Прехвърлила средата на живота си
все още със замах рисувам бъдеще,
макар да зная – есента посока е,
в едно събрала начертаните ми пътища.
Пребродих ги - и пролетни, и летни, ...

/ по повод наводнението /
О, мое село, мое родно село,
защо се спря над теб пороят зъл?
Кажи, по грешен път ли бе поело?
Да стори Бог това, не би могъл! ...

В живота ти когато влезе мъж,
с претенция да бъде катедрала,
въжетата не дърпай отведнъж.
Камбаната ти дълго е мълчала,
звънът ѝ в храма глухо ще кънти, ...

Обичай се, дори да ти е трудно!
Обичай се, без капка срам!
Обичай се, защото утре
ще разбереш, че цял живот си сам!
Обичай хората любими също, ...

Какво ми каза ти за мислите,
за уморените лица на хората...
Какво ми каза за мечтите
и за безкрая на въпросите...
Какво ми каза и за пътя ...

Боли ме за тези хора страдални,
имаме ближен, брат на Земята,
чувам неговите стонове жални,
ще приявим ли човещината?
Ще има ли пак за тях светлина, ...

Не паля свещ и в храм
свещен не съм.
Не искам и да знам
защо си днес дошъл.
Дошъл си като привидение, ...

Имало едно време едно момиче направено от истории....
И един пиян баща, за който историите били загуба на време.....
И една майка, която макар да обичала истории, се страхувала да ги слуша.....
И едно Мече, което ги колекционирало.....
„Обичай ме сега!“ – изкрещя Адриана. „Не когато се усмихвам, не ...

Сложно нещо е това,
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.
Имало едно врабче, ...

Добър вечер, мъничка моя
пак дошла си самичка в нощта.
Не мисли, че разваляш покоя
на самотна и тъжна душа.
Поседни, аз те чаках отдавна. ...

Разбирам, любовта че си отива.
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките ...

Рисуват те, Дево, от мрамор те ваят, от думи…
На помощ те викат в борбата със сили нечисти.
Пристъпват в покоя ти с трепет и моите мисли,
щом чуят в сърцето камбани, тревожни и шумни.
Полагам глава на гърдите ти, нежно ме галиш… ...

Мълчиш!
А зная - жадни сме
за уродлива необятност.
Отговори! -
проводникът е мрака... ...

Старицата, в която се превърнах
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън, ...

Ако целият свят ти се прави на строг
и сърдит ти замахва с тояжка,
представи си за ден, че си щур еднорог
и на свой ред размахай опашка.
Ако всички ти шъткат и цъкат с език, ...

Една любов от люлката аз нося,
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце, ...

В един прекрасен майски ден
се бях качил във планината
и на полянка край реката
бях внезапно осенен
с една идея малко луда - ...

Живях, обгърнат от миражи,
сред лукс и жалка нищета.
Сега, каквото да се каже,
изпитал съм го на света.
Сърцето ми почти изстина, ...

За теб танцуваше луната
и времето бе спряло без мечти.
За тебе страдаше душата,
вървях под уличните светлини.
Поглеждах светлите прозорци – ...

Ще дойда с бурята. И няма да е за последно.
Дори дъждът с все сила да вали.
Ще дойда, до тебе тихо ще поседна,
капките студени сърцето ми ще приюти.
Ще дойда. Ще върна лятото и синьото небе, ...

Черната лесбийка, дето е новата говорителка на Белия дом: „ Екстремисти са тези, които защитават интересите на мнозинството“…
хххх
От телевизора: „Хиляди жители на района избягали заради пожара, което не сторили жилищни и стопански сгради…“
Сега да пратят специален кореспондент в Калифорния – да раз ...

Там, където първа глътка въздух поех
и посрещна ме с обич светът.
Там небето познава и гласа, и сърцето...
Обичам те, мой роден кът!
Там, където щастлива прегърна ме мама, ...

-22-
Всяко нещо,което искаш,да отхвърлиш и да забравиш,
на Вселената по Законът За Превличането се превлича,
като Любовта и Омразата по човешки когато се прави.
А,когато приемеш,виждаш колко са дребнави и смешни нещата и те сами си отпадат... ...

Всичко започна с противопоставянето между мен и Тъмнината.
В един момент Тъмнината ме погълна и аз изчезнах.
После Тъмнината си тръгна, не можеща да понесе себе си.
Посвещение
На моите две прекрасни момчета – Виктор и Александър – с молба да ми простят грешките, с надежда да разберат пътя ми и с вяр ...

Имената не отместват планини.
Ето - твоето име например.
Или на другите, които не познавам.
Две очи не могат да стопят леда
от вечността на спомени извиращ... ...

Когато глас прогонва здрач от мисли
И от простора на съзнанието лъч лъчи
Когато нежен полъх на чувство безусловно
Живота мой променя в танц без лъжи
Разбрах, че потока всъщност пее песен ...

Разказа "Луси" е базиран на отделни, реални, случки, синтезирани в едно. Имената не са реални.
Луси
1,2,3,4,5
1.
Гледаше езерото и очите й не се откъсваха от него… ...

Загубих те в рояка от вселени.
Остана с мене верният ми стих.
Различна съм и вече неизменно
на други теми аз го посветих.
Живееше във него постоянно, ...

Дъждовна съм.
Защото е септември.
Морето е потънало в душата.
Вселената е вече триизмерна,
че есен е. ...

Нежно за кого да пиша?
Рана ми е във душата.
Щом в късмета ми наднича,
неуспехът на съдбата.
Искам и мечтая само, ...

Спокойно! Полекичка! - подай ръка,
приседни до мен на дървеният стол.
Поеми дълбоко въздух и кажи ми
кой поръси на раните ти сол.
Изплачи се, скъпа моя ...

На преживяна улица,
застлана с камък и с пот,
оная дето води до нивята,
що раждали са жито или ръж
безизходна, с корен впит в земята, ...

Усещах студената празнота в душата си,
всеки ден тя ставаше все по-голяма и голяма.
Виждах мрака ,който все повече ме обгръщаше.
Чувах гласа и ,той ставаше по-ясен с всеки ден ,а тя бе мъртва от повече от 10 години, чувах как ме вика ,борех се със себе си,исках да отида ,исках да я прегърна ,да кажа ...