Ама не може така, дами и господа! Не може! Ние пишем заповеди, плашим, аргументираме се с черни чували и трупове, а никой не се стряска…
Затова – предлагам да се вземат още по-строги мерки за излизане от заразата.
Примерно:
Да се забранят разговорите по телефон или домофон без маска. Опасни са, зара ...

Пролетта отново е тук. Усещаме я с всичките си сетива. Вдишваме я. Чуваме как нежно разтребва душите ни - като старателна домакиня в предвеликденско почистване. Обира паяжините на старите ни тревоги с парцала на щедрите си обещания за ново начало и по-добри времена. Странно е как всяка година успява ...

Ковачите на щастие раздухаха огнището
Искри и огнени пътеки
Затоплиха живота сгушен в нищото
И го накараха да свети
Под чуковете се събуди красотата ...

Един ден всичко ще изчезне
Като гръм от ясно небе?
Не.
Като порастването на едно дете,
като изчезването на две искри ...

Забърсах масата от трошиците кус-кус и изпадалите от лъжиците на сестрите ми стафиди. Всички вече спяха кротко и спокойно в общото спално помещение. Измих лепкавия стар чайник и изхвърлих запарените листа мента. Отворих прозорчето в кухнята, защото слънцето отдавна се бе скрило и сега нямах търпение ...

…
Най-прекият път между две точки, минава през ограда.
-Татко, Татко - чух го да вика, някъде от тъмното зад храстите…
Не беше лесно да взема това решение. Но пък какъв ли беше изборът ми. Бях влязъл в спиралата на несполуките още преди няколко години и нямаше измъкване. Къде поради стечение на обст ...

Елиза Тофоли - ... но и крехка...
-------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli
------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

В дългия път към звездите,
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва ...

Понякога, когато те очаквам,
не идваш ти - макар, че обещаваш.
И гадая сам, дали забравяш
или е тест? Не знам. Не се оплаквам.
И не тъгувам. Свикнал съм с това ...

БАБА
Незаменима на тази Земя
е моята баба любима,
която всяка моя беля
е вече отдавна простила. ...

I am so sorry.
You are too young, and your heart has been broken endlessly.
By people you never thought would break it.
Im sorry you have to put on a mask over your emotions to focus on others.
Trying so desperately to fix others while your own hands were trembling. ...

Короната от утрешните сълзи се разпадна,
от кошници надничат пак цветя,
те гледаха безстрастно, някак хладно,
нали тук влиза само, само тя,
която разцъфтява като диво цвете ...

Топи се годината като декемврийският сняг
и трупа се времето неусетно на преспи...
Аз остарявам след всяко Рождество
и едва ли ще има за мен Възкресение.
Загледана в безкрайността на бездната, ...

Тъмна нощ...В небето се ширеха гъсти, сиви облаци...пълнолуние...Луната беше ярка и енергията, която носеше, не можеше да не повлияе...
По една тиха улица вървеше една дама, на име Селена...Тя беше толкова умислена и унила, че дори не забеляза прекрасната пеперуда, която кацна на рамото ѝ...Пеперуда ...

Щяло да се случи тогава когато хората ще спрат да отброяват времето. Да им омръзне това броене.Но и ще разберат,че годините,месеците,дори дните и часовете са измислица.На Земята вече имало прекалено много човешки създания. Селата и градовете изчезнали,тъй като всички населени места се сляли в едно И ...

Лета ливни жемчужными пейсиками
Ортодоксами, там, за окнами,
Нарисуй себе девочку с персиками,
Алощёкую, темноокую...
Ты глаза закрой, головой качни, ...

І част
В епоха една – далечна и смутна
с провали, с възходи, с войни,
живяла Косара, щерката смугла
на български цар... Самуил. ...

He whispers in Dutch on my radar for trouble.
I'm drowning in hopes made of pink fragile bubbles.
His voice – a reminder of all that I need.
A flowery fire awaits to be freed.
I knew you were leaving before I was told. ...

обича се
неосъзнато
и
никога
половинчато ...

Вижте, аз съм ясновидка,
Именцето ми е Видка.
Туй е моята визитка,
За подарък искам фитка.
Оле тази вкусна фитка ...

И мосю Хари пристигна.
Запознахме се един петък , до като работех в градината на кирия Рула....
Демек, Харалампи, който преди години емигрирал в Америка , после европейската носталгия го установила във Франция..
Мдаа, обикновен Харалампи, но вече с европейско-американско име Хари.
Държащ се надменно ...

Погребението на Яшимара беше нещо изумително. Церемониално отвсякъде. Пищно, но не претенциозно. Тъй като позицията на Яшимара беше изключително висока, а приносът му към организацията - огромен, беше избегната процедурата по кремация и беше решено той да бъде погребан церемониално, а впоследствие щ ...

Тъжният край на една поетеса
... и тя тръгна... Тъгата отново я беше повела за ръка... Не беше писала от цяла вечност. Гърдите й бяха изпълнени с празнота. Толкова много бели листи и толкова много тишина!
Дългите алеи от чемшир, между които вървеше се люлееха тихичко. Сякаш и те, сякаш и целия свят ...

Тази нощ запалих всички светлини,
а луната мила нежно ми шепти
приказка за стари, стари времена,
за любов и ревност и за зла съдба.
За девойка мила като нежен цвят, ...

Очи затварям. Влизам в онзи свят,
където няма нищо непознато
и шепнат ми криле на светло ято,
че с жребия си, всеки е богат.
Напред пристъпвам. Виждам светлина. ...

Магическо докосване е Любовта,
когато е родена от душата.
Тя носи странна топлина.
Прекрасен път към Светлината.
Магическо докосване е Радостта. ...

„Сега сме с времето и вечността,
стоте строшени и лепени стомни... “
Жени Иванова
Лепени стомни, сто пъти по две,
кръвта ми някой с глината е смесил. ...

Ах, къде ли е онзи шапкар от Алиса?
И защо не съм вече аз малко дете?
Та всесилната Пипи ей тъй да ме слиса,
на дърво лимонадата пак да расте.
Както нощем с мечти в небесата си скита, ...

На Коледа ще чакам да ми звъннеш
с наливно вино в еднократна чаша.
Тази кратка мисъл и безмълвна
май е само моя и едва ли наша.
До прозореца аз блудкаво ще пия ...

Има моменти, в които безизходицата и отчаянието спират дъха ти, а страхът и смелостта се смесват. Съдбата те притиска в ъгъла и те поставя на колене. Тогава, в тези моменти, разбираш, че животът е толкова прост и единственото, което трябва е, да се научиш да го живееш, с търпение.
Елена излезе на дв ...

Втора глава
Цяла сутрин се гледахме. Аз гледах хапчето. То гледаше мен. Толкова нетърпелива да пробвам, а сега, когато оставаше единствено да го изпия, докато си мисля за спомена, в който искам да ме пренесе, нещо ме спираше.
Всъщност, две неща.
Първо, не бях сигурна кой спомен искам да преживея. С ...

2.
Когато се събуди, беше тъмно и хладно. Направи опит да каже нещо, но рязка болка в главата го отказа. Хиляда мъже стискаха хиляда камшика и шибаха мозъка му. Направи опит да помръдне, но същото се случи. Можеше да се движи, вероятно можеше и да говори, но първо трябваше да преодолее болката.
Един ...

Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.
Искам нежно да те докосна.
Ти си същият. Не задаваш въпроси.
Аз съм онази- сложната.
Тъжен заспиваш. С болка в очите. ...

Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Д ...

Гледам навън е всичко кристал!
Кой тази прелест е така разпилял!
Клоните, в тежка кристална премяна,
сипят звън! Вещаят промяна!
Детето с носле на стъклото, кокори очички! ...

Беше един от онези есенни дни, в които имаш чувството, че лятото все още не си е отишло. Останало е някак на пук на г-жа Природата и нейните закони, които хората отдавна спряха да спазват, създавайки за успокоение на гузната си съвест безброй екологични организации "с идеална цел". То обаче е тук и ...