Прегърни ме преди да заспя!
Медно слънце се дави в морето.
В този миг нека свърши света
И се гмурнем в небитието.
Заключи този миг! Съхрани го ...

Душица мъничка той още носи,
и бързо лази със крачета боси.
А зъбчета прорязали венците,
ще усложни на мама, тати дните.
Той скоро лесно думичкте ще реди ...

Човека: - Бабо мравке, где така* ?
Мравката: - Тръгнала съм за храна.
Ох,тази наша държава
на никого нищо не дава.
Трябва да храним с лъжици ...

Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти. ...

Здравейте, казвам се Станислава, на 21 години съм, откакто се помня съм най-отгоре в списъка на грешниците и най-отдолу в този на изкупленията. Не чувствам вина за нито един “грях”. Ще започна с първия си грях от многото извършени.
Бях на 13, лудите години ме застигаха, а бурният ми нрав, се криеше ...

Вече изкачих върха на чувствата
/и няма, мисля, връщане назад/,
ритнах си дори и стълбата
/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -
сега над мен е звезден необят, ...

„Като те видях,
прехласнах се по теб и
онемях...“ — пред Бог —
на първата жена тъй
първият се мъж призна!...

Окаляна и паднала в пропаст бях
и нямаше кой да ме привдигне.
За утеха и разбиране копнях,
но до мен никой не се опита да стигне.
И тогава твоята Святост ме озари, ...

Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...

Рамка сме, на картината –
от пейзажа сме мазка.
Всяка болка подмината,
съвестта ни ще драска,
че художник е времето – ...

Ти виждаш ли всички онези нюанси на зеленото? Отблясъците на Слънцето, които се отразяват в бистрото езеро. Високите върхове, които сякаш те предизвикват да ги покориш. Онези песнопения на пъстрокрилите. Листопадът от тишина...
Или и ти, точно като другите, живееш в онзи водовъртеж? Втренчен в карта ...

Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...

Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.
Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.
Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,
дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.
После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници. ...

Аленее хоризонтът. Писта е.
Облаци-жребци се надпреварват
да изместят слънцето от трона...
Вятър бързо мята ласото си.
Да получи слънчева корона. ...

Първи юни! Най-светлият ден!
Празнуваме ние, децата!
Даже Слънчо усмихнат над мен
гъделичка ме с лъч по косата.
Панталонките нови обувам. ...

Гола пролетна зора,
пъпка на цвете,
а по нея роса.
Слънчев лъч,
чаровник гальовен, ...

Истина сред всичките заблуди
животът днес си продължава,
и една лъжа – че всички да учуди -
човекът “създава”, “притежава”…
“Истинският свят” е построен с лъжи ...

Гледах един филм и музика много ми хареса и така я направих за китара.
Търсих в нета кой беше филма и така не го открих. Има доста интерпретации
на тази песен , и реших и аз да се включа.
Пускал съм я преди но сега и направих нов прочит.

ТОЙ: Спаси ме, отче! В мене грях голям
напира с дива сила и със плам!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво Ви мъчи, Графе, в този час?
Кажете ми! Ще Ви изслушам аз!
ТОЙ: Една жена сърцето ми изгаря! ...

Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуван ...

Ридае скръб: „Край
песен на фадѝща* в миг
ще се отприщя...“
..............................................
*фадѝща — ...

Ах, колко страстно в мен се влюбват,
направо ми се вие свят!
Внезапно после ме разлюбват,
че бил съм смахнат и чепат.
Кафета пия и димя с цигари. ...

Как искам животът да си тече
равно и бавно, изпълнен със смях.
Как искам да си до мен – мил, любящ и сърдечен.
Как искам със теб неуморно да дишам,
да бъда малко момиче, ...

Колко грама тежи болката от лъжата?
Скърцат тежки клепачи като входна врата.
Сълзите са сякаш звезди в тъмнината,
но солена е тяхната светлина.
От куршум е по-бърза и от нож по-ранима. ...

Ставам бавно, като в забавен каданс и прихващам с нежност моята верижка, сега тя не ми е мъчителка, нито враг, а моята Любима. В женски род е даже, виж! Излизам в коридора, отивам в кухнята и сядам така както съм гола, мокра върху шарените възглавнички на бамбуковия стол-кресло, бавно запалвам менто ...

През деня - не беше ясно
над дъждовната гора.
Вятър виеше ужасно
сред смълчаните блата!
Бял Орел, летеше ниско ...

Отварям входната врата
и влизам в двора у дома.
Усещам аромат на карамфил-
изплува бързо спомен мил!
Навлизам в двора и отново ...

Искам днес да флиртувам с вятъра,
онзи вятър,
който често ме мами към себе си
и разстила косите ми гарванови,
сякаш търси подслон за съня си. ...

Нежна си и с бяла
кожа и душа.
В теб се е побрала
цяла Любовта.
В образа ти виждам ...

Красив, разцъфнал юни,
на славей чудна песен.
Гори, поля и друми,
на свода - облак сресан.
Море, вълни и дюни ...

Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла - ти, ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...

Во овој свет на странци
каде ниту живиот живее
ниту мртвиот почива
во свои бои облечи ме
ќе носам фустан со боја на циклама ...

Шш-т – махнете ми се от главата, моля!
Досадата е прекалено много.
Обслужвайки самотната си роля
художникът е сам във диалога.
И не е нужна никаква реклама. ...

Беше посред нощ. Часовникът удари дванайсет. Събудих се от шум, който идваше изпод леглото. Наведох се и надникнах в гъстия полумрак с мирис на прахоляк и притаен ужас.
Човекът, който се криеше под леглото, изпищя.
"Какво се е паникьосал? – помислих си аз. – Да не би за първи път да вижда призрак?"
...

Колко още, могъл би да бъде побъркан светът,
колко нови безумия би имплантирал в съдбата си!?
Навигация има - чудесно, но има ли път,
който следваме, просто и без суета, със сърцата си!?
Как преплитат се в сложна игра добродетел и грях, ...

На музата
По тялото ти със език танцувам.
Устните ми в кожата се впиват.
Желая те със страст, и те сънувам!
А чувствата ми пристан не намират! ...

Трябва да тръгна отново натам,
където сърцето решава,
отдавна прелива от нежност и плам,
готово любов да раздава.
В зеници дълбоки потъвам без свян, ...

Театралната трупа празнуваше. Преди час бе дошла радостната вест, че са наети за двайсет представления в Съединените щати. Заплащането щеше да е отлично. Единственото им притеснение бе, че разполагаха само със седмица време за репетиции на английски.
Никой не си позволи да пие повече от чаша вино, з ...