Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат ...

Аз в звездите се заглеждам,
за очите твои ми напомнят те
и в душа появява се надежда,
че ще дойдеш пак, мое цвете!
Мечтите стигат до небето чак, ...

XIII
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...

Пролетно и чисто
грее си небето.
Слънцето разлиства
лъч по лъч и свети.
Всичко ми ухае, ...

Преди петнадесетина години, едно лято се грижих за баща ми - отскоро инвалид. Той живееше при брат ми в София, след като майка почина преди няколко години. Почти не бях имала възможност до този момент да общувам с него по-продължително, след като се омъжих. И съм благодарна на съдбата за онова лято, ...

***
Закъснял зрител влиза в залата на операта и сядайки, си отупва ядосано крачола на панталона. Съседът му по място, явно също закъснял, го пита:
- Гуно или Глинка?
- Абе не знам говно ли беше, глина ли беше, ама здравата се изплесках!...
* Шарл Гуно - френски композитор ...

Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...

Беше студена декемврийска вечер. Снегът все още не беше погалил земята тази зима, но скоро щеше да дойде. Миришеше на сняг и на студ. Тя стоеше подпряна на стената и гледаше през прозореца. Вятърът подемаше листата и ги увличаше в прекрасен странен танц.
Хората плътно загърнати в дебелите си дрехи, ...

Той не бе глупав, благодарение на което осъзнаваше и разбираше чудесно до дълбините на изтерзаното си от множество връхлетели го проблеми същество, че политиката на държавата, в която живее, никога няма да се промени. От време на време го обливаше като топъл душ някой рехав слънчев лъч надежда, че к ...

За някои съм черната овца,
за други пък, съм лястовица бяла.
Жив пъзел, разноцветни стъкълца,
изправени пред криво огледало.
За някои съм ангелско крило, ...

Тугуслар беше син на степта и знаеше какво говори. Монголците бяха отлични ловци. И освен, че не слизаха от коня, често използваха и ловни соколи, с които да хванат плячката. Бяха отлични психолози в това отношение и умееха да изчакват точния момент. Като цяло Тугуслар беше напълно прав и Сео Юн щеш ...

Слънчевото утро ни завари в леглото...блаженно изтегнати, отметнали първата задача...
Направихме и превода към Агенцията...
Метростанция Панорму... закрачихме по стръмната уличка в страни от главната,... малка градинка в страни, след нея подредени анфитеатрално няколко кооперации
Мариам инстинктивно ...

Синонимен речник -
жена - тиган, точилка, метла
мъж - диван, мач, ракийка-салатка
мъжко щастие - кръчма, кола, мусака
женско щастие - шопинг, грим, сериал ...

Харесва ми, след дребни мелодрами
усмихната, с достойнство да заспя.
Харесва ми, макар и неразбрана,
вината да изхвърлям без вина.
Харесва ми, че често непослушна ...

"Зная - месец април е лъжовен..."
Поне така твърдеше в една стара песен още по-старата Лили Иванова, тогава млада и… симпатична.
А иначе – и април си е лъжовен, и май, и всеки месец, когато политици и журналисти отворят уста.
А те не я затварят. Ту лапат, ту лъжат, за да лапат…
Примери –бол. Ето – г ...

Голямата бяла яхта беше закотвена срещу селището на туземците. Но то беше празно. Всички бяха избягали, уплашени от пристигането на непознатия, плашещ със странния си вид, кораб. Още повече, че от него спуснаха две лодки, пълни с хора и вързопи багаж. Пристигналите разпънаха две палатки – грамадна – ...

РЕКВИЕМ ЗА ЛЯТОТО
Накрая всичко ще приключи –
тъй както никой не е чакал.
Дъждът не може да се случи,
щом облака не си разплакал. ...

Една любов, облечена в черна премяна,
нанейде отплава далече от мен
Една любов, която виждах в бяло,
за да възкръсна уби ме и отдалечи ме от мен.
И друга, която отблизо не виждах, ...

Старият моряк помириса поднесената му пура, грижливо я прибра под сламената шапка, извади луличката – очукана като него, ощърбена като устата му, и се наведе към младото конте:
- Да, сър, бях веднъж на този остров. Слязох, огледах се и веднага забутах лодката обратно…
- Защо? Неизвестен остров, рома ...

Падах, ставах и политах
с люти билки, лунен прах,
и с коприва – трижди мита,
своята душа церях.
Хич не беше ми по мяра, ...

Беше един прекрасен майски ден. Птиците чуруликаха накацали по дървета, които се намираха в двора на кафенето. Поля отпи от кафето си и вниманието и бе привлечено от смехът на отсрещната маса. Дигна глава и замръзна. Срещу нея стоеше тя. Голямата любов на съпругът и, жената за която и бе говорено в ...

Дъждовно, мокро щастие обичам
и капките полепени по мен,
и пролетно, дъждовно съм момиче –
стихът ми с водни думи украсен.
Април е и вали си обичайно, ...

Човекът е моряк на път,
за пристан търси залив тих:
жената – мъж, домашен кът,
мъжът – жена... И аз търсих...
Морето е с брега в борба. ...

Между теб и мен е непростимо.
Между теб и мене е съдба.
Не остана нищо поправимо.
Живот живее само любовта.
Между теб и мен е грях, ...

-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...

Понякога душата ми мълчи.
Ала устата все говори,... все говори...
В копнежа по несбъднати мечти
все спомням си предишните неволи.
И от тъгата тъй сърцето ме боли, ...

Женска солидарност за горките Мъже от ❤️
Пържено без пържене,
свинско със зеле без свинско,
цигари без бандерол,
бира без алкохол, ...

Липсваш ми ,когато съм тъжна и боли ме, да ти звънна и ти да кажеш "Ще мине!"
Липсваш ми, когато не ме питаш вече"Прибра ли се?","Как си?"
Липсва ми дори на съобщение да ми пишеш "Здрасти!".
Липсваш ми ,когато ми се случи хубаво нещо, и ти със мен да се радваш горещо!
Липсваш ,когато искам да се сгу ...

Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го п ...

Оглушах от екранни лъжи. В крокодилски сълзи се удавих.
Под земята животът мъжди… С кръв ли трябва да плаща за правда?!
И надеждата диша едва… Не донесе мир белият щъркел.
Сред руини, отломки, слова… похитената истина търся!
Не цветенца и млади треви, а гробове в градинките никнат... ...

(Всяка прилика с действителността НЕ Е случайна)
Априлски дъжд изкъпа блока.
Усмихна се кварталният пейзаж.
Разтвориха прозорците широко
живущите до осмия етаж. ...

Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...

Обратната страна на залеза е образ на ръце,
посегнали да се прегърнат.
Няма никакво лице.
Ръце, ръце, ръце…
И една несбъдната до кръв прегръдка. ...

Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...