Малко позакъснях за ''тайното пиене'' този път в гаража на Ванчо Драката, въртяхме сбирките конспиративно, за да не ни надушат домашните ...
Почукай кода на желязната врата, който имахме, че е ''наш човек'', Митьо Горския ми отвори, влизам и гледам ухилени физиономии, с ракиени чашки в ръка, шишето ...

Хиляда хиляди години,
в саваната, преди Христа,
туземка с кожени бикини
събирала за огъня дърва.
Нарамил копие, два ножа, ...

Как да запълня редовете
на празния, бял лист?
Как да променя цветовете,
на сивия, мрачен ден?
Как да забравя страха си, ...

Поезия от сламки и тревички
и разни други скъпи джунджурии,
но пълна е с любов – любов за всички,
и прихва в смели детски лудории.
Поток от смях и слънчеви – ръцете, ...

Мрак, мрак - Космически Мрак,
с най-черния си отпечатък.
А нейде в Родопа
две прозорчета топло ми светят
в интериора ...

Все си тръгвах уж навреме,
преди да настъпи полунощ.
Аз те обичах, ти ме обичаше,
закъснявах малко, за разкош.
А каляската от златна тиква ...

Той:
(Странно)! Този мъж... той бе арогантен!
И ледено твърд, студен като сняг.
Как предизвиква стихиите! Властен!
Мокър сън. Див и желан. Като грях. ...

Обида. Страх. Напрежение.
Свирепи емоции със тежки диагнози.
Паника. Смут. Закъсняло лечение.
Изгубена вяра на кухи залози.
Самота. Живот на куче. ...

Мъничък мой с руси косички,
с големи кафяви очи,
направи деня ми чудесен
във палуването си унесен.
Жорко бърбори на своя език, ...

Съвременници
Той, толкова дълго търси своята принцеса, че накрая
,,коня" му умря!
Тя, толкова дълго чака своя принц с белия мерцедес,
че когато той дойде, тя с останалите баби беше на ...

Ще бъде само миг, да те докосна,
да те вдишам и да те погълна,
а след него ще настане после,
когато пак в сълза ще те превърна.
И само лъч в зеницата ще е родил ...

По блестящему снегу шла,
поникли плечи.
А горячая слеза сорвалась с ресниц.
Я нашла тебя, но ты забыл меня
И истории любви пришел конец, ...

Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм ...

Правам десет чекори до прозорецот
допирот на завесата
ми ја открива вистината
дождот ги љуби канделабрите.
Со десет чекори се враќам во постела ...

Някога
/ Приказка /
Живяла някога царица
в дворец от злато и кристал.
Била красавица голяма ...

Слънчоглед на бюрото си пазя.
Сложих го с вода, във ваза.
Подариха ми го вчера
на приятелска завера.
Стръкче младо и невинно, ...

дори и царят
да е гол — „облечен е“ —
слуги повтарят

Позволих си да редактирам превода на това стихотворение, направен от Семра Ахмед, чийто автор е Сабахатин Али. Очаквам вашата преценка. Оригиналът е тук:
https://litermedia.com/index.php?ind=reviews&op=entry_view&iden=60
Дълги години са моите дни
от пътя самотен, нелек.
Не ти се сърдя, не мислѝ, ...

Тя е мъничка, но игрива
и е доста закачлива.
Пъргава е знай в гората,
по клоните и на земята.
Рунтавата и опашка има ...

Луната ей я, грее пълнолика,
а аз ти под прозореца стоя.
Чух майка ти отвътре вика:
„Не вземай си с тоя луд беля!”
На времето с баща ми уж се взела, ...

Не се влюбвай, когато дъхът ти замре -
само спазъм е тих и ответен
на останал от някога стар мизансцен
от спектакъл с финал неизвестен.
И дори да препуска сърцето в галоп, ...

Ухаеш на дом
и на лято.
На море.
Около теб свети вълшебство.
Зелено, светло зелено ...

Правенето днес на планове
е уравнение неразполагащо с отговор.
Екскурзиите се превърнаха в митове,
а домът от крепост в затвор.
Приятелите ръка не си подават, ...

Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...

За Прошката, и как, колко и кога Сега е...
На душманите си всички ще простим на края
на Времето си, щом простим на себе си Сега.
От началото му все мечтаем си за Рая,
а с Ада вътре в себе си се питаме Кога! ...

След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...

Отвъд
Няма болка. Само тишина.
Мрак студен, като мастило черен.
Няма огън. Няма светлина.
Тъмното те гледа с поглед вперен. ...

"Своята оставка аз подадох,
народът не ме ще вече.
Защо, нали 50 лева дадох?
Защо във власт не съм облечен?
Защо мандатът не е вечен? ...

Като мартенски сняг закъснял
крехка е твойта последна усмивка,
а очите ти търсят зад мен,
нечия чужда и сладка милувка.
Не, недей ме поглежда отново, ...

Намерих го паднало в някаква ниша до входа.
Измачкано, цялото в стъпки и мръсни петна.
Не зная какъв шантав вятър го беше довяло,
но нямаше марка и липсваше адресат.
Видях че е тънко, по-тънко от детски хербарий. ...