Целуваха ме нежните снежинки,
на устните оставяха следа.
Копринени, ефирни и капризни
те приказно танцуваха в нощта.
Как исках с тебе в кафенето старо ...

Жена към мъжо си:
— Скъпи, яде ми се шоколадче, моля те, иди ми вземи...
— Мързи ме.
— Ама много ми се хапва...
— Виж, какво е времето. Вали та се кине, никъде не отивам. ...

Вместо заключение или за „шепотите“ на вечерните вълни
Понеже сутрините няма високи вълни, разказвачът започва да ходи на брега вечер. Правил го е неколкократно, ала - уви - морето си остава гладко като стъкло. Навремени само някоя и друга едва надигнала се вълничка „набръчква“ повърхността му, „бър ...

Изкуство е да се времето
Запълва и да се пространство
Люби и владее.
Всеки поглед, всяка крачка,
Всяко на ръка протегане ...

словоизява
душѝте на думите
сърцевселя̀ва

По нелогични пътища
търсих те!
Все към теб вървях.
Сънувах, че живея,
без тебе празен бях. ...

Къщата е престаряла. Годините са я притиснали отвсякъде и тя е грохнала. Мокротата на отминалите дъждове е почернила зидовете. Прозорците - ослепели очи, не виждат света. В двора обаче, нацъфтели хризантеми - свежи, тъжни, омайващи. Сякаш самата Божия промисъл ухажва хубостта и е положила цветята до ...

Проспах ли... любовта!?
Или просто оставих я да
прави каквото си поиска.
Ами ако бях я затворил...
Дали любов щеше да е тя!? ...

Дистанцирам се от тези без хъс за живот
чакащи нещо от някого, някъде, някога
немислещи вчера, днес, утре безактивност,
кланящи се чакалници на всеки и всякога.
Дистанцирам се от хора без воля, ...

Две ръце,
едно сърце.
А още две
е по- добре!
Две сърца ...

Вчерашно-днешни
изморени и грешни,
пропътували истини
разочароващо-искрени.
Дневно - живяли, ...

По детски наивно, нетърпеливо очаквам
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание: ...

Тежко е да си говедо
непоръбено в ръжта.
Тежко е да нямаш нерви,
а да идваш във града.
Тежко е да си и кокал, ...

В нашето общество от години се наблюдава една особена глупост- някаква вродена склонност да се трупаме около „големците“, да се умилкваме около известните, а също и онези, от които имаме полза, да им целуваме ръка като на болярин, сякаш тяхната сянка е по-ценна от човека до нас. Това стадно преклоне ...

Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук, ...

С такова водещо заглавие излезе преди години вестник Уикенд. Двигател на този вестник беше един от синовете на Недялко Йорданов - посредствен /според мен/ поет, който ако не живееше в тоталитарния период нямаше да получи признание. Но потурджийският български народ, който бърка честушките с поезия, ...

ПРОПУКВАНЕ
Знам, че камъкът може да диша.
Притаено. Едва доловимо.
И че къта в сърдечната ниша
девет пласта инат да го има. ...

В двадесет и примитивен век моралът е прогонен из общата култура.
В буйна надпревара
със свойта поквара.

Като вятъра си, обикаляш,
дива и свободна от забрани.
Дрехите ми, като бриза морски, сваляш,
но очаквам... после урагани...
Засега си топлият южняк, ...

Ще пуша цигарата,
както и да ми я свиеш.
Ще те обичам
и преди да пораснеш.
Ще се скрия с теб, ...

Представете си, че имате приятел, който с готовност изпълнява всичките ви желания, колкото и невъзможни за изпълняване да изглеждат. С лекота убеждава кредиторите ви да забравят за изплащането на отпуснатия ви кредит, придумва вече нежелани от вас работници да напуснат без обезщетение, склонява сина ...

Зеленка няма шанс да съзрее интелектуално. Бил й е отнет още в детството от значимите за нея други. „Трасирали“ са пътя към плавния й, ала неизбежен житейски провал. Сторили са го, внушавайки й пагубния навик да вярва..., че трябва да си е самодостатъчна...
текст: Иван Бозуков

Здравейте приятели, познати и непознати. Ще ви запозная с част от моя драматичен живот, преминал в мъка и самота, но открил истинската, съвършената любов, сродната си душа. Който е бил влюбен и познава истинската любов той ще ме разбере, другите няма да могат. На 30.05.2022 г. умира жена ми Шинка (т ...

Вътре цареше сумрак, пропит от цяла палитра шумове.
„Бяла Мъгла“ нямаше нужда от специално обзавеждане, за да разбереш къде точно си попаднал. Самите посетители бяха достатъчно кошмарен интериор.
Музиката се влачеше по пода като разярен ранен звяр, а над масите се носеше хриплива глъч, накъсана от с ...

Разказ №20
Човек на дълга
„Издължавайте се навреме и при нужда. В противен случай... просто не го правете!“
Разказвачът
I. ...

-“Излизам да изпуша една цигара!”
Все пак съм в обедна почивка..
Компания ще ми прави мисъл стара,
За когато убих и двама ни с усмивка:
Ами ако всичко беше грешка? ...

Да нямаш други богове, освен Менe!
Библия, Изход, гл.20
Свеждаме
глава
пред ...

Представете си – лято, море, плаж, малко дете е седнало на самия бряг и с лопатка и кофичка строи замък. То старателно добавя мокър пясък към бъдещата постройка, оформя стените, кулите, окръжаващият ров, моста към главната порта … и замъкът става все по голям, все по красив и истински … Накрая тича ...

Към края съм на жизнения път...
Към мен оферти не текат.
Нямам си и връзка лична.
Чакат вси да се капична.
Ала, аз съм здрав и прав. ...

Счупи ме.
Кръвта остана върху твоята дипляна.
Подпиши се,
за да знаят кой ме нарани,
кой остави белезите невидяни, ...

Борят се в мен разгневени въпроси,
дращят покоя в душата.
Те са пирони, забивани косо
на съвестта ни в снагата.
Слепи, безлични, неструващи думи ...

Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка, ...

Не съм сама, нали?
Не съм сама!
Не съм, когато бие ми сърцето,
когато имам сила за сълза.
Когато утешавам в мен детето. ...

Rose red wreath pin around my neck
Like a leash on a beautiful
weapon made of flesh
No thorns could hurt my skin
Your desire is now my sin. ...