен
дълбоко в мен се настани. ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-03-03T11:23:06+02:00 573

Животът си върви 🇧🇬

Животът си върви
Животът си върви... И отминава!...
По стръмното край нас тече.
Отмива низости и слава…
И вирнати глави сече! ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-03-02T21:04:45+02:00 536

Реквием за днешния ден 🇧🇬

И седя коленичил пред гроба на моя баща,
и се питам защо трябва да бъде толкова трудно
да се молиш за спомени от отминали вече неща,
а не искаш да видиш лъчите на днешното утро.
И мълчейки, разбирам, че отговор няма за всичко това, ...

petergunn

Poesía » Filosófica

2012-03-01T18:42:49+02:00 524 1

Потънах в тишината 🇧🇬

Потънах в тишината, в покой от чуден необят
и прислонен във миг, ме лъхна сънен вятър,
душа на гълъб кацна върху рамото ми, и познах
във ласката ù чудна - дъх от топлото ни лято...
Звезда ми проговори, зашепна с необятен глас: ...

ekstasis

Poesía » Filosófica

2012-03-01T15:08:17+02:00 1.5K 19

Тревогата 🇧🇬

Тревогата подмолно ме влудява,
довежда ме до пълна нищета
и себе си не мога да позная –
забила поглед в преходни неща...
А трябваше сърцето да калявам, ...

ruba

Poesía » Filosófica

2012-03-01T15:07:05+02:00 786 1 6

Една неделя 🇧🇬

Една неделя
Неделята е стоплила стъклата.
Оглежда ме смирено и мълчи...
И аз се зверя в нея, будалата,
и чакам зимата да зафучи... ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-03-01T14:48:27+02:00 550

Живот без помилване 🇧🇬

Най-тежка присъда – живот без помилване –
получи злодей след смъртта!...
Очаквал бе друго: не прошка–ужилване,
низвергване, ад – за греха!
Извърши убийство!... Реши да се гръмне, ...

mariankrystev

Poesía » Filosófica

2012-03-01T13:10:00+02:00 608

Дъждовно 🇧🇬

Дъждът е откровение,
капките са малки точки памет,
мостове от многоточия...

ole72

Poesía » Filosófica

2012-03-01T12:16:29+02:00 1.2K 3

Есенно настроение... 🇧🇬

Есенно настроение...
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят... ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2012-03-01T08:17:58+02:00 1.1K 2

Сенките на наш'те непростени грехове 🇧🇬

"Сенките на наш'те непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...

evotosh

Poesía » Filosófica

2012-02-29T16:31:08+02:00 674

По парче живот 🇧🇬

Ще седна някой ден на чаша вино
и ще изтръскам спомените свои.
Не стига маса, пода ще зарине
купът с житейски грешки и пробойни.
Със поглед дълго, дълго отначало ...

ria

Poesía » Filosófica

2012-02-29T12:05:09+02:00 1.9K 1 18

Възраждане 🇧🇬

ВЪЗРАЖДАНЕ
Виделината тихо се прокрадва,
изтласква нощния мрак –
пролетта веч душите ни радва,
съживява природата пак… ...

Liliyanaandreeva

Poesía » Filosófica

2012-02-29T10:38:47+02:00 1K 3

Дали невярата е само празнота? 🇧🇬

Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2012-02-29T10:36:09+02:00 1.5K 35

* * * 🇧🇬

Старецът плахо там стои,
там замръзналата спирка, а сърцето спи...
Там леден град под силните вълни,
там зимният прозорец - дъх студен,
в тежки вопли жадно уловен... ...

loveless

Poesía » Filosófica

2012-02-29T10:30:56+02:00 861

Живот на щурец 🇧🇬

Живот на щурец
Задавани въпроси, отговори безкрайни.
Гръмогласно мълчание, изнемогващо съзнание.
Гледайки този свят, май съм бил вечно сляп!
Неразкрит от проклети. ...

waif

Poesía » Filosófica

2012-02-29T10:27:56+02:00 624

Искам 🇧🇬

Плувам в океан от хора,
но се чувствам сама.
Усещам само умора
от тази нечестна съдба.
Искам крила да разперя, ...

didivid

Poesía » Filosófica

2012-02-29T09:32:01+02:00 1.2K 1 1

Машина на Времето 🇧🇬

Машина на Времето
Говори се, че имало Машина,
която може Времето да спре,
дори напред със нея да се мине...
...Назад избирам... Ала до къде?.. ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2012-02-29T09:03:08+02:00 551

Хай-ху 4 🇧🇬

1
В театър – сцена.
Суетата, себе си играе
и ръкопляска си, от ложите.
Животът простосмъртен, пък нехае, ...

kasius

Poesía » Filosófica

2012-02-28T16:34:51+02:00 856 4

Нощ 🇧🇬

Денят изгаря, става нощ.
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости. ...

AMarinov

Poesía » Filosófica

2012-02-28T16:26:15+02:00 637 1

Животът твой е 🇧🇬

ЖИВОТЪТ ТВОЙ Е
Защо когато сили сетни
затихват в немощната гръд,
намираш думите заветни
и търсиш своя верен път? ...

radenko

Poesía » Filosófica

2012-02-28T15:48:20+02:00 1.3K 9

Заблудата от миналото 🇧🇬

2 Заблудата от миналото
С голяма кошница тръгнах!...
Не крия!
Да търся пъпа на Света!
Неоткритото аз ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-02-28T14:35:28+02:00 502 2

Искам да ти подаря... 🇧🇬

На приятел в тежък миг...
Искам да ти подаря Надежда -
за теб сега животът в нея се оглежда!
Тя носи слънчево небе с лъчи
и лунни нощи с тайнствени звезди! ...

daniela1974

Poesía » Filosófica

2012-02-28T13:24:10+02:00 1.2K

Балада за истината 🇧🇬

Одрипана,
гола,
мизерна,
нещастна
проказа си ти. ...

Mobby_Dick

Poesía » Filosófica

2012-02-28T12:22:37+02:00 1.4K

Полет над нищото 🇧🇬

Шестдесет доживях!
Свободата жадувана
си остана мираж –
трета младост сънувана,
без началство досадно ...

ВаняИ

Poesía » Filosófica

2012-02-28T11:59:33+02:00 1.2K 25

Хай-ху 3 🇧🇬

1
Златни кюлчета в хазна –
суетно лъскави и драгоценни.
В дрипливи буци кал
разпръснах семена, ...

kasius

Poesía » Filosófica

2012-02-26T18:31:45+02:00 808 1

Невъзможно е 🇧🇬

Невъзможно е художник сляп
да нарисува розата червена!
Невъзможно е несбъдната мечта
да зарадва нечия душа сломена!
Невъзможно е от нощното небе ...

lepart

Poesía » Filosófica

2012-02-26T11:50:52+02:00 680 3

Старите момичета... 🇧🇬

Старите момичета...
На старите момичета с любов...
Аз
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват, ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2012-02-25T16:52:15+02:00 840 7

тъгата не иска да си тръгне 🇧🇬

Тъгата не иска да си тръгне,
в мен вкопчила се е като товар.
Живота ми ще преобърне,
за да вземе моите мечти и моят блян!
Опитах мъката си да прогоня, ...

svetla90

Poesía » Filosófica

2012-02-25T16:19:28+02:00 1.3K 1

" Обезглавен " 🇧🇬

" Обезглавен "
Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта. ...

evotosh

Poesía » Filosófica

2012-02-25T10:44:08+02:00 669 2

Коридата 🇧🇬

Корида
Като хинин горчи на гърлото обидата
и пръстите се свиват ядно на пестник.
Изтласкват те, като говедо, на Коридата
и вместо мъж, превръщаш се в обречен бик. ...

Hekredel

Poesía » Filosófica

2012-02-25T01:45:25+02:00 764 4

Кучетата лаят, керванът си върви 🇧🇬

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Кучетата лаят, керванът си върви ...

bojilova1

Poesía » Filosófica

2012-02-24T20:07:43+02:00 6.5K 11

Поетите... и лудите... и слепите... 🇧🇬

Колко много са станали лудите,
всъщност имат си цар - и войска,
щом по пейките вече целуват се,
тя за... мъж или той за... жена...
Да, било е - Амура пробождал те, ...

ivanleko91

Poesía » Filosófica

2012-02-23T15:08:46+02:00 2.2K 42

Минута време 🇧🇬

Минута време
В стремежа да догонваме минутите,
пропускаме усмивка, поглед, пролетта,
цветовете на света пропускаме,
да се зарадваме на дребните неща. ...

alistef

Poesía » Filosófica

2012-02-23T14:42:21+02:00 1.5K 3