Вкусът е блудкав. Слънцето е в мрак.
Мирише на погубени надежди.
Повяхва неполиваният злак
и мислите към ада те повеждат –
в обятия на страшна самота, ...

Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува, ...

Как дълга, дълга е нощта
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти, ...

Реших да обиколя света. Толкова много години стоя в едно забутано градче,сменяйки един сив делник с друг. Монотонно ходене на работа и обратно, без нито ден почивка. Сега знам, че всичко ще свърши. Броени дни или месеци до края.
Дълго пътуване със самолет и съм в Рио де Жанейро. Малък хотел на една ...

От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...

Супермилионерът Пешо протегна ръка, взе чашата и закуси с още глътка двадесетгодишно малцово уиски.
Познатият глас откъм екрана отначало го стресна, после се сети, че това е новата му жена, в момента говорителка. Купи й мястото след сватбата и бая се изтърси – конкуренцията от гърдогъзобузести любов ...

Тя го гледаше влюбено и отнесено. Той! Първият мъж в живота й! Единственият мъж в живота й!
Той я гледаше изнадано и с известно презрение. Боже, каква загубенячка! И тоя месец ще трябва да пере чаршафите заради нея… А тая… Ама много задръстена, бе! Пренебрегвана, пренебрегвана – дори в мътните зори ...

- Какво е съвест
и морал?
Попита политикът гъзест
родина, род (и пол) предал...
- Измислици, май, ми се струва, ...

Крамолата ще угаси света.

Искам да дойда, море,
да усетя твоята ласка.
Дори и да бъде за ден,
да видя пак златния пясък.
Толкоз далечно и синьо, ...

Обичали са ме
и пак са ме предавали.
Заричали са се,
ала не са оставали.
Събаряли са ме, ...

В онези времена в полуразрушената от войната София беше трудно с квартирите. За радост на семейство Банкови къщата им беше незасегната от англоамериканската авиация;но за съжаление властта беше настанила в нея две семейства от Съветския съюз.Мъжете работеха като съветници към Министерството на вътре ...

студът сковава
същността си сякаш се
себес(м)разява

Затвори очи, помечтай си с мен,
Не мисли за утрешния ден
Нали живеем тук, сега...
Нека да превърнем в ден нощта.
Мечтай за друг безгрешен свят ...

На този, за когото се сещаш,
когато четеш това стихотворение
Моля се, бяла лястовичке, видиш ли кафезът от злато претопен
да не стоиш, да избягаш, да отлетиш, да не бъдеш ти във плен
Моля се, бяла лястовичке, изчакай, моля те, недей отлита! ...

Миден, наши дни
Усетила зад гърба си необичайна тишина, Мирабела спря да пише и се обърна. Пата-Кюта седеше още на табуретката, а на бамбуковата масичка пред него се белееше къс смачкана хартия с разхвърляни наоколо остатъци от моливи с полуизядени гумички. Мишоидът беше вдигнал глава към прозореца ...

Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...

от пролетта към
лятото е преходът
неуловим - но
славеят чрез песента
си го с любов оглася

Вчера, тръгнахме със Арес
да си купя хляб и лук.
И как пресичах сфетофара
покрай кофите с боклук,
мойто куче - котка зърна! ...

Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя! ...

Ти си моето старо момиче
и обичам с теб да си мълча,
няма нужда да бъда логичен,
да се моля и преинача.
Знаеш, бил съм и луд, и неверен, ...

Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...

Загубихме се, за да се намерим
в живота - едноцветен лабиринт.
Въздишката на времето трепери,
над бездната един към друг пълзим
по нишка сребърна от първата целувка, ...

Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...

Иванчо: Тате, българите не пуснали самолета на Лавров до Сърбия.
Не можеха ли просто да го съпроводят с два изтребителя?
Бащата: Този вариант е невъзможен, момчето ми, защото България не разполага с два изтребителя. Имаше точно два, но единият вече го дадохме на украинците!

Всяко по повод
на принос „Честито!“ — от
обич пропито!...

Пълнолунието огрява морския бряг.
Грее с огромно величие луната.
На златния пясък седим с приятеля драг
гледаме как се къпе в багри земята.
Лежим двама на тихия плаж, ...

Беше преди много лета. Август месец и през нощта температурата едва спадна на 27 градуса. Събрали сме се на гости при един познат. Климатикът му повреден и в стаята 35 градуса. Пък ние си пийваме и се сгорещяваме още повече. Накрая домакинът предложи да сваляме ризите и всички се съгласихме. Дамите ...

Душата ти фекална е вода,
а мислите – кафяво, дето плава.
Шамар ще ти обърша (може два),
сопол по врат що трижди намотава.

Каза ни Пепи как преписвала от „Очерци за българските писатели“. Само дето тя е малка, а ние още по мое ученическо време – трябва да се отбелязва с пр. н.е. – не крадяхме директно. Бяхме се научили като истински професори и доктори на науките да въртим парафрази, да усукваме разни мнения /на Динеков ...

Отвлякоха го привечер.
Градският парк зеленееше, дърветата бяха разцъфнали, майките с деца се бяха прибрали, пенсионерите отдавна висяха по масите пред кафенетата…
И само такива като него бродеха самотно из алеите.
Всъщност, бяха четирима. Минчо Кьопавия си беше избрал розите – чистеше ги и им говор ...