ПОСТОЙ ЗА МАЛКО ПРЕДИ ИЗГРЕВ
Любовна ще е тази нощ –
със цвят на кипнало индиго.
Липите диплят дъхав клош
над прималелите колиби. ...

/цялата легенда/
Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза. ...

Взираха се очите ми, пламенно примигвах, шашнат чешех се по тиквата. Какво гледаш, ще попиташ. (Попитай, бре, за да ти разкрия тая тайна тъй света свещена!) Ами да, най-сърдечно ти благодаря, че попита! Ето (ех, знам, че голямо нетърпение изпитваш, ама дръж се, ей сега ти казвам) — гледах Валентино ...

Романтично пристъпва нощта,
позаметнала рокля на хълбок,
със походка на лека жена,
но във всъщност съвсем недостъпна.
Устни алени - сякаш Моне ...

Не знам как и кога се е сформирала представата на българина за мъжественост, но е меко казано уродлива, мъжкарство, а не мъжественост. Чудя се на какво се дължи. На нисък интелект? Според мен не, познавам високо интелигентни мъже и те не са различни в това отношение. Липса на възпитание? Липса на мо ...

- … И третото име? Така, сега кажете данните си по документи – единен номер, лична карта, медицински паспорт, дипломи –откъде, по какво, оценки, краен бал… Млади момко, информацията е изключително нужна! Много нужна! Информацията е базата, върху която стъпва нашият скок… Тя е нещо като платформата, ...

Кратуни казваш? Щекотлив въпрос,
че даже на света ги бихме дали.
Най -умният оказва си се прост –
в бунище търси звездни магистрали.
Кратуните подрънкват си безкрай, ...

Запази ми, малко слънце в джоба,
иде есен с прегорели листа.
Малко слънце, без което не мога,
с късче синьо небе за мечта.
Запази ми, от крайморският бриз, ...

Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...

Запознайте се с Джони. Не, тази лисица не е Джони, макар Джони да е лисица. Но може да е и злобно куче. Джони не е лице, макар да е красив и добър. Джони не и име, защото той няма имена.
Джони не идва от никъде и не отива никъде, защото всичко това е глупост за него. Той е безродственик и наднациона ...

Свещта гори.
А пламъкът танцува -
извива се, накланя се, трепти.
Не мога нито да го нарисувам,
не мога да го снимам аз дори... ...

рани ме рано с
болка и тъга
скърби ме рано
от кръв и мечти
Помня те рано ...

В кехлибарен пашкул
покрит с копринени нишки
там точно до сърцето
на самата вселена...
Какавидата малка, ...

Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче – ...

„Неделята ухае на канела“
Надежда Ангелова
„Неделята ухае на канела“
и на кафе, на мляко с шоколад,
на ягодова пяна, и на смелост, ...

Над бездната
Усещах самотата във всичките ѝ нюанси, въпреки че бях влюбена в двама души едновременно. Може би ще ви се стори скандално, аз също дълго време си мислех, че това е невъзможно, но при мене се оказа факт. Единият е умен, интелигентен и ме харесва. Готов е на всичко, за да поддържаме поне ...

Дакел подгони лая си сприхав.
Бяла овца страха си изправи.
Зад него две Черни на зàвет се скриха.

Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател. ...

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...

Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...

Връщах се от тоалетната с бърза крачка, защото се опасявах някой да не се намъкне преди мен в кабинета. За жалост точно това се бе случило. Мъжът, който беше след мен, го нямаше отвън, следователно бе влязъл. Яд ме хвана. Но вината бе моя, както и на бирата, която бях изпил.
На всичкото отгоре се бе ...

Душа за народа се тревожи,
за онеправданите и нещастните,
на които одират по десет кожи,
но най я боли от безучастните.
Овцата водят на заколение, ...

Сега вече край пътя нямаше огради, а местността беше неравна и необработена. Привечер стигнаха до голяма гора, в която дърветата бяха израсли толкова високи и близо едно до друго, че клоните им се
срещаха и се преплитаха над пътя с жълтите павета. Но пътниците не спряха, а продължиха да навлизат нав ...

Вече се канех да хлопвам кепенците на дюкяна – то и без това хаир няма, ами барем да не си губя времето. Откакто я докараха тази пандемия, бизнесът съвсем залиня и е по-добре да продаваш коприва на зеленчуковия пазар, отколкото да висиш зад тезгяха. В това време се мярна кварталният луд – Гочето, ко ...

Предисловие
Ако си спомняте, нашите герои от Дупката ( https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-4 ) извървяха дълъг път докато се напъхат в сърцето на истинската дупка. Да си призная, бях ги оставил безмилостно осем месеца да се чудят какво да правят там и дали все пак някой ще ги извади от безизходн ...

Превърнах те от кратък миг,
в необходимост и безвремие,
в сладък шепот тих,
с аромат на изкушение.
С вкус на шоколадов мус, ...

За краткост вий наричайте ме демагог
и след моите речи ще ви трябва психолог.
До дъното на моята душа съм лош
и словата ми превръщат Ада във разкош.
Куц съм аз с единия си крак, ...

***
Полудял е моят Вятър днес.
Чупи клонки, цветовете брули.
Очевидно е не спал нощес,
в суетене да изпраща Юли. ...

Днес умря листо!
Тъй бледо - срути се от клона.
Полетя за миг, като петно
и блесна, като златна крона.
Навярно много ще тъжи ...

/продължение /
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал. ...

В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му, ...

Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пораснем, а като възра ...

Пристан
Поглед вперен в бурното море,
вятърът брули косите ми ,
стоя и гледам как вълните се
блъскат в острите скали. ...

Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...

317. Усамотяване и молитва на Исус за спасението на Юда Искариотски
Исус е отново в полите на планинската маса, на която е построен Ифтаил. Но не по главния път (така да се каже) или по каруцарския път, изминат по-рано с каручката. А е пътека за диви кози, толкова е стръмна, цялата представлява купи ...

Le pont Mirabeau
Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu'il m'en souvienne
La joie venait toujours après la peine ...