необходимост
осъзната — се твърдѝ —
е свободата

Усещам как у мен расте трева
и аз кървя – от корена нагоре.
Изпратих много птици – но след тях
не ми останаха криле за полет.
Защото някой пръсна семена – ...

Разлисти ме!
Отразявам се във твоята усмивка!
Редят се есени,
когато бурята в теб не стихва...
А аз съм стръкче, ...

„Когато си на дъното на пъкъла…“
Д. Дамянов
Когато съм потънала във мъката
изписана на моето лице,
когато не ми стига даже въздухът ...

Иван Вазов
Един Голям Българин ни гледа от небето,
гледа тъжно своя, българския славен народ.
Сега той затъва като в блато в немотия,
и жал и скръб е в сърце му за своя род! ...

Пътят*
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...

По пълнолуние пристига есента
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...

Стигнах ли дъното? Гледам нагоре...
Горе, във тъмното, свети просторът.
Горе, размазани, греят звездите.
И са наказани с рой сателити.
Някои, виждаш, блестят отразени. ...

Защото си различна.... те обичам,
такава слънчева и все добра,
търсеща в пътеките космични
истината... скрила се в съдба.
Не спирай да я следваш! Ти умееш, ...

304 –
Ромоли пясъчното море,
сякаш кристал ясен звъни.
Смелите навътре коварно зове
сирена пустинна, може би . . . ...

Днес отново не ми е ден за поезия.
Душата моя не жадува думи - лъчи.
Ни прохлада на бълбукащо поточе,
тичащо по каменисти стръмнини.
Днес е ден за обичане – щедро и тихо. ...

Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване, ...

Димят в очакване стърнища,
та семена да приютят,
а аз не чакам вече нищо,
а Месецът е тънък, млад.
Опитва нещо да ми каже, ...

(От филма “Животът на Браян”)
Автор: Ерик Айдъл
Превод: Мартин Григоров
- Извинете, но е станала някаква грешка.
- Ами… Ще я поправим по-късно. ...

Накъде отивам - аз не зная,
толкова болка има на Земята.
О, мила, страхувам се от края,
а близо е вече тъмнината.
Философски гледам на нещата, ...

Защо харесвам толкова зеленото?
Дали защото носи радостта
от пролетно пробуждане във вените,
или защото вярвам в чудеса?!
А може би , защото то е смесило ...

СОФИЙСКАИ РОМАН
Глава девета
През този месец юни на 1959 година, времето беше топло. Сутрин слънцето радваше столичани, които през последните 10 години се бяха увеличили два пъти, а след обяд краткотрайни дъждове, им разваляха настроението.
Някои се готвеха да отиват на почивка, други на село при ма ...

Песента видя "бял свят" благодарение на професионалните певци Анелия и Кристиян Налбантови, които се съгласиха да я изпеят на живо. Освен изпълнението, те са автори на музиката и аранжимента. Безкрайно съм им благодарна за божествено красивото представяне и за това, че се съгласиха да споделя част о ...

Силна и смела пред света,
готова да понесе страха
и болката на самота.
Жена е всяка… но не всяка е добра.
Тя умее да дарява, без да спи, ...

Стоя между огньове – точно два.
От двете ми страни, горят пожари.
Пълзи гъст дим към светли небеса,
земята, под краката боси, па̀ри.
Все повече разгарят се, за миг ...

Аз никога не спрях да мисля,
че ти си идеалната за мен.
Макар и нищо да не чувстваш,
за теб е писан всеки ред!
И всеки час и всеки ден, ...

Спомням си всеки детайл сякаш беше вчера,
първата ни целувка, първата ни среща, първия път държейки се за ръце,
спомням си всичко толкова ясно и не мога да забравя,
толкова много спомени заедно и само няколко лоши,
прекарахме толкова дълго заедно, че не помня какво беше преди теб, ...

Човек си пати
От неблагодарни и
Пред него „харни“

ситнеж
по жарава
е
ВЕРОпроява
ситнеж ...

/хрумвания от блога ми/
САЩ управляват света.
Президентът управлява САЩ.
А кой управлява президента?
хххх ...

Забравихме да се потърсим
От бързане, от тичане, от страх
Забравихме да си говорим
От есемеси, писане и чат
Забравихме, че близки бяхме ...

Чудо от небето,
в Кръстовият ден,
нашепва на сърцето,
Той бди над теб,
Той бди над мен. ...

Препусна кочияш небесен
и с впряг от облачни коне
довлича дрипавата есен –
с разбридано от смях боне.
Тя няма стъклени пантофки ...

Стой, постой, самотице - сестрице,
да говеем от тъмно до мрак.
Рамо крехко да дам, облегни се,
замръкни в моя схлупен бивак.
Аз изплаках, каквото изплаках, ...

Забелязала съм, че когато очаквам гости катастрофата дебне край мен - понякога ще ми изгори печката за готвене, друг път ще спре водата или тока. Сега тя се бе материализирала под формата на пакет грис. Трябваше ми половин чаша брашно, за да завърша кекса си, моят кулинарен шедьовър. И тъкмо когато ...

В квадрат е вписан друг квадрат. Вярно ли е, че центровете им съвпадат?

Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...