Из "Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/"
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...

Тъжно е, когато те няма,
сърце от болка стене,
че няма по-красива дама,
че само си то остана.
Колко пусто е без либе, ...

Ти си моята сила и слабост
ти си моята болка и радост
от мига, в който те поех с ръце
и почувствах мъничкото ти сърце!
Като птица феникс възкръсваш от пепелта ...

Петровден мина, горещниците също....
Ама топло, топлоо,.. чак в далечината въздухът трепери...
Лежа, или по-скоро се излежавам мързеливо в импровизираната наблюдателница на края на бостана, демек ако някой дръзне да влезе да краде карпузи да се вижда. Чифтето ми, хайде старата ми ловна пушка двуцевк ...

Миришеш ми на август,
на топли слънчеви лъчи.
Гореща и неустоима младост
сред проблясъци на буйните вълни.
Галиш нежно като морски бриз, ...

·
Казват ми да се боядисам в сиво,
да замажа
пъстротата,
защото не съм пеперуда, ...

Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в да ...

Ако някой семейството мое със словесната кал нарани,
ще замине полека към Троя – там, където виреят войни.
Ще го пратя в безкрайна пустиня. Ще помоли за чаша вода?
Щом докоснал е моя светиня, ще усети висока вълна.
Ако някой в животеца кратък да докосне жена ми реши, ...

Умирах от жажда и вятърът брулеше все по-силно лицето ми. Едва държах очите си отворени, но продължавах да се придвижвам от една дюна на друга. Спирах на върха на всяка от тях и ровех колкото надълбоко можех. Нямаше сила на света, която да ме спре. Трябваше да се преборя. Трябваше да събера поне сто ...

Седя си и мисля, а понякога.... само летя,
без мисъл, без чувство,
в безтегловност, ...... просто така.
Във вакуума на своята форма,
безформеност създава Душа. ...

Сред трупащи се играчки - купища,
с ошашавени сетива едва реагират.
Каквото вече и да им купиш,
да му се зарадват силица
не намират.

Три дни яли, пили и.... се осрали!
На есен, чудят се с кого да се омешат
та отново да са на софрата!
От високо да ни обещават :
- с нас бъдете, ний ще Ви оправим! ...

Не вярваше, че е толкова уважаван от колегите си. Отиде да му направят ядрено-магнитен резонанс, защото болката вече бе непоносима. Навсякъде го посрещаха усмихнати. Щом излязоха резултатите, професор Мачикян се строи да даде консултация. Беше учудващо един от водещите неврохирузи, специалист на све ...

Как да се престориш, че в книжовището
не се разпознаваш с любезния прием?
Всеки вестник, всяка школа, всеки хор
те притеглят и ти влагат делото за съдеец.
Положително, читалищният взор ...

Ставащото сутрин слънце огря синьото небе,
през полето минаха коне,
веселите хора готвиха храна,
работата започва в седем сутринта,
камбаната удари точно в осем, ...

Уж бях твойта Дулсинея,
но май по пътя нещо се обърка.
Принцеса срещна и по нея,
умът ти лудо взе да хвърка.
И пак за нея в принца се превърна! ...

Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...

Подобно на зрънце пшеничено
в утробата на майката - Земя
засяваме с грижа, отглеждаме напоително
доброто в детската душа.
С пример учим, че доброто е заразно. ...

Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.
Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.
С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.
В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.
Като в приказка любима, те подреждах… все до мен ...

Плъзгаш ръце по моите нозе като омайно биле лекуват те.
Благоухание излято разтапя се в мене.
С диамантен прах обсипва се туптящото сърце.
Виждам усмивка появява се връз твоето лице.
Вкусът е упояващ, сластолюбещ, ...

В Парка в Княжево
В малкия парк, до спирката на трамвай номер 4 в Княжево, бе хубаво. Лъхаше на гора откъм Витоша – мъх, земя и гнила растителност. От едната страна бе спирката на трамвайте, а от другата - спирката на автобусите, които въртяха около старото кино и тръгваха за Владая. До киното бе ня ...

На крушата...
Веднъж на лозе отишлИ Иван и Гина круши да берат.
КАчили се двама на дървото, тя пее,той- мълчи...
Изведнъж със "тряяяяс" и Гининият клон се счупил!
И на земята просната лежи тя със оцъклени очи, ...

Част втора
Стоях вцепенена. Над мен се рееше най-странната душа, която бях виждала. Преливаше от цветове, светеше, искреше като фойерверк. Приличаше на пеперуда. О, Творци! Това беше Душа – пеперуда! Никога не бях виждала подобна, но понякога дочувах в мислите на другите Сенки да се прокрадват неясн ...

Сергей Трофимович Алексеев
Черната сова
Анотация
На златната планина Алтай, на платото Укок обитава черна сова – събудения от сън дух на шаманката. През лунните нощи той излита от острите скали и се рее на фона на звездното небе, за да улучи с отровните си стрели поредния пътник. Жертвите на черния ...

Както крачех днес в морето,
срещнах мургава жена!
Тя бе - супер - общо взето.
С руса, къдрава коса!
Изостанах с два три метра ...

Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...

Чичо Пешо се беше полуизтегнал под асмата и дремеше. Събуди го скърцането на портичката, та отвори очи и ми помаха:
- Тук съм, тук… Още мърдам…
Посочи люлката срещу любимия му диван. Знаех си – мястото ми е там Под асмата чичо Пешо държеше един старичък диван, който понякога – ако успееше, увиваше с ...

Колегите поети ги е страх
от мен да не ядат пердах.
Пък аз съм толкоз скромен,мил,
почти във дупка се снишил.
Те мислят-тоз ще ни размаже ...

А как те чаках в самота
и колко нощи те сънувах,
и в тая нощна красота
за тебе само съществувах.
Дори за миг не вярвах аз, ...

Юли заспива, притваря клепачи,
с лавандулови залези в съня си отлита.
Уморени са дните му - волни ездачи,
нетърпелив дъждът потропва с копита.
Свели поглед, слънчогледите мургави, ...