щастието
с краткостта си
натъжава
но бидейки
щастие ...

Не искам да ми вярваш...
нито аз да ти вярвам.
Искам аз да Бъда Вярата,
с която моя свят
да сътворя. ...

Толкова стихове аз ти написах,
а болката вътре стои ли, стои.
Хиляди сълзи душата пропиха,
но мъката черна в гърдите гори.
Знам... и години сто да изминат, ...

Идва в съня ми древната конница,
цвилят и молят конете:“Ела!“
и напускам аз старата столица,
слушайки вечния зов на кръвта.
Пак съм млада, красива и дива, ...

Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...

'Има самота на мястото,
има самота на водата
и на смъртта- но при всички тях-
все едно, че си в тълпата..."
Помниш ли този стих? Ти държеше книгата с бяла корица в топлите си длани и четеше с притихнала усмивка. Крехката й писана душа трепереше плахо, докато внимателно я разлистваше. Проницателният ...

От известно време съм в карантина на тази планета… Вие в последната година разбрахте точно какво значи това- изолиран от дома си в собствения си дом. И аз, като дойдох на вашата планета не подозирах какво точно ще ми се случи, но разбирате ли, рекламата на Земята беше много добра. И всичко почна в П ...

Не знам защо и как съм побеляла.
Навярно тишината е причина.
Студът ли ме прониза до премала,
когато ти от мене си замина?
По стръмното поел ли си спокоен, ...

Сънуваш ме, сънувам те и аз
Тихичко във сънищата крачим
Един до друг по дълги друми
Без думи, какво ли тук те значат
Когато усмивка тъй любима ...

POV Ейдриан
Пътувам през града и не ме интересуват другите хора. Вятърът си играе с косата ми, а на душата ми е толкова леко. Тя ли направи това? Няколко мига в нейната компания и се чувствам така, сякаш планина е паднала от раменете ми? Тя е просто загадка. Можех да я вкуся, да пробвам капка кръв и ...

Болна отново.
Дяволите го взели
тоз гаден вирус.

Сънувам наточена русалка,
на брега сред пяна от вълни,
с опашка по бедрото ми се галка,
а аз съм недостъпният уви.
Разбръмча се малката русалка, ...

Ултимо - 7 + 3
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Niccolò Moriconi (Ultimo)
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Николо Морикони (Ултимо) ...

Тя не знаеше как този пагубен свят се обича,
но обичаше истински. Беше толкова бяла душа
Не разбра и кога от усмихнато,светло момиче
се превърна в пораснала, уморена и тъжна жена.
Тя не знаеше как И полепваше кал по лицето. ...

Май било е така. Вик сред нищото.
В “Битие“ нито дума не пишело.
И пророците явно пропуснали
откъде и защо се е спуснало.
Най-нечакано, в миг се отприщило - ...

Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста ...

Беше полунощ. Любимото му време. Умираше от глад и тъкмо смяташе да излети през прозореца за по-набързо, когато на вратата се звънна. На лицето му се изписа изненада. За първи път от трийсет години чуваше този пищящ звук. Отвори със скоростта на вятъра, а пред прага стоеше съседката от отсрещната къ ...

Фаталната жена е опасна,
но е толкова красива…
Тя е съблазнителна и страстна,
буйна, непокорна, дива.
Тя е чародейка и изкусителка, ...

Само от тази напаст непобедима,
с безчет щамове, няма спасение -
тоталната, безпощадна и нелечима
"Боклук-пандемия".

Оливия барабанеше по волана и пееше заедно с радиото. Лакираните й нокти проблясваха с малки звездовидни камъчета. Ситните спирали на тъмната й коса се вееха от вятъра. Наближи разклонението и даде десен мигач. Беше весела и ведра. И щастлива. Обичаше Джон. Снощи...като си спомни за нощта, две издай ...

Политици, грижете се за народа,
това е ваше важно задължение!
Не мислете само за пари и изгода,
а за държавата и народното спасение!
Наблюдавате от скъпите си лимузини ...

Във зелената горичка
чурулика пойна птичка,
зайче скача скок-подскок,
чак до бистрия поток.
Две калинки с две пчелички - ...

С мълчанието ти се сливам,
но няма в него да мълча.
От тишината ти отпивам
мечтания и с плам звуча.
Дори и нищо да не казваш, ...

Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.
Да летя и кръста не ми пречи, ...

ХВЪРЛИ КАМЪК
Автор: Валерио Орлич, Р. Хърватия
(превод от хърватски)
Хвърлú камък по мен,
стреляй в гърдите ми! ...

Жената ме нарочи, че съм мързел!
Майтапът й съвсем не бе учтив.
Не знам защо, аз много й се вързах.
Та аз не бях изобщо мързелив!
Понеже, аз отглеждах злобно куче, ...

(по народни мотиви)
Сън сънувах, мила мале,
че съм задомен.
Аз я гушнах, мила мале,
тя се сви до мен. ...

Нахрани ме с твоите целувки,
но път с апетит съм, знай, голям...
Изненада крия в свойте плувки,
искаш ли да ти я дам?
И недей така се изчервява, ...

Ив
- Нейно Кралско Величество Фредерика Ана Евгения фон Холщайн Ерлен!
Всички в голямата зала се изправиха от столовете си и веднага щом кралицата-майка пристъпи в нея се поклониха ниско, а изправяйки се отдадоха чест. Естествено, тя изобщо не си направи труда да поглежда когото и да било от тях. Ос ...

Виждам те как поглеждаш нагоре
и поръчваш за двама ни капучино.
Ръцете ти спокойно лежат между нас,
но знаем, че е съвсем привидно.
Защото, когато погледът ти се върне, ...

Не се отказвайте от Доброто, макар да знаете, че то има само една сабя, а злото сто глави.

Вали…
По лицето ми дращят
измръзнали капки
вместо сълзи.
Струи дъждовни се стичат ...

Засенчване
Живеем в свят пълен с окови.
Опитваме се с алкохол да разградим нашите коркови маски.
Пропукват се като стена на крепост.
С нощта, очите ни ослепяват, слепота... ...

Една душа, невидима за дните,
из празните къщи си търси подслон.
Изтича живеца и глух по стените
заслушан в печала на стар грамофон.
Една душа оглежда се в зеници ...

Реших да се разходя из градчето и стихче да напиша след това
за Царевец, за пролет, за небето. Дано да е с мелодия добра.
Преминах през годините нелеки. Надявам се, че вече са назад.
Понасям се по дългите пътеки и нека всеки бъде мой събрат.
Студентските години си отиват. Отиват си годините. Летят. ...

Идва с цветен, пъстър венец
когато подухва леко ветрец
разпилява руси, златни коси
утрото жадно в потокът се скри
Прилича на фея, от приказен сън ...