Сънувам ли?
Разхождат се лица под маски,
очи потъват във сковаващ страх,
рисунка жива в черни краски,
игнорирала понятието грях. ...

днес на сърцето
Световният ден е — за
тебе и мене
днес е Денят на
сърцето и всички за ...

И дори есента във нахално червено да дойде,
този меден сезон като вятър при дъжд ще олекне.
Придошлата вода на черупка една ще се бодне,
вътре в нея е скрит най-узрелият есенен кестен.
И дори зла оса да отпива ширата на грозда, ...

Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...

Изрецитирах си красивите мечти.
Изиграх наивния спектакъл.
Сега е времето да се мълчи.
Сега е времето да съм глупакът.
Сега е времето да се върви. ...

Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ...

"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...

Кой разля мастило на небето
и размъти тази синева?
Притъмня, звезди не светят,
идва малко тъжна вечерта.
Но Луната тихичко изплува, ...

Как идваха думички, свежи, напудрени.
В душата чертаеха нова дилема.
Напираха нощем да вземат превес
над здравия, тягостен, уличен стрес.
И лягаха тихо в леглото ми мрачно. ...

Български Рап - 2021

Изтрезняването
Пияни сме със теб сега, но не от вино,
а от Страстта ни: и разблудна, и невинна...
Но за изтрезняване часът ако настъпи –
бих искал аз във път да ни завари Скъпа!... ...

Ти ли счупи вярата в небето
и надеждата на кръст разпъна,
та подритваха ме боговете
като най - недостойната смъртна?
Или вече небето прелива ...

Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши ...

Ех, Радой, Радой,
как ни липсваш в този строй.
Че без твойте каламбури
все стоим си със потури,
а се мислим за велики ...

Какво си ти "септември" -
свършек на жега
или хладно начало?!
Защо мислят те - гаден,
маркираш ни порив на есенен тракт, ...

Момичето на морето
Не тъжи мое мило море тя ще се завърне,
ще дойде при теб, с ръце ще те прегърне.
Усмихната, красива жена , ти си я избра,
твоето момиче красиво, ти си го пожела. ...

Вероятно не помните, когато съвсем леко бях вметнала, но и в същото време дебело подчертала с колко страхове и безнадеждност е напоен градския въздух. Заради реалната опасност да го забравя, често си го напомням по най-различни начини.
Каквото и да правя, до където и да се опитвам да стигна, не мога ...

Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено... ...

За всичко, мамо, знам, че ми прощаваш...
Дори за теб че време не намирах.
За кой ли път пред теб се оправдавам.
От себе си вината си не скривам...
С очите топли, гледащи към пътя, ...

През урви, през понори и дерета,
сама вървя по трудния си път.
Съдбата моя женска е проклета,
по вълчи пак очите ѝ блестят.
Ни рожби свидни има, ни бърлога, ...

590-
Понякога е гумен светът
- еластична вибрираща стена.
Думите, дори да ги крещят,
отскачат, сякаш билярдни кълба. ...

Той седеше върху скалата, увенчаваща короната на Върха. Както винаги беше съсредоточен. Защото решаваше съдбите на хората. Пък и трябваше да бъде точен в прицела си.
Ето – онзи там. Излъга жена си, измами съседката… И светкавицата го порази…
А другият открадна два хляба. Няма значение, че искаше да ...

Какво не бих направил за народа? -
си мисли онзи, дето го краде.
В съвремието, лошото е мода,
а добротата - куче я яде.
И мисълта започва да чертае ...

От дълго чакане ли, не знам:
една усмивка се роди
и грейна родовия храм,
тъй както грял е и преди.
Ще минават ден след ден ...

Понякога в най-трудните места
Намирам неоформени диаманти
От недокосната и смела красота
Душевни неподправени брилянти
И струва си да тръгнеш без атлас ...

Заспиваме и се събуждаме с купища нерешени проблеми. Повечето сами сме си сътворили. Така години наред щастието продължава да се изплъзва, а желанията се лутат сред мълчание и боязън.
На този фон в съзнанието ми се появяват очите на една жена. Вълнуващ момент, след който блянът отново отлита. Но се ...

Аз съм толкова млад, но боли ме да виждам,
че животът ни вече не струва и грош,
че ни дебне отзад и свирепо приижда
бедността, нeузнала какво е разкош.
Аз съм толкова млад, но в гърдите ми стене ...

Спомням си,
баба ми казваше:
"Където и да ходиш, не се дели от стадото!"
Но бабо,
стадото ме прокудиха при вълците ...

Макар студен
и в този ден
изгрей за мен
прекрасна пак.
Възпламенен ...

Обрани са отдавна лозниците.
Ври кръвта на младото вино.
Минорно зачирикаха врабците
в пазвата на старото плашило.
Отвял бе вятърът далеко ...

Последният концерт...
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин –
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...

Падам. Поради незнание, от състрадание, по невнимание...
Защото краката ми останаха назад в миналото, а аз все бързам напред., за да не бъда наранена.
Както си седя, реанимирайки в самота усещам, че главата е напуснала тялото ми. Търкаля се назад във времето
и се блъска във всички остри ръбове по пъ ...

Лятна вечер...не се описва тя тъй лесно с думи.
А за чувствата, които носи тя, да не говорим...
Облаци сиви плуват в тъмното небе, както моряци в обширното море. Щурчета пеят, но сякаш чуваш и нещо друго...гласът на самотата...но от онази приятната, която те кара да се чувстваш свободен, кара те да ...

Дали кралица съм или слугиня,
дали съм блудница или светица?
На кой му пука? Леко ще премина
през тоз живот - коварна плетеница.
Ще търся хората със светлина, ...

Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо.
Още нестинарски пламък дишам, ...

Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...

С живота играем си на жмичка.
Ту той се крие,
ту пък аз от него.
Сърцето даже минава на мъждене
измамно мисли, че ...

Той отново седи на сандъчето старо.
И поставя отпред паничка ръждясала.
Но макар да гъмжи от народ тротоарът,
всеки, смръщил лице, е забързан нанякъде.
Той с любов пак погалва цигулката стара. ...

Животът е красива фантазия,
ако сам го направиш такъв,
или е сладка инвазия,
или болка до кръв.
Той не признава закони, ...