Скръбта ми бе мъничко птиче,
от вятър отвяно от топло гнездо,
на божи вестител ми в миг заприлича,
щом за помощ безгласно помоли ме то.
Аз го взех и го стоплих във моите длани, ...

161 –!
Смях, от фея взет,
светли бисерни зърна
разпилява звънко навред
сред заспиващата тишина. ...

По "Графика"
Борис Христов
Край мене, сякаш в изненада,
със стъпките на балерина,
една жена премина- млада, ...

Душата
Тя душата, пеперуда в тялото на човека,
води го напред в живота, в неговата борба.
Дадена му е от Бога, знае се от памтивека,
да твори с нея и да раздава на хората доброта. ...

Здравей, Красавице, добре дошла! Не се страхувай, влез. Сигурно се чудиш как си попаднала тук. Питаш се какви неведоми сили са те подтикнали да излезеш от бащиния си дом и са те повели, като в просъница, през смълчаните улици, към моя замък. Аз те призовах. Повиках те, за да споделиш с мен тази непр ...

Щом животът пак стовари
безпощадния си меч
и душата падне възнак
във безмилостната сеч,
трябва някой да помогне ...

Изящни, мълчаливи
Магически красиви
са нощните звезди –
изящни, мълчаливи,
замислени, добри. ...

Докога светът ще дреме
или ще е безсилен да помогне,
кога отговорност ще поеме,
кога слепотата си ще превъзмогне?
В тази слаба и бедна страна ...

Есен
Идва Есен!...Не разбра ли?...
Ще завият нови хали...
И със ветрове сърдити –
ще се понесат мъглите... ...

Попитах някакъв странник,
какво го прави щастлив,
замисли се, брадата приглади и каза:
- Запалена клечка кибрит!
Веждите сбръчках, погледнах с невяра: ...

За да остана на земята
минах през самия ад.
Дяволът окови мята,
сякаш в смешен маскарад.
В първи кръг - змията съска, ...

Във подгъва на времето пришити,
са дните ми, откакто се родих.
Приличат на зърна незряло жито,
което Господ в шепите държи.
А аз вървя след ралото и сея ...

Превъзмогна ли в трюма студа,
се изправям на пръсти и тичам.
Светлината пробива леда,
в най-сумрачните ъгли занича.
Притегателно плисва вода, ...

Обичаш ли ме, или не - избирай бързо,
преди да отшуми виделината.
Кажи ѝ, че ме искаш, или хвърляй
далече всичко близко и познато.
Денят ти ще е топъл и спокоен, ...

Да си поет е красиво.
Да си поет е изкуство.
Да си поет е опасно,
защото летиш,
а падаш внезапно. ...

Периодично ходехме и в Солун, обикновенно свършваме работата и обратно
в нашето любовно гнездо...
Не смеехме да се държим мило като любовници пред клиенти или на съвещания, бяхме
учтиво студени пред хората, нали все пак кирия Елиница е собственик на кантората...
Забавно ми беше да отварям или затвар ...

Как бързо се разтапяха минутите,
покапали от восъчната свещ
върху килима. Как стопиха думите
и изгориха всеки луд копнеж
в отблясъците кротки на камината ...

Не пий на екс със свойта самота,
в цигарен дим сълзите не прикривай.
Че надпивала е в дълги нощи радостта...
в прегръдките ѝ хищни не заспивай.
Самотата, тя обича сладко да мълчи, ...

Аз ида от много, много далече,
от едно място,
където цари
мир и хармония
вече толкова хилядолетия. ...

НЯМА ОТЛАГАНЕ
Автор: Джабер Садич, Босна и Херцеговина
Не отлагай задълженията,
нито почивката,
нито пък деня, ...

Нежно стихче от картинки,
есента в очите ми преде.
Като вкусни бабини милинки,
слънчо зелените листа пече.
Те политат волни над земята ...

Ти осъди тишината ми да се превърне във небе,
тегнещо над мен като присъда.
И не стигна силата на двете ми протегнати ръце,
прегръдка топла на сълзата му да бъда.
Когато кръстоносен ме отпиваше с очи, ...

В канавката от хиляди години,
така изглеждам на звездите чак
и чакам звездоход от тук да мине,
за да ме вземе в звездния черпак.
Ще грейна сред звездите, ще ме има ...

На улицата някой чака,
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…
Отдавна е било, но ето ...

Требе да от,одим бръже у пойето!
Некакве билкаре дадоа ни лек.
Трънье за магаре тражим язе,клета!
Мъж ми па е болен.Треска го тресе!
Рекоа ми:-Харно,булка,че го вардиш! ...

Птицы знают, чтобы выжить, надо лететь...
И сползает мгла ночная с их крыл на твердь,
В
небе
вечернем ...

Място в живота си не ти намерих.
Все те завирах във някой ъгъл,
мечтите забравях, спомените обесих…
Стиховете ми с теб са препълнени!

Сутрин гледам на верев
докато ми се изпъне кръста,
а главата ми пере́,
глади, чисти и се пръска.
На обяд съм без кюфте – ...

Срещам тъжна девойка на бара.
Мили Боже! Каква сладурана!
Режа - тлъста, кубинска цигара.
За да вкуся от нейната рана.
Тя - започва - да порка до дъно, ...

Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката, ...

Като градушка едър дъжд зачука,
дървета заслониха хризантемите.
Приглася звънко гневен и капчукът,
че буря се задава – от големите.
А залезът на ураган червен е ...

За да бъдете здрави ви пращам песен от..., не помня годината

Часовникът мълчи вестибуларно,
но подозирам древната му лудост –
опитва се да бъде по-забавен,
не му се получава, доста трудно.
Летяла съм да го догоня нощем ...

Sanremo 1962
------------------------------------------------------------------------
Тони Ренис/ Емилио Периколи - Кога, кога, кога...
Санремо 1962
--------------------------------------------------------------------------------- ...