Не, не те виня, че съм вече пепел.
Беше огън, плам, омагьосващ шепот,
слънце след мъгла, летен Изгрев плиснал ...
Болка е сега, ти така поиска.
Може би мъстиш, аз че те обичах, ...

Среща при Пълнолуние...
на Е...
Очаквам те при Пълнолуние,
че е със странности богат
и с много вихрени безумия ...

В сивата проза -
пепел от рози!
Миг - застрашен от бодли.
Ражда се диво -
странно,красиво! ...

Гледам онази емоционална слуз „Търси се“ по бТВ с двете водещи, час по час бърша някоя издайническа сълза и си викам, че това предаване трябва да се казва „Некролог“- само там хората са толкова съвършени и обичани. След две напълно мокри носни кърпи решавам да предложа анти-концепция, няма начин тел ...

Мечтая за един прекрасен свят,
във който сме свободни и щастливи,
в небето плуват облаци игриви,
цветята пръскат нежен аромат.
Мечтая за едно безкрайно лято ...

Нощ поръсва с лунен прах земята,
вятърът припява шлагер стар.
Тъжно се усмихва и луната,
самотен във морета свети фар.
Рибарски лодки кротко се поклащат ...

Мартин вървеше по сивия булевард и се вглеждаше в лицата на хората. Те пърхаха като пчели, излезли от кошера, забързани към своите задължения. Някои сериозни, други - забили поглед в телефоните. Липсваше нещо в цялата тази атмосфера. Опѝта се да си спомни какво! Някакъв блед спомен го погали, като п ...

Не стреляйте по пианиста,
той повече едва ли може...
Дали, защото с порив чист е,
или пък просто е безбожен?
Той свири със душа и разум ...

Любовта е всичко в този свят –
най-желана и прекрасна,
тя за мен е в слънчевия цвят,
тя е младостта изящна.
Болка, смях, сълзи и красота – ...

Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...

Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...

Всеки се ражда адски сам. И умира адски сам. Цената на страданието е известна само на онзи, който живее или поне се опитва. Но цаката е да вярваш, че е истинско или да се преструваш, че вярваш, че това е така. Така оцеляваш. Но в душата си ще усещаш пламъците на Ада, а дори и много по-страшни неща. ...

Багаж оправям.
Не ми се тръгва.
Чантата затварям.
А трябва да напусна
мойта къща. ...

Владикув гроб, Миден
Върху могилата с гроба на светеца имаше каменна плоча и знаци по нея, отгоре – железен кръст. Наоколо бяха разпръснати и други гробове, с тревясали, губещи се очертания, а недалече растеше вековен горун – с огромна корона, бледозелени, овално изрязани листа, провиснали жълти рес ...

Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...

Не дишат цъфналите кестени
на май плодородния дъжд,
а разтварят бели бастунчета
и под чадърите сприхаво кашлят.
До тях жълтополи глухарчета ...

Качих се аз на самолета, излетях
По-точно казано - се не видях
Стоя сам и разглеждам картата в едно кьоше
И бленувам ли, бленувам за Ейре
Почудих се какви са тези самолетни йероглифи ...

Засмуквах последната глътка фрапе...
Само българите пием фрапето до дъно,.. айде, пари се е давало,.. или ако е муфта
трябва да се изпие, нали муфтата си е чиста печалба...
Гледам безоблачното небе и си мисля,.. Дали животът е несправедливо устроен,
или си го правим такъв... ...

Вътре
в себе си и която още не се осмеляваш да пуснеш...
Толкова е лесно, искам да ти кажа, но ще те излъжа..
Ще боли още много, ще боли, но ще спре.
А ако случайно пак не стане повикай ме, веднага аз ида с тоягата и я бия от теб. Бия, ще бия и тя накрая ще се разплаче и сама ще си тръгне. ...

Софийски роман
Глава шеста
В тази топла пролетна вечер на 1957 година, имах чувството, че цяла София се беше преместила пред кината в центъра на града. Часът беше седем и трийсе, а пред кината “Цанко Церковски”, “Отдих и Култура”. “ Севастопол”, “ Македония, “Млада Гвардия” ,”Димитър Благоев” и друг ...

— Скъпии! — провикна се Ивет от кухнята. — Деничка се обади късно снощи за да съобщи една чудесна новина!
— И каква е била новината! — попитах равнодушно, докато човърках с вилицата омлета пред себе си.
Дени беше дъщеря ни, която порасна и напусна гнездото. Излетя чак до Америка.
Жена ми спря да мие ...

Ти си
Ти не си тишина - Ти си Музика
Ти не си чалга - ти си Джаз
Ти не си просто мелодия - ти си пламенна Китара
Ти не си дума - Ти си Поема ...

Понякога се случва да залязвам,
Вървя на пръсти, пазя тишина,
Обичам хора, после ги отрязвам,
но може би по грешен път вървя....
е ... може би пътеката е друга.... това е, време е да замълча.

На есен ми ухае. Пак галантно
септември се снишава до земята,
полите си раздиплят в реверанси
и сенките на закъсняло лято.
На есен ми ухае и на дюли. ...

Тялото ми - риба, огън ми очите.
Поривът ми силен - иска и не пита.
Устни ми печати, гръд ти е хартия.
Звездно винО златно Месечинко пие.
Ти си самодива, аз съм ти следите. ...

Спомен...
Пленително-прекрасни
в очите ти видях
неосъзнати страсти,
и с девствен още страх... ...

Без да сме психолози или педиатри ние знаем, че децата са най-доброто и най-невинното съществуващо. Без тях светът би бил още по-жесток, по-зъл и по-циничен. Децата са движещата сила на света. Те са свежият въздух за обремененият и изтерзан родител и укротители на неговите житейски бури и страсти. В ...

От август ми остана слънце – късче,
две шепи орехи и морски смях,
и на перваза розово сакъзче,
и две, три миди в спомени прибрах.
От изгрев лента на косата вързах, ...

В очите на Господ света аз оглеждам,
от извори чисти все пия.
Душата възкръсва над страх и надежди.
Греха побеждавам. Живея!
Където опитвах гнева си невинен, ...

Още нещо
По пясъка на август стъпям боса -
чертая път през лятото презряло,
нощта е топла, късен сенокоса -
в стъпките ми тишината се е спряла. ...

Аз гледам нощното небе
с хиляди звезди осеяно
и чувствам се толкова добре,
че помня момиче лелеяно.
Аз те помня, ти си цвете, ...

Есенно ми е в твоята прегръдка.
Ухаеш на избягали луни.
От усмивката ти искам само глътка,
после ще оставя любовта да спи!
Докосваш ме с вятърни очи. ...

> ...За да не шумя и да не преча,
>
> аз минавам тихо през света.
>
> Аз пристигам много отдалече, ...

Елица
Седях в кварталното кафене, когато влезе тя, мъничка, изящна като кристална ваза от най-красивите. Масите бяха заети. Тя се огледа някак неловко. Само аз бях сам. Нямаше как, тръгна неохотно към мене и попита може ли да седне.
–Разбира се. Заповядайте!
Тя благодари, седна и отпи от кафето. Не ...

Предчувствието сляпо ме поведе
към нещо иреално, но желано.
И някакво копнеещо доволство
заливаше душата на талази,
подобно на телесното пиянство; ...

Току що си бях помислила,
че вече всичко е наред
и хлопна капана на изненадата,
съсипа всичките ми планове.
Мислите ми станаха объркани, ...

Зад всяка мъжествена жена стои поне един домашен любимец 🐭
Жените сме за всичко извинени не защото сме жени, а щото без нас няма пред кого да се докарвате на УлтраМултиЕмоционални мъже и АлфаМъжкари ,,🤣
Обезсмисля се съществуванието ви без нас!
„Жи-ва во-да! Жи-ва во-да!“ - врещяха бабичките в корид ...

Когато се пресичат светове,
в далечна точка, някъде в безкрая
и бездната в сърцето призове
духа прекършен, пак да се изправи
и да познае слънчевия вик, ...

грехът се
почувства
неловко
от тебе —
за Ра̀я ...

Не знам каква жега е по жътва, ама и Атинската жега не отстъпва....
И вместо да се чипкам в морето и да бурбуникам из водата доволен още от сутринта,
спуснах се до Омония да се разпиша, че съм бил там, купувам от часовите вестници и обратно в къщи,..прочитам под смокиновата сянка ''куриозите '' в та ...