“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер, ...

Започналата демонстративна и безпардонна НАТО-визация поставя редица въпроси. Вече няма съмнение, че светът се ориентира към парадоксалния триполюсен модел. Докато два от полюсите на този модел са ярко видими и с невъоръжено око и са силно конфронтационни помежду си /на практика възстановяващи стату ...

Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и ...

- Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.
- Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.
- Ще си мълча като изключения ти телефон.
- Блокира... Не можех да се мотая повече.
- Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила ...

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)
На канали почиствах дъната от кал,
на строежи – наливах основи,
пропилявах младежката сила без жал,
за да скъсам железни окови. ...

Следващите месеци не бяха по-леки, но Светлин все по- често се усмихваше и знаех, че той ще оздравее, ще получи нов шанс за пълноценен живот. Запомнила съм следните думи на Ванина от този период:
- Всъщност това, което ни свързва, е майка му. И двамата я наранихме, потънали в собствения си малък свя ...

Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче, ...

Няма го славеят в мен,
отлитна с времето в небитието,
нижат се ден след ден
с есенната сивота на небето.
Отдавна онемял е телефона, ...

Тамара затръшна, без да иска, силно вратата на излизане. Превъртя ключа в ключалката два пъти, за по-сигурно. Не живееше в най-безопасната и спокойна кооперация на света, все пак. Четириетажната, сива и стара сграда беше убежище на всякакви хора, някои от които не се спогаждаха особено с общественит ...

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...

стихът
невинна е душа
оголена
която
да окрѝля ...

на белите
престилки
белотата
прелива
в на безкрая ...

Днес кълвачът пощалъон
все летя от клон на клон
и разнесе новината
по полята и гората!
Утре до най - големия бор ...

ПРИЗРАКЪТ:
Заспи ли този град бетонен в мрак
от гроба се събуждам жадно аз
и призрачно ефирен литвам пак
към тебе, бързо, в полунощен час. ...

Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер...
Тя като слънцето се смееше,
обичаше това цвете. ...

Разкажи ми, моряче, за морето отвъд,
дето погледът мой не достига.
Разкажи за вълните и тяхната гръд,
на която луната заспива.
Разкажи ми, моряче, за бреговете отвъд, ...

Нека невършене на правилно,
вместо вършене на неправилно.
Най-малкото добро
е невършене на зло.

Обичам тайнствената нощ
с коси от нощни пеперуди,
когато месецът е гост,
изкъпан във водите речни,
когато странна тишина ...

Не съм сама
свирепа кръвожадност
в прозрачна яснота
не крия нрав
и зъби жило ...

Отново - във Европа сме шампиони:
С руснаците забъркахме скандал.
Разкрихме руска мрежа от шпиони:
На Руското посолство персонал.
От ДАНС разобличили две чистачки, ...

Спирам вече да чакам
каквото и да е било.
Изчаках си очакванията,
даже и неочакваните.
Изчаках се по спирките, ...

Внезапно, лунно,
някак неочаквано,
се случих в твоите ръце.
Бе тъмна нощ,
бездумна и потайна, ...