1. Като малка си мечтаеше да язди пони. Когато порасна, мечтата й почти се сбъдна - обязди бая магарета...
2. "Тая дали и мен така ще язди" - запита се конят, докато гледаше, какво прави принцесата с принца...
3. Като видя слона в зоопарка, селският бик най-накрая си отговори на въпроса, каква е при ...

Ще тръгна по пътека нова...
Сама и със душа ранена...
Ще тръгна и ще съм сама...
И по- добре ще е така...
Кръвта, евентуално, тя ще спре.. ...

Безмълвието на една любовна нишка
Студено е...
А ти си топла.
Студено е в моето сърце.
Топла си в нечии ръце... ...

И стана твърде тъмно да прогледна,
и твърде късно за да те забравя.
Ако във пепелта не се намерим
от огъня какво ли е останало?
Във стаята стените се стесняват ...

Силует-
изваян сякаш от лед.
Устните се впиват жадно,
но любовта оставила само тъмно петно.
Кръв, ...

Историята може да ви прозвучи налудно, но ви уверявам, че е напълно реална. Мрачен човек съм, без въображение, не умея да измислям, но случи ли ти се нещо такова, започваш да вярваш в невероятното, та чак да се питаш за по-нататък.
Познавах го бегло - обща екскурзия в Гърция, нищо особено – чист и е ...

Сънувам сънища, безумни...
сънувам само грях, насилие, тъга.
Уморен от сънните несгоди,
страхувам се отново да заспя.
Не само нощем ги сънувам... ...

Едно парче от шоколада
във шкафче някъде лежи.
От тебе беше изненада
след много време, тежки дни…
Дойде. Блуждаеха очите. ...

„Дистанцията е безкрайно важна“,
дори не метър, а и половина!
Колкото важна, два пъти по-страшна,
защото в нас хуманното се срина!
Това отдалечаване човешко ...

Декември е много голяма държава,
а Коледа главния град.
Тук няма пари, и не се притежава,
побира се целия свят.
И няма да срещнеш суетност и слава. ...

Глава 6
ПРИ СТИВ ЗА МАСЛО
След като се наспа добре, Майкъл реши да посети Стив. Докторът беше в оранжерията си. Като видя госта, той излезе да го посрещне.
- Ааа... Майкъл, заповядайте, седнете, - предложи Стив, - чай ще пиете ли?
- Може, - съгласи се Майкъл, сядайки на масичката. Стив извади своите ...

Жировичи, Свят Бета, 1470
Дъждът, започнал с редки, отделни капки, постепенно се усили и сега идваше на плътни, хладни вълни, които вятърът запращаше в лицето на жената край кладенчето с мъртва вода. Двете деца – Миколка и Настя, се бяха свестили и вече се спускаха тичешком по стръмната пътека към в ...

Адът няма край.
Защото богът няма начало.
Най-тежкото, най-страшното престъпление на тоя свят, знаеш ли кое е?
-Да застанеш против сърцето си, приятелю!
Да се противиш. ...

Прекрасни делфини почитат безспир
Агве - повелител на водната шир.
В среднощна доба молител смирен
пали бяла свещ в чест на Ла Сирен.
Стиснал жезълът покрит със топази, ...

Мрачно, мокро, дъжд ръми,
стелят се мъгли навън.
На детето му се спи,
вече време е за сън.
Ляга Мимето да спи ...

А защо поне за миг,
Бягайки, подир химери,
Вгледал се в печален лик,
Грам, по грам душата мерил.
Дръпнал прашното перде ...

Когато си хем фотограф, хем пишман писател, разказваш ей такива работи:
Женските гардероби преливат от дрехи и въпреки това стигаме до фразата "нямам какво да облека" при всеки по-представителен повод. Същото е и с роднините на фотографа, когато трябва да се пращат коледни картички.
Майка ми, преди ...

Залюбили се две души
с най-чистата и истинска любов.
Любовта всеки може да изкуши...
Обещали си да са заедно до последен зов.
Но когато хората разбрали ...

Навън е снежно, ухае коледно
в задния двор на сърцето
бялата елха, с която довчера
си игра палаво на щастие,
вятър безделник, после без ...

Времето е меко
като пухкав хляб
и с копнеж човека
в синия долап
търси и открива ...

Много думи аз събрах
и от тях сега разбрах:
мога да напиша стих!
Тази радост аз открих,
чувствата си подредих... ...

Hair.....
...“ Какво ще излезе, когато на едно място се съберат двама никому неизвестни актьори (Джеръм Рани и Джеймс Рейдоу) и един още по-неизвестен църковен музикант (Галт Макдърмът)? И не само се съберат, но седнат заедно да правят музика? Светът получи отговор на този въпрос на 29 април 1969 го ...

Весела мома беше Биляна. Се ще и чуеш гласа в песен заскачал, в смях се накъдрил. Кво и да пофанеше, пееше. Работа я не плашеше. От далеко се на нивата чуеше. От некой ден, майка и я гледаше, седне уж запее па млъкне по средата, като да забрайла що прави. И залък тураше в уста на половина. Веднажка ...

Какво е хубавото да си беден,
на робския и тежък труд?
Да се прибираш тътрещ се, изцеден?
За мен това си е живот на шут!
Какво ли значи съвест, не разбирам, ...

Помниш ли
Посрещай зората с мисъл за мен,
там съм писала много копнежи -
от розов блясък сбиран нощес -
кацат ми думи по устните нежно. ...

ДИРЕНЕ
Един човек – убог –
решил да дири Бог.
Но где да го намери
при толкоз прави вери?! ...

Атанас Чакъров познаваше отлично значението на думата "класа". Като роден със сребърна лъжица в устата, той живееше за да се наслаждава на живота. В моментите, в които не беше погълнат от любимите си машини, се отдаваше на човешките си слабости с пълна сила. Хазарт, алкохол, жени...
Но никой не би п ...

Помня устните, помня дланите
и косата му между пръстите.
Дългите ни разговори
и среднощните обаждания.
Всяко обещание, което не спази ...

1
Събуждам се сутринта. Навън още е тъмно. Обаче телевизорът ме гледа отсреща. Срещу леглото. И аз го гледам.
Ама много добре го виждам! Какво ми става? Вторачвам се. Не мога да повярвам. Дали не сънувам?
Посягам към лицето, да си разтрия очите...
Заспала съм с очилата! Не сънувам... ...

Веднъж ти казах: " Аз съм влюбен Вечно... "
и не в кого да е, а в теб, любима!
Повярвай ми, душевно и сърдечно,
веднъж ти казах: " Аз съм влюбен Вечно... " .
Божествено това е... и човечно - ...

Сè е црно, сиво и кафеаво,
и кај него саботата
го земала редниот број
на еден трудољубив понеделник.
Живее со душата на чевлите, ...

Когато се роди,
отново ковид се завърна.
Времето със теб изтри!
Искам ли? Не пита!
Държи ме надалеч - ...

Като безименото пръстче, предпоследен
подкрепям важните на свит юмрук.
След палец, показалец-вип и вдигнат среден
поддържам постамента им напук
на името си непретенциозно, ведно ...

С години чаках да те срещна...
Търсех те...
в изгрева,
в синевата океанска,
в гората зад дърветата... ...

Лъчи дали ще огреят
моя тъжен мрак,
или дните ми ще креят
и не съм ти мил и драг?
Искам усмивката твоя ...

Виж къде се цели твоят противник, често това е неговото собствено слабо място.
Бернар Вебер
Миден, долината Табха, няколко години след Сътворението
– Защо имам спомен за нещо, което не съществува? – попита змията Шуайджан.
Тя беше умна, любознателна и обичаше да разговаря с животните и с пазителите ...