Седма глава
Още от прага замириса на алкохол. Но на масата пред дядо нямаше чаша. Дори седнал, личеше, че е едър мъж. Главата му беше по-издължена от повечето, очите му – големи и немигащи. Зная, че ми се водеше дядо, но от него ме побиваха тръпки. А и не го познавах добре. Винаги като идвахме на се ...

Отивам на война и някой може да убие тялото ми.
Тялото ми може да убие - този враг и жалък, и могъщ.
Подготвям се за битка и признавам:
Да смъртна съм и може да се счупи,
черупката на крехкото ми тяло ...

В сърцето на спомена някъде – ти си,
приличаш на лъч във студените дни,
пожари преливат в очите ти сини
и цял океан от красиви мечти!
Ще спра този спомен – вълшебство далечно, ...

Небето днес отново е смръщено,
и няма да се покаже слънцето,
ще вали, но дъждът няма да е същият,
както тогава, когато ни къпеше,
щом двамата с теб се прегръщахме. ...

- Господи! Тя успя! Би боса! - каза сестрата виждайки това за първи път откакто участва в проекта.
- Казах ти, че е страхотна. С тази липса на реакции... - докторът погледна в безизразното спящо лице на Линда, задържа очи на него за секунда и сетне добави - ... нищо не може да я бутне.
- Ще започна ...

Тази сутрин
небето е пълно
със пръст,
а реките – с отровни частици небе.
Заприлича отгоре водата на кръст, ...

Беше ги видяла в един моден фантастичен филм. Е, не целия го гледа – бая време прекара на колене пред фотьойла с госта на клуба, но зърна достатъчно…
Далечна планета. Населена с чудовищни плужеци – тлъсти, гадни, мазни. Оставящи подире си мокри следи. И, когато полазят по нещо живо, затрупват го с и ...

Не си обичал може би такава,
не си сънувал и не си мечтал,
душата ѝ е сребърен бокал,
до глътчица, до капка се раздава.
Заспива, чак, когато зазорява, ...

Така боли ме, че съм неразбрана,
дори сред своите, сред близките дори.
В сърцето ми кърви жестока рана,
сърцето ми безжалостно гори.
Вторачени са в мен безброй надежди, ...

Недей да питаш колко те обичам,
излез навън и преброи звездите!
В тях съм скрила по една трошица
обич, че е тясно във гърдите.
Недей да питаш липсваш ли ми още, ...

НЕЩО ЗА МЪДРОСТТА
автор: stih
При някои тя идва като даденост,
а други я постигат със годините –
от преживени болки и страдания... ...

Въпрос ли е въпросът?...
в безмълвна тишина...?
Аз падам -
конфетно пръснат
на атоми стаени в празнота. ...

НЮАНСИ
Автор: Желко Перович, Босна и Херцеговина
и днес са моментите на твоето сутрешно състояние;
последователността беше няма в речника на същества и вещи;
в зрението ти аз бях толкова ...

Все още пазя острието
на последната стрела.
То забито е в сърцето
от раздялата била.
Болката тежи жестоко ...

ТЯ: Не вярвах, отче мой! О, Небеса!
По Коледа се случват чудеса!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- тихичко, Графиньо! Що за шум!
Нима изгубили сте своя ум!
ТЯ: Простете ми! Каквото пожелах - ...

Вече втора година намирам себе си в една доста отчаяна и неразбираема емоционална празнота. Недостатъчност, недостиг, непримиримост, нежелание и екзистенциална криза на съществуването. Привидно желая да изградя себе си като човек, като морал и ценности, но тези желания контрастират изцяло с това, с ...

Много искаше с някой да си говори, но знаеше, че не може. Беше хванал от този лабораторен вирус и му лепнаха едногодишна карантина, която можеше и да продължи доживотно, защото гадината се модифицираше на два месеца.
Щом не можеше да си говори, то поне да си пише с умни хора. Първо опита във Фейсбук ...

Така го нарече мъжът на Ана. Когато беше жив, де. И тя тогава все още се присъединяваше към клуба тайничко – уж излизала по работа нейде си. Но оня накрая я освободи от присъствието си. Як излезе – що болести го бяха накачулили, ама не мирясваше и пускаше отровни шеги, подиграваше се на женското им ...

Вечер
(диптих)
1.
Във тази вечер теменужена
от нега и от меланхолия – ...

Умирам бавно от отровата ужасна -
без мен не можеш, но със друг живееш ти.
Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,
а после стискам зъби и сърцето ми кърви...
Тази нощ умирам за последно. И без драма ...

Под голямата ела,
в къщичката под снега,
Зайо спалня си направи -
за неволи той забрави.
Хапваше и спеше, ...

***
Жажда съм. Търся вода.
Бъди благодатният дъжд!
***
Разкроих си шлейф ...

Навярно дотежавам на душата ти.
(Аз сам на себе си съм вповече.)
Побирам повече тъга,
наред със цялата си обич.
Не се изтрива минало със гума, ...

Юлско утро. Слънцето се подаде в чистото небе и засия силно още в ранните часове на деня. Слънчогледите, още спящи, леко започнаха да се обръщат и един по един поздравиха слънцето. Лавандулата в съседното поле стоеше безмълвна, само ароматът ѝ се носеше на вълни и предвещаваше нещо да се случи...
В ...

Премръзналите длани на момиче
сгряват се в момчешките ръце.
Те тихо шепнат си ,,Обичам те!".
Отеква песента на влюбено сърце.
Под танците на стъпките им леки, ...

Родителите ми, които по начало са разбрани и толерантни хора, бяха против връзката ми с Михаил. Не че ме убеждаваха да го зарежа. Изказваха недоволството си с кротко мърморене и тежки погледи. Защо не го харесваха, вероятно ще попитате. Отговорът е много прост. Човекът, в когото се бях влюбила, беше ...

Благословен да е денят,
във който се вгледах във очите ти.
Ти бе самотен воин,
с душа и силна, и ранима.
И неусетно любовта ...

Тесните спретнати улички в Трявна
китно се вият в балканския град.
В дрямка потъва следобедът бавно,
сгушен се топли във зимния хлад.
Клони протягат ръцете си снежни. ...

Алкохолен блус
Пак вървя. Краката - уморени.
Пак пред мен изникна троен път.
Чувствам, че пулсират всички вени.
Кой от трите, вади от греха? ...