Този дъжд ще удави очите на птиците. Ръми ли ръми.
Този дъжд съвсем се разплиска и търси дълбоки реки.
Сърцето ги сбира по пътя си. Невинни. Птичи души.
Този дъжд боде като щик във очите ми. И така ме боли .
Тихо. Сега помълчи. В памет на думите. С бели Души. ...

Гащат петел не е санкюлот.

Харесваш ми… когато си във бяло.
Изкъпана с разчорлена коса.
Пристъпваща със капчици по тялото.
По бяла кърпа, с чаша във ръка.
Усмихваш се… а кърпата ти пада. ...

Там, някъде в сърцето на гората,
намирало се малко езерце,
на лилиите с жабки по листата,
които пеели от все сърце.
На къпещата се прекрасна фея ...

Приседнал денят до прозореца,
отвътре се грее на слънце,
загледан в голите клони,
уморено подпрял се на лакът,
натежал от безумствата земни. ...

ненаситнице -
любов - първичновзривна
звездна скитнице

Вратата ти недей затваря,
за да се върне любовта!
Във спомена не избледнява
неземната ѝ красота!
И само вятърът ще знае ...

Живеем просто и това е мило, благо и чудесно.
Живеем, раждаме деца, които пеят детски песни.
Любов раздаваме безкрай и в бели църкви се венчаем.
Летим с живота – земен рай, и за усмивките мечтаем.
Мъжът мечтае за жена, за дом и весели дечица. ...

когато ми е лятно
слънцето в мен не отслабва
и не спира туристите
да събират музика
и ...

Тежко пиянство имаш, народе…
Вино смесваш
с водка, с уиски...
Все бленуваш да си свободен,
ала само на маса ...

Сънят от сън следобеден, когато се разбуди,
светът е сякаш светлина и нереалност чудна.
Лежа блажен, неосвестен на меките пружини.
Оплита слънцето нозе във златни паяжини.
Отсъства Времето от мен, от себе си; не кръква. ...

Тук навън е тъмно. Мога да усетя хладния бриз по кожата си.
Тук навън е тихо. Всяка стъпка,която правя е като изстрел в нощта.
Почти съм до края на този тъмен път,за да чакам до училното осветление.
Той приближава,мога да го видя в тъмнината.
Той ще ме вземе и ще ме отведе далеч,защото тук е тъмно и ...

Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:
О, Господарю мой ! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.
А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е ма ...

Лудостта се търкаля, търкаля
в изгорялата плоскост на черепа,
без да знае какво ще завари
в епохалните болки на белега.
Лудостта е „нормалното ново“ – ...

Самата галактика Андромеда беше съставена от звездни системи, прах и газ и всички те бяха засегнати от гравитацията. Много неща за следващото пътуване на Норбек и Ено трябваше да бъдат взети под внимание. Разбира се, учените бяха установили отдавна, че подобни галактики с размерите на Андромеда бяха ...

Нападат, като зли хиени
сто делника и с нокти черни,
разкъсват – няма теб и мене,
понявга само лъч се мерне.
Просветне в купчинката прах, ...

Отвън е пъстролика пролет,
летят чакали на ята.
Те сред невидими комини в полет
уцелват своите гнезда.
Настанало е поетично време. ...

Държавата - това не съм аз:
без тога, лампаз, орден, гаваз.

Живот без знание е празен.
Лъжите мамят жажда с глад.
По-лесно можем да се мразим
с елит безсрамен и богат.
Щом знанието в нас порасне ...

Народе мой, ти бавно гаснеш.
А беше славен ти народ.
И оцеля! И не отпадна!
Защото Бог ти беше брод!
Но днес си толкова изгубен, ...

ЖЕНА
Автор: Индира Чандич, Босна и Херцеговина
Жената е обичана
и необичана,
ничия и на всеки; ...

ДЪГА ЗА РАЗДЯЛА
Не си посмял да ме събудиш,
когато си прекрачвал прага.
Премълчаното сбогуване
е най-обикновено бягство. ...

Небето е прокъсано от грохоти
и тъмнината няма да прикрие страха,
че нещо е надвиснало над нас,
че нещо е замислено срещу човека
и неговото утре. ...

Всяка пролет е вълшебна
слънчева игра!
Всяка обич е безкрайна
светла красота!
Стиховете и цветята ...

За целувките недостигнати
и въздухът не вдишан
за пътищата неизминати
и люлякът непомирисан
за нощите чакащи ...

Дрийм Тиътър - Пречупване на всички илюзии
С появата на слънцето започва изпитание на вярата...
Струите на мисълта се събуждат...
Нови реалности и необичайности
Разчупват всички илюзии... ...

СТАРЕЕ МЪРТВЕЦЪТ
На душата по сивите струни
се разхождам и нищо не знам…
Пожълтяха листата през юни
и узнах…, че навек ще съм сам ...

Народът – уморен, сърдит, измъчен
с измами хранят го и с много глад
бездарни политици и се пъчат,
че пътя славен ще му изковат.
По славен път е с Кирил и Методий, ...

Зле сме!-
щом овце сме.
И си избираме
все овчеглави пастири.

На луната ли приличам?
Все на части,
все разбита,
не допълнена...
На облак ли приличам? ...

Къде ли спят звездите...
И сбъдват ли се някога мечтите?
Дали човек решава си съдбата
И искоренява ли се някога лъжата.
Въпроси задавани от теб самия ...