От тази любов дори стон не остана...
С всяко преглъщане от нея боли.
Мечтите които ни свързваха, вече ги няма
отвяха ги бури, а чувството се сниши
Плътската мощ взе си всичко дължимо. ...

Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.
На Мездра ни става студено ...

Гори под краката на чужда земя,
дори да сънувам, че още ме помни.
На вяло глухарче живота крепя,
строя си подслона до псета бездомни.
Над къщите се влачат облаци, ...

БЛАГОДАРНОСТ
След
като
на Бог си
благодарил ...

Остана само чаша гъсто вино
в утайката на идващата вечер.
Небето натежа и ще се срине
навярно върху бляна ми за вечност.
Макар да си измислям, че си тук и ...

Пропада някъде сърцето.
В за него непознати светове.
Преоткрива днес и слънцето.
В любовно нови пъстри цветове.
Далеч от хорска суета. ...

Насилие, грубост, побой
на онова видео се видя.
Губя хладнокръвие, покой,
че на битите никой не завидя.
Хайде сега, хора, помислете - ...

КРАЙ БАРАТА
Син
покров
над мене,
под мен килим ...

Под звездното
Луната се усмихна много близка -
усети ме, гледам я, сама
изпрати ми сто стрели лъчисти -
изпле нощта в лунна светлина. ...

Срещата се провеждаше в кабинета на разплутия Серджо Лоренци, който имаше десетки бизнеси, повечето от които незаконни. От другата страна на бюрото седеше слаб мъж на средна възраст със студени сиви очи. Ако не бяха тези сиви очи, той много щеше да прилича на банков служител или на счетоводител.
– И ...

На моя син Преслав
Аз не знам добър баща ли бях?
След време може би ще ми го кажеш?
Старах се. Даже мисля, че успях!
Сгреших ли някъде, ще ми покажеш! ...

Добрил седеше по боксерки на дивана пред телевизора, стиснал бутилка бира. От отворения прозорец нахлуваше топлина на талази. Старият вентилатор се опитваше да я разбие и да охлади стаята, но силите му бяха недостатъчни. Младият мъж пъхтеше затиснат от непосилната гореща вълна. Пиеше втора бира с на ...

Когато завърших трети клас, баща ми взе важното решение, че е време вече да прекарвам ваканциите при баба и дядо на село сам. Още първият ден когато излязох на пейката пред къщата, дойде едно момче – беше малко по-високо от мен. Заприказвахме се. Митака, както ми се представи той, също беше от града ...

"Няма да е все така! " -
вчера чух го като притча
и в моята душа
запечатах с любопитство.
Имало един младеж... ...

Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.
Пак си милвал росата със длан ...

Иван се събуди секунди преди часовникът на телефона да му запее нежен блус. Протегна се и с обич погледна прекрасното лице вдясно. Нека си отспи – уморена е, тази седмица работи цели четири дни. И то по пет часа ежедневно…
Наоколо цареше тишина. Нямаше как да е иначе – кварталът се водеше като спале ...

Как бързо времето лети!
Живота е забързал своя бяг.
И побелелите наши коси,
мъдро, мъдро блестят.
И гледаш някак отстрани, ...

Дъждът
Дъждът ни завари на улица шумна,
той мокреше наште лица
и ти се усмихна, и в мене погледна,
но мойте сълзи не видя. ...

В началото не те познавах,
дори се мъничко смутих,
когато на чина от ляво
седна със червен молив.
Грешките ми ти поправи ...

Моята сестра
Когато домът е пълен с деца,
радостта е умножена по две!
Двойно щастие е, щом имаш сестра.
Така е! Имам те … теб! ...

Таз кота, по-ниска от триста,
издига се в равно поле
закръглена, но и скалиста,
до древния град Кабиле.
На картата диря я с лупа ...

Блъскам се в стъклени облаци,
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога... ...

Оставяш под прозореца
на дръзката си младост
смирено да се перчи
стрък от похотлив Верис-със жълт калпак,
почти неразпознаваем, ...

Подари ми щастието, нежността,
лудото желание за радост!
Искам този свят, изпълнен с красота –
светлото сияние и младост!
Песента и любовта да бъдат с мен, ...

Когато си мисля за теб,
в земята се блъска комета!
В един причудлив пирует
се завъртат бездънни небета.
Когато си мисля за теб ...

Страстта пак заигра по телата ни...
Нищо необичайно няма в голото женско тяло,.. по ероточно е когато се вижда част от гръдта през деколтето или чашките на сутиена,.. загадъчно е,.. по-еротично е , когато от кръстосаните крака се отваря гледка към дългото бедро и скритото там...
Как неусетно отлетях ...

Спомням си първите срещи... вечерни.
Споменът вае ръцете ни вплетени
Разкрива прегръдките, целувките нежни.
Остава без дъх сърцето ми... временно.
Когато се върне в Душата ми.... плача ...

Коя ли съм за тебе - Десислава,
или обикновената Биляна?
Едната носи българската слава,
а другата платното неизпрано
във изворите топли бели - ...

През една особено дъждовна есен, 13-тият ден на месец ноември се падна на петия ден от седмицата. Този ден не правеше изключение и започна да вали още от ранни зори. Облаците бяха прихлупили морния мрачен град, а небето беше слезнало толкова ниско над покривите, че почти докосваше върховете им. План ...

Носим букети в ръце.
Училището ни събира нас в клас.
Трепти моето сърце.
Звънецът ще забие със звучен глас.
Вече съм юнак голям. ...

Възкръсване
Нощта приспива старата гора.
Поточе нейде весело припява.
От горе срамежливата луна
насмешливо земята наблюдава. ...

Щял да я смени за нула време. Явор нямаше толкова време, трябваше да бъде на уреченото място в уречения час. Нито секунда по-късно. Слезе, плати на шофьора повече, отколкото трябваше, защото нямаше дребни, и се забърза. Пеша щеше да стигне по-бързо от това нула време. Как може да спука гума тоя нека ...

Заспивам в тишината
на своя сладък блян.
Ще ме огрее светлината
на ангел в лъчи облян.
Ще гледаме звездите над нас, ...

За да се оближе сладоледа,
иска се финес, сърце, душа.
С топъл поглед трябва да се гледа,
да се топи преди докосване сместа.
Бавно, плавно всяка капка, ...

У меня нет ходуль, и я шлёпаюсь в грязь, как утка,
Так земля замутилась от слёз многочисленных наших:
Соглашения, споры, позиции - лишь предрассудки,
Лишь забытой где-то старой мотыги ржавость.
Уже тысячи вышли томов, повествуя об этом, ...

Като за спомен няма да говоря,
защото любовта е жива в мен.
Че те желая пак ще го повторя,
ще бъде светла обич всеки ден.
Щом зърна изгрев с първите лъчи, ...

Арматурно желязо, дебело!
Околко него е само бетон...
Ах, как стърчи! Колко е смело!
Не би го огънал дори слон...
Горещо е, а пипнеш ли - пáри. ...

Ще поема по онази пътека със спомени
оплешивяла от възраст, разрита от проломи.
Ще наметна своята есенно тъжна наметка
и помахам на ятото с поредната плетка
Ще послуша в мене детето, приказки чудни ...

Ех, че ми додеяха хората
с всичките им безсмислени думи,
додеяха ми жестовете, случките,
разтегнатите сто и два локуми.
Додея ми шумът в ушите - ...