Да, казват всички мракът е море,
звездите са студени и далече,
но в мъдро утро малко по-добре,
съзираш пътя. След пиянска вечер.
А уж си пил отбрани все вина ...

Откакто тук промяната настъпи,
животът ми тотално се стъжнИ:
Продуктите във супера са скъпи,
а моята заплата си стои.
Поскъпна много водката Аляска, ...

Тази нощ съвсем е сляпа.
Търся светло, а го няма.
Облаци, луната цапат.
Чисто място не остана.
Тази нощ е магнетична. ...

Как се променя живот за една година? Лесно.. достатъчно е само да изгубиш близък. Тогава живота се променя изцяло. Смъртта не е достатъчна да раздели хората, когато усещаш скъпия човек във всеки момент. Знаеш, че ти помага, когато взимаш тежък изпит, който си бил сигурен, че няма да вземеш. Знаеш, ч ...

Минали са векове, а човекът все е този,
старите си бесове, още гони и тормози.
Битието промени от небето до земята,
ала нравът съхрани, още в дивото се мята.
Търси светове незнайни, в космоса и под водата, а големите му тайни, си остават във душата.

Обещах си да напиша стих
в анализ за "велики" кукуперки,
самовлюбените кукундрелки,
горди и ненужни,
полза няма от такива селяндурки. ...

ДОФМ (*)
Поръчваме на западна фирма да ни достави тяхната си автоматична система, с нашата си добавка - да се управлява и с допълнителен сигнал – нули и единици, кодирани с промяна на фазата на всеки 16 такта ... На практика нищо сложно – имаме една идеална синусоида, която в нужния момент кръцваме ...

Лесно е човек да се усмихва на щастието, трудно е да се усмихне на неволите и въпреки това да продължи.

От блясъка на празнична заря,
от вибрации на безброй желания,
ефира - наситена е стена от суета.
а пулса на Вселената стенания.
Вселената си следва своя вечен път, ...

Той говори, от своето име,
не, не носи безброй имена,
а в лице - очертания зрими,
разпознати от всяка страна
и говори, говори с усмивка, ...

Подарък е – в червена опаковка.
Навярно панделката е сатен...
Признавам, беше странна постановка,
но знам какво очакваха от мен...
Омайна бе. И дишаща. И жива ...

Тя имаше сърце от пясък.
В нея лееха се морските вълни.
Косите ѝ-от слънчев блясък,
от бледорозови перли - очи.
Тя живееше без страх и ограничения. ...

Дъ Колорс & Гуе Пекеньо - Лос Анджелис
-----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Fiordispino, Antonio Fiordispino (Stash), Cosimo Fini (Gué Pequeno), Daniele Mona, Davide Petrella & Simone Capurro
------------------------------------ ...

Залата излъчваше студ от луминисцентните лампи. Отново дълго... дълго дежурство.
Рисуваше си върху една рецепта и поглеждаше от време на време мониторите. Тук всички дечица бяха пътници към Рая.
Не искаше да бъде тук.
Знаеше, че нищо не може да помогне.
Един лекар, който познаваше професията и разби ...

От утре ще порасна.
Може би.
Съветва ме учтиво календарът.
Година Нова! Битият е бит
по приказка от памтивека стара. ...

Валентина Парисе & Спейс Уан - Всичко добро
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Valentina Parisse, Alfredo Rapetti Mogol & Davide Napoleone
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Помнеше го още от малка. Беше огромно дърво с корени, които изпъкваха над земята. Обичаше да слуша шума на листата му и да го прегръща. Слагаше ухо и чуваше, как скърцат цевите на стъблото. Катереше се заедно с катеричките по разперените клони, но минаваха години и един по един те се чупеха.
Не иска ...

Вървях, вървях, вървях…
А пътят към безкрая води.
С пречупени криле, изгубен Ангел бях
и криех се от хорските неволи.
Вървях, вървях, вървях… ...

Пустеят в тишина перони
на забравената гара.
Празни, старите вагони
кътат спомени без мяра.
Черният локомотив ...

Един поет,
говореше със виното
за своята любов:
Тя също като теб
ухае ...

Глава 45. Перерождение пепла.
На большую изрезанную землю причалили потрёпанные папирусные лодки связанные несовершенным сплетением озабоченности; лодки, брошенные островными судостроителями из-за усохшей ломкости материала, обрели цвет выброшенных на берег водорослей. Запылённые серым вулканическим ...

Тъй като частично усвоих плоскостъпния ямб, реших да се опитам в разностъпен дактил, избягвайки силаботоническото правило, на един ударен, двама не ударени. Общо погледнато, сътворих една поетична какофония, базирайки се на това, че фалангите на кита, който също е бозайник са повече от три.
Разбира ...

Човекът, който я хвърли, скочи бързо в автобус 44. Tя остана там – на спирката. Сама. И догаряше. Беше просто една цигара, която някой беше захвърлил и бе продължил по пътя си. Беше се отървал от нея като от неудобна мисъл. Минаващите наблизо коли и камиони ѝ се смееха подигравателно и я подминаваха ...

Моника беше от онези родители, които се събуждат при всяко движение на дъщеря им в бебешкото легло и бързо се спускат да видят как е детето им. Помнеше, че нейният поглед още при първата им среща откри следите по набодените със спринцовка крачета и как веднага осъзна, че това малко беззащитно същест ...

Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...

- IV -
Още есента на 1987 година, когато Радослав тръгна за София, за да подаде заявление в Деканата на Юридическия факултет за двугодишно отлагане на обучението си поради встъпване в казарма, беше решил да живее на общежитие. Даже беше се уговорил с негов съученик от гимназията, приет да следва Ара ...

Любов дълбоко замразена
не се запазва, губи чар.
В леда, без аромат, е тленна,
студът е неин господар.
Любов, макар и натъжена, ...

Тъмното не познава сега и после.
Паякът приспива млечен път и комети.
За онзи сън с ангели и цъфнал дрян.
За Коледната къща с канелен аромат.
За онзи венец на вратата и бляскав ...

Избрах си я. Онази невъзможност,
която ме държи на разстояние,
далеч от грях и сънища тревожни,
с присъдата единствена - мълчание.
Мълча. И пращам вест по звездопадите, ...

ЧНГ! Желая на всички нови творчески успехи.

Може ли да ползвам тялото ти за завивка,
възможност аз да имам,
вечно да се взирам в твоята усмивка.
Може ли да ползвам ръцете ти за сила,
да мога с тях да се бия, ...

Снежинки - балеринки
връз Утрото
дантелено-финно
се стелят.
То сякаш ангели бели ...