Сбогом, мое лято слънчогледово!
Сбогом, мой цъфтеж уханен!
Като сенки ще ви скрие времето,
дъжд ще ви измие с облака неканен.
Хлад ще се промъкне през стени, комини. ...

Целуни ме!
Сега и веднага,
не допускай мигът да отмине.
Предизвикай в мен сто звездопада -
назови ги на моето име. ...

Цял живот съм така – просто малкото зло,
на преструвки и подлост не нося.
Нося тежка вина за било – не било,
но съм истинска – гола и боса.
И не стигам до вас – много ниска, уви, ...

Студените клавиши отронват музиката.
Черните мисли са траура на идващите дни.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата
във пещерата - ...

В материала си: https://otkrovenia.com/bg/proza/za-intelektualen-sparing ви зададох една любопитна задача. По-долу ще узнаете нейното решение.
Признавам, че вината е моя. Към условието на задачата следваше да дам дефиниция - що е това вписан квадрат. Това означава, че всеки връх на квадрата лежи вър ...

Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с таки ...

/на сина ми Иво/
Вселена си ... и не защото
се раждаш чакан и желан.
В годините доказваш, колко
е важно да гориш със плам. ...

Очите ми – самотен бряг,
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини ...

КРАЯТ НА СПЕКТАКЪЛА
Така и не научих правилата,
Но повод беше ли – да се присмееш?
Когато дириш пристан за тъгата,
ти вече си се отървал от нея. ...

Колкото и ще да бяга
пак ще хване прах
ронливата одежда
от някогашен бал.
Стига търсил си искра ...

Влизат в класната стая
мъдрост да "попият" те,
да кажат:"Аз зная!",
"Аз съм учено дете!"
Ред, правила да има, ...

Преди дни сутринта, както си седим и дочуваме двете деца да си шепнат тихичко в банята.
,,Да им кажем ли?"
,,А, не, не, мий се."
И докато, вървеше този съмнителен разговор на четири очи в банята, реших да хвърля едно око на миещите се. А щом отворих вратата на стаята, онова, на което попадна погледъ ...

сърцата бият
днес като училищен
звънец и искат
знания в училище
нетленни да попият

Звънецът чудак
на петнайсти септември
деца сбира пак!

Животът тече
кап-кап.
Изтичат
бързо годините
от банката на живота ...

От мечтите ти камъче цветно
се отрони и с вятър замина
като дронче, сканирало светло
и приветливо кътче чужбина.
Рехав пъзел е тази надежда, ...

'' Няма ненаказано добро...'' незнаен воин от битката при Термопили 480г.пр.н.е.
Падах си по услугите,..трудно е да си сам в чужбина,все пак имаш нужда понякога
някой да ти помогне или ти да помогнеш, било с дребна сума пари, макар да знаеш, че едва ли ще ти ги върнат,..или в стремежа си да си добър ...

И С Т И Н С К О И З К У С Т В О
Чисти пòмисли,
възвишеност
и красота,
и правдата, ...

Дърво ли съм,
дълбоко спуснало в земята корени?
А есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони,
небето да достигна, необятното. ...

Понякога нещата просто случват се така,
захванеш ли се с нещо то се получава.
Протегната от небесата спуска се ръка,
нагоре дърпа те, в дела те поучава.
Тогава казва се, че имаш ти успех, ...

По детски за есента
Красивата есен пристигна,
донесе ми радост, цветя
и цветно в душата надникна,
донесе ми тя любовта. ...

Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род ...

Макар да нямах никакъв късмет
с блондинките, с естествени кубици,
не се отказвах, движех се напред,
и чаках на гюмета тези птици.
И ето - че в един дъждовен ден ...

/четене с предимство от даскали и родители/
Госпожата на трети „Г“ ли е?... Да, да – май така се казваше. Не помня името, що други по-важни неща имам да помня…
Как коя? Аз съм. Майката на Петьо… Моя Петьо, бе госпожо… Или госпожица ли… Не помня! Моя Петьо, викам… А, по баща е Иванов Петров, но си е ...

Животът си в ръце вземи,
и нова страница обърни,
с прошка раните превържи,
безверието в себе си победи.
Нов изгрев от залеза сътвори, ...

На Х.,благодаря ти,че сподели тази история с мен…
Съдийката чукна три пъти с чукчето и закри заседанието. С един замах сложи край на брака ми. Погледнах към бившия ми съпруг, който сияеше до бременната си любовница.
Нещо ми се преобърна в стомаха ми, а в устата ми загорча. Изхвръкнах от залата и бър ...