Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386.4K resultados
Късна любов
🇧🇬
Тя е в мене, дълбоко… И чака да бъде дарена.
Без остатък, до сетна секунда от земното време.
Помъдрява полека... Отдавна не бърза за никъде.
Лъчезарна, усмихната… Но непонасяща викове.
От чие ли ребро е, така и не стана понятно. ...
One winter morning on the street
You gave me a handful of affliction;
And I love, and I value - I adore it -
Just a mortal, drowned in a fiction.
You say you like my eyes and hair, ...
Завърнах се, където малък бях, където си играех и се учех.
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усми ...
ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Това е тайна. Като пораснеш, ши разбериш.“ Този ...
Небето е надвесило гърди,
готови да изскочат изпод облак,
със който някой кротко го зави,
преди да го напусне в тайна доба,
след като в кървав залезен чаршаф ...
- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъб ...
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм една най-обикновена, стара, дървена пощенска кутия. Проядена съм от дървояди. Фурнирът ми е огънат и изпочупен на места. Ключалката ми е ръждясала, а плексигласът на табелката ми е напукан. А навремето...
Навремето бях нова и лъскава. Миришех на дърво отв ...
Отивай си!Че нищо не остана
от тъй наречената ни "Любов ".
Отивай си!Че аз съм жива рана,
а ти палачът-зъл, немилостив.
Отивай си!Че вече нямам нищо- ...
Есенна импресия...
Със черните ята́ на птици разтревожени
летят и спомени за тържества отложени...
А неуютно дребен дъжд вали и ще издави
на други хоризонти мъглявите представи... ...
Изплуват светли ивици
от вплетените пръсти на вода и вятър
и дългите им кодове препращат ме към теб.
Изгубвам тежест.
Капчуците са издълбали бръчица ...
Играете с живота на хората. С чувствата, страховете и болките им. Подхвърляте ги сякаш са една от онези играчки, които намаляват стреса. А дали ви е забавно?...
Това е въпрос с известен отговор.
Забавлявате се, харесва ви да употребите човек морално, физически... Решавате, че искате нова играчка и з ...
Знам, че ще се оправя, ще свикна да живея и така. Седем години са това, не са два месеца – да ги изтриеш и продължиш.
Какво нещо е навикът – ставам и се обръщам да го будя, влизам в банята с идеята, че има кой да ми донесе хавлията.
Виждах го от година, че не е същият, не обърнах внимание на знаците ...
Докато човек е млад, не му остава много време за размисъл. Животът го сграбчва и го завърта в своето неспирно въртящо се колело и той рядко се сеща, че всичко има начало и край. Създава семейство, гради дом, обзавежда го, натъкмява го, стреми се да се утвърди в професията, идват и грижите за децата ...
Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга, ...
i love animals so much
even those i cannot touch
i can sit in the garden for hours
observing bugs and trees and flowers
one day the Earth will be so green, ...
Жалi, жалi, як гострi леза в серцi,
Спотворенi земля i небо, ...небо,
В якому смерть бiжить по чорнiй стежцi,
Протоптанiй гарматами до тебе…
Де вчора мрii – дii бойовiї, ...
Той ме прозря. Прочете като книга.
Единствено на мен се довери.
Душата ми приех, че ще е стигма
и в собствения ад ще изгори.
Съдбата си последвах без принуда ...
Дните ти ще са по-хубави без мен.
Не мога да запълня празнотата...оставена от друг.
А как искам ти да видиш в мен...
Спасение и бряг, доверие, уют, приятел и любим!
Уви, тъй тихо е, самотно и без цвят. ...
Предателите никой не ги харесва.
Преди всички, тези които са предадени.
Слугите на Дявола погнусяват всите около себе си.
Защо ли?
Ние сме християнска страна от 865 година. ...
Заслушана в стъпките на нощта,
където сенките изчезват в мрака,
под балкона, до старата липа,
на пейката съм и те очаквам.
Ти сядаш с чаша вино в ръка, ...
На спирката премръзнала стоя
с надеждата, да е пристигнал вече
Таблото гледам и опитвам да прозра
къде е автобусът, пак ли е обречен
Но ето, че до мен застана Любовта. ...