Забравѝ как се казвах довчера.
Този влак е за невъзвращенци.
Път без изход погълна ме черен.
Укротен и умиротворен си.
Претърсѝ си до дъно сърцето ...

Доброто е като малко
скъпоценно бисерче, зрънце.
Ала всъщност яркостта му дава
топлина на цяло сърце.
Доброто е магията, която всеки ...

Тежи ръката ти на детското лице,
обидите погубват го отвътре,
а сълзите му бавно се вливат в море,
в което не то, а ти ще потънеш.
Детето, което забравяш да галиш, ...

Нима можеш във стих да опишеш войната,
в лирика може ли това да сториш?
Да, наистина описва се тъгата
и мъката може в стиха да затвориш.
Но това не е нито тъга, нито мъка, ...

Рискувам, днес да се повторя,
но няма как, ще съобщя:
- Аз нямам… пролетна умора.
На митинг искам да вървя.
Аз днес, събирам вярна чета ...

Златна стълба спусни, отвори ги небесните двери,
и за миг напусни своя светъл, кристален чертог.
Уж везната ти, Татко, все точно и правилно мери,
колко грама душа има той – самозваният бог?
Не, че искам и знам – нямам никакво право да съдя, ...

Спря дъждът да вали,
облаците надалеч бягат,
не искам пак да ме боли,
ръцe към теб се протягат.
Нека бриз ме милва, ...

Полюлявахме се ритмично...
- Женя, да пийнем по глътка вино, а? - предложих неуверено
- Не, Петя, така ми е по-добре... Опиянена съм от танца, сякаш не съм танцувала цяла вечност.
Е, наистина и на мен ми беше повече от приятно и опияняващо, допир с прекрасно момиче...
Навън зимните слънчеви лъчи се ...

Тичащи хора. Ужас в очите...
Обич. Ридания... Страх!
Стенат, ранени от болка душите.
Вчера – превърнато в прах.
Дъх с безнадеждност. Пътят разделя ...

Тръпне тя. Гори и стене. В сърце ми.
Разгаря се и тихне. Нейде вътре пак.
И ме прегаря - до студено.
Просветвам само в този мрак.
Намеци ехидни за сребърни години. ...

Танцуват белите снежинки,
докосват моето лице,
от любовта им в тях умира
кристалното им сърчице.
През пролетта във мен се влюбват ...

Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!
Ран Босилек, „Клан-недоклан“
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– И какво сега, ще пишем ли за Хитлер?
– Не може, на Мирабела ù е забранено. ...

Белият гълъб е символът на свобода,
на Светия дух той е олицетворение.
Лети и се рее волно в сините небеса,
свободен е полета му, едно вдъхновение.
Лети бял гълъб и среща сива бомба, ...

Винаги съм смятал, че Господ нарочно ме е направил грозен само и единствено за да не си губя времето на живота с разни празноглави красавици. Вместо с тях днес си губех времето в лежане и плавно преминавах от вечерния към следобедния сън. Отворих си очите с мисълта че я видях в съня си. Синтия.
На к ...

Събирам сутрин
всички страхове -
деца, воюващи
из моя свят с наслада.
Превързвам раните им, ...

Джиро си мислеше, че Инг Юе беше приключил и щеше да го отпрати, но той продължи:
- Трябва да знаеш, че съществува фалшива светлина - също както съществува и фалшива тъмнина. И това е много важно за нашето вселенско разбиране.
- И единствената поръчка е да се справя с шефа си? - попита го Джиро. - И ...

Тихо шумеше под моста реката
и бавно, бавно течеше,
светеше слънцето и във водата,
с клоните люлки плетеше.
Един измамлив свят от миражи, ...

Журналистът лъжец е по-майстор от съобщаващият истината. Защото лъжата дава пълна свобода, докато истината ограничава…
хххх
Отде ми хрумват разни щуротии…
Гледам – виц: В магазина за алкохол купуват сунгурларска ракия, пазарджишка, странджанска, македонска…
Един иска ямболска. Казват му – няма. Че н ...

В обедната ми почивка в магазина за стройтелни материали Home Depot - работих като касиер там, Нанси - една от другите касиерки, ми каза:
- Знаеш ли, че са уволнили Браян?
- Уволнили ли го. Защо? - казах, престорен на изненадан и се опитах да си спомня кой беше Браян. Работех само по два дена от сед ...

Светът не иска повече войни,
светът не иска вече да умират
невинните деца, мъже, жени
и от кръвта животът да блокира.
Пари и власт са боговете днес ...

ТИХА ПЕСЕН ЗА СБОГОМ
Тънее ли на изток мракът?
Потъват в приливите сини
очите – със които плаках,
и дланите – с които милвах. ...

Бих искала да имам сила
света в градина да превърна!
Да посадя цветя прекрасни!
За всеки дом , храна и топлина да има!
И хората да се обичат! ...

Смалиха ни се крачките – до миши,
и отесня светът ни – до килия.
И мислите – побъркани дервиши,
въртят се диво – слънцето ни крият.
А болката – копринена гарота, ...

Простете ни, деца, че не успяхме
да спасим планетата за вас,
за бъдещето планове крояхме,
но кокалите дърпахме към нас.
Сега небето е сякаш стомана ...

Ето го и танцът на младоженците...Браво на Янис, изведе смело булката на дансинга и с лек реверанс я покани,..всички държахме в ръцете си салфетки или карамфили без дръжки и хвърляхме по танцуващата двойка...сега такъв е обичаят, вместо да се трошат чинии,.. сетили се гърците, ами нали от порцелана ...

Каква война? Нима войните спират?
Коя война? От всичките поредни.
Невинни под краката ѝ умират.
И молим се дано да е последна.
А вяра в Бога? Кой ли я поглежда? ...

Господи, прости
Нямам майка, нямам татко.
Толкова години съм сама,
а душата тихо стене -
иска да се върне у дома. ...

Сред тишината аз тъгувам,
знам, че е близо краят земен,
че във вечността ще отпътувам,
че всеки от нас е слаб и тленен.
И в религията вече се съмнявам, ...