Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Месецът си взе
и двата рога. ...

Мъж споделя с приятели :
- Тъща ми може да е голяма гадина, но поне е много спестовна. Ето, например тази година реши за Хелоуин да се маскира като вещица. Така няма да даде нито лев за костюм.

Заклет непияч съм и вѝно не пия.
Даже не близвам от друг алкохол.
Оставам си трезва, но няма да скрия
под девствен воал своя свян полугол.
Защото страстта за живот го съблече. ...

Эта случайная реальность – жизнь…,
Где от тебя зависит только тень,
И лишь её в обмен на миражи
Ты навсегда теряешь каждый день.
А в миражах пылает жар судьбы ...

съвършенството
е Любовта — Която
Бог ни завеща —
за благоденстване и
доусъвършенстване

Докога ще се спускаме в ниското още е спорно,
не напипваме дъното, силата ни отмаля.
Неусетно отслабили мускули, губим отборно,
задълбахме из пясъчни наноси пред вечността.
Ще ни блъскат вълните, лишени от капчица милост, ...

Денят се свъси изведнъж.
Какво разсърди го – не зная.
И запърпори ситен дъжд,
преля във скромната ми стая.
Объркана, сред локва кал ...

Дълго време търсих вината в себе си, оглеждах се във всяка една дреболия, която съм направила или притежавам, държах се, по начина, по който ти се държеше с мен, студено, грубо и безлично. Мразех се за това, което имам, затова че не съм красива колкото са другите или колкото е нужно за да ме харесаш ...

Господи, колко си хубава, когато се развихриш в кухнята. Обичам да те наблюдавам как облечена в синята ми тениска по беззащитни бедра и боси крачета, като древна шаманка под звуците на любимата ни мелодия, приготвяш омайно биле. Обожавам как сладко облизваш нежни пръстчета, зареждаш ги с вибрацията ...

Не стига вяра...Къс по къс я сбирам
в душата си отново да я върна...
Изгубих правото си да избирам,
не знам защо късметът се обърна...
В живота свикнах да не се оплаквам ...

Ти толкова много ми липсваш
изгубена светла звезда.
Ти толкова много ми липсваш
далечна, прекрасна мечта.
Сърцето ми страда за тебе, ...

Кой света ще преобърне
само за да те прегърне?
Кой сълзите ще изтрива
и ще прави теб щастлива?
Кой толкова ще те жадува, ...

Понякога не стига вятърът в косите ми...
и слънцето не сгрява скованата от студ душа,
понякога далече са мечтите ми...
на хиляди, и милион и една сълза...
Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай, ...

Когато казваш, че съм красива,
без грим и прически,
и косата ми решеш,
с четка от пръсти.
Когато се изгубя, ...

Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят, ...

Да скочиш
от ръб на Вселената,
затворен
във някаква капсула,
увит , ...

Войната се зае сериозно
да се разкъсват майките от плач,
оплаквайки - загиналите грозно -
чедата им от чуждия палач.
Като скали, изкъртени в прибоя, ...

Когато летиш със сълзите
не вярвай,че изгрева ще те ослепи.
Когато се криеш в мечтите
не вярвай,че злото не спи.
Когато разтваряш ръце ...

Аз ще те срещна, зная рано, или късно,
там под дъжда случаен миг подгонил.
Мехурче шарено сред локвата ще пръсне,
на сто искри Вселенските закони.
Дали защото ще е есенно и мокро ...

Глава 2
Защо не мога да спра да мисля за теб?
Земята студена, върху която седя, ме е приковала. Чувствам, че всичко в мен е сковано. По ръцете ми има кръв. Как попаднах тук? Кой е този човек, чиято кръв е по ръцете ми? Прокарвам ръката си по лицето му. Очите. Сините му очи са онези от съня ми. Всичк ...

Ще ме обичаш ли, ако ти кажа,
че вътре в мене никой няма
и от себе си желая да избягам?
Едва ли искаш да останеш.
Ще ме обичаш ли, ако не зная ...

След лятото, изпаднахме във криза:
Инфлацията почна да пълзи.
И сметката ми, взе да не излиза.
Заплувах сред несвойствени води:
Паскъпването, взе да ме притиска. ...

НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ - ЕВАРИСТ ПАРНИ
1-
A mes amis
Rions, chantons, ô mes amis,
Occupons-nous à ne rien faire, ...

Високото небе надвесва мислите
и пропастта е бъдещата гара...
Опитвам се над него да летя,
с криле да те отнасям към олтара,
Единствена любов от сбъднат сън, ...

обич
любов и
добро да са
наша от свише природа

Ти си този в когото намирам утеха и радост,
и броя часовете когато те няма до мен,
а когато боли ме от толкова много неистини,
ти ми казваш - Сега ти е тъмно, но утре е ден.
Ти си онзи когото в кошмарите викам на помощ ...

Не мога да привикна с този свят,
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...

Студена ни е вече есента,
дъждът разголва призрачни дървета.
Сякаш облаците - сива канара,
надолу дърпа някой със въжета.
Шепне ми раздраният улук, ...

Наблюдавам как падат листата
и във техния полет красив
аз усещам дъха на земята,
който блика от всички страни.
От дъжда, който носи прохлада, ...

Добре съм, но ще се оправя!
И в моя двор ще пекне слънце.
Господ бави, ала не забравя
и на всеки всичко ще си върне!
Аз пред съвестта съм чиста, ...

Душата ми пропита е от мъка,
съдбата ми тежи кат планина
Очите ми -небе са, и вали.
Сърцето ми -на пепел , от тъга.
Съдба проклета и отровна, ...

Поникнали са алени божури –
приличат на обичащи сърца,
но истината в нас се прекатури
и ни превърна в хора без лица.
Липи ухаят свежо до премала, ...

Дали градските и селски щурчета свирят музика от един и същи композитор
Дали реката лениво влачи водите си навсякъде...
Всяка лятна ваканция бях на гости при баба и дядо на село, селцето разположено на единият бряг на реката, и точно срещу него друго село. Баба разправяше, че преди години селото е б ...

Спомени с Луна
Ти помниш ли онази
изпълнена с фантазии –
безумна нощ, в която
лудуваха телата?... ...

Дълбоко из джунглата на Бенгалия, се намирали руини на древен замък с прекрасно езеро. В това божествено царство живеел церствен бял тигър. Той се излежавал, тъкмо след като бе се разхладил в езерото до своите владения. Но тигърът огладняваше! Много животни посещаваха неговото езеро за водопой и зар ...

А туй твое жестоко мълчание, Яно
като изранена земя, подкърви сведено ми ти коляно.
И в сърцето ми жален вихър, като луд и бесен,
надува свойта отровна песен.
Защо Яно, ти тъй мене грозно презираш, ...