Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни. ...

Когда я жила на Марсе,
И лист был бумаги красным,
Писала стихи о самом
Зелёном в душе и… опасном.
Белели мои ладони ...

ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...

ДЪЖДОВЕН АПОСТРОФ
Така се изваля, че се продъни.
Душата ми притихва – парцалива.
Мълча. Тежи короната от тръни.
И юни равнодушен си отива. ...

Погледнеш ли ме с влюбени очи,
ледът на облака намръщен се топи,
погледнеш ли ме с усмихнати очи,
в сърцето ми пролет сбъдната цъфти.
Погледнеш ли ме с влюбени очи, ...

Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...

Вечер,
когато вятърът налива бавно
облачните чаши
с пенливото вино
на залеза, ...

Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...

ТЯ: Не издържам повече, не мога!
Ах, съдбата е така жестока!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!
В стаичка за изповед седиш!
ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам, ...

Без твоите слова е трудно...
Когато замълчиш, тъгувам.
Ти приказки разказваш чудно
и в свят вълшебен с теб пътувам...
Гласа ти нежен аз жадувам, ...

Твоят гроб ще бъде много самотен,
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...

Не остаряваш моя любов, моя мечта,
в гърдите ми тупти едно младо сърце.
Душата ми тръпне когато срещне жена,
първа среща сякаш между момиче и момче.
Не остаряваш моя Любов, моя любима, ...

Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...

Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...

(по действителен случай:)

Сандали, бриз и пясък, изгрев,
море, вълни, криле на лято -
пораства, плува, пее, стига,
остава в мен с морето слято.
Уютно, сладко, сочно, вкусно ...

Предизборно
Живи сме! Все още нас ни има
във този винаги забравян край!
Прекрасен в пролет, лято , есен, зима!
Превърнахте го в Ад, а беше Рай! ...

В дома на твоите възходи и зенити,
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...

Зеленико зелена,
в Странджа родена,
хубав цвят имаш ти
галещ моите очи.
Изправен, красив, ...

Колко трудна задача е да пазиш кълн
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...

Honey, I'm а simple man
I don't have a lot of money
but U can still be "my buney" - a crown
that U'll bring with a proud,
but if U chasing man with a ca$h ...

Далече, далече от тук,
през девет земи във десета
на всички закони напук
живее старица проклета.
Магьосница казват е тя, ...

Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...

Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...

Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...

Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...

Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...

Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...

Бъди
Искам винаги да си щастлива,
със мен или без мен, но ти да си!
Усмивката ти, толкова красива
на устните ти вечно да цъфти! ...

1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...

Той бродеше в безкрайната степ.
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...

Глава 35. В знахарском селении.
Окружённый сломанными голосами ровесников нового тысячелетия, Учитель, вместе со всеми отмерял потресканную сбитую землю, снова звенели шаги по колющей стерне и сухой полыни. Долго шли в уплывший выселок, где проживали знахари; и стоял тот посёлок на изволоке - потеря ...

Дъждът валя, валя и спря
и пелената сива се загуби.
Небето слънце изора
и се събуди юни лятно влюбен.
Разпяват птици мокър ден ...

Радва се мома Елена –
вечерта ще е сгодена,
ще посрещнат годежари,
ще дарят ги с тежки дари.
Тоз Иван е страшна хала – ...

ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...