В бяла пряспа станахме
снежни човеци...
И ти ми подари лято
в две шепи...
*** ...

Такава е на майките съдбата...
Да сме сенки...
Да даваме и даваме!
По цели нощи да не спим...
Сълзи да роним и да бдим! ...

Нощ със дъх на горещо желание
с бързи стъпки след вятъра тича.
Влюбен шепот с плам на признание,
мъжки смях, силует на момиче...
Ден с усмивка от сладко усещане, ...

Има начало… има и край.
Безкрайна е само вселената.
Има бяло… има и черно.
Дъгата е само най-цветната.
Има усмивка… има печал. ...

Баба Зима е модерна,
Баба Зима е суетна!
Десет шалчета поръча,
осем чифта ръкавици.
И ботушки десет чифта, ...

Искам да те гледам,
притихнала в тъмнината,
на фона на сенките на свещта,
танцуващи романтично на стената.
Как съзерцаваш ме нежно, ...

За седмица само... само една -
и " Сбогом " ми каза, и пак се завърна...
и пак се разсърди... и ме обгърна
болка огромна сред тишина.
За седмица само... само една - ...

Лицето на оперативния потрепна само за миг и пак възвърна каменното си изражение. Не съм много запозната, но това ми миришеше на административно наказание и не звучеше никак добре. Глухарьов погледна мрачно оперативния, а после се обърна към прекия му началник:
- Не съм сигурен какво да го правя и а ...

От зимата ще взема всичко ценно –
и блясъка искрящ на леден къс,
и лунните пътеки посребрени,
и силата на урагана бърз.
От зимата ще взема красотата, ...

Глава 24. Письмо Вани Солнцева.
*Пока я блуждал коридорами разных партий Учитель, тут Рыжик какой-то сунул мне конверт, - обратился к Учителю Чечеря, - чувствовалось, что Рыжик этот волнуется из-за собственного преображения, говорит: «передай кому-нибудь из дальнозорких». Видно для вас написано, даж ...

На шега ли бе? Така небрежно
с твоя огън ме докосна ти.
Без да искаш, може би, но нежно
днес душата ми за теб пламти.
И все повече, от час на час, ...

Откакто детската градина ту работи, ту не работи, Мимето съвсем си развали режима и официално неведнъж направи заявления у дома, че до края на живота си повече никога няма да спи през деня.
Още от сутринта замрънка, като видя снега навън:
- Мамо, мамо, искам да излезем!
- Чакай таткото ти да се приб ...

Дали да си налея тишина
в уискито... не, няма да разреждам.
Надвисналата лудост е жена,
гримирала лицето си с надежда,
да срещне обещания жених ...

С трептене, будна в малката ми шепа,
блещукай ти свещена светлина.
И истина в сърце като комета
с искри да озарява синева.
Събираш ли за дълг сълзи вселенски, ...

Улици тесни. Небе.
Гледам те плахо в очите.
Беше до мен..и не бе,
но безрезервно обичах.
Светло червен листопад ...

Искам в теб да се изгубя,
като в мистериозен град!
С хиляди улици непознати
и всички различни.
Едни - мрачни и тъжни, ...

От малка се возя в своя си лодка -
като мене е бяла с износени весла.
Не плувам в океана с другите хора,
в луксозни яхти място не деля.
Хич не ми пука, че сама си пътувам - ...

Навярно в делник подреден
си пускал котва непоискан,
защото в срещите си с мен
подири път, не търси пристан.
И бон вояж ти пожелах, ...

Някога джапала ли съм боса по плажа,
някога била ли съм едно с пясъка и морето.
Някога съзерцавала ли съм звездите,
отразени в дъното на морето.
Някога виждала ли съм слънчевите лъчи, ...

Видях я в Словото. Към нея се обърнах.
Тя. В премяна скромна, в тиха красота.
От погледа ѝ кротък дух надзърна,
прекрасна бе в срамежливостта.
В сияйна красота най-чиста, ...

Минавам покрай оранта - някога чашата,
в която яза събира водата си.
Чаша, отдавна вече пълна
с напудрени канели в цвят на земя.

Отивам при корените си, при рода,
да срещна моите майка и баща.
Да видя усмивките им от пътната врата,
да усетя уюта на семейството, на дома.
Тук в селцето сгушено в планина, ...

В нашта държава -
тъй злополучна,
нищо не става, както трябва,
а ... както "се случва".
С най-бавния взрив поразява ...

Времето ли като хората стана,
или пък хората кат времето -
ту топло, ту пък хлад -
до студ, буря, сняг.
Зима е! ...

нелюбовта е
заради безчислени
лекомислени

Зима е, снежинки играят своя танц навън покривайки всичко с бяла пелина...
Топлина струи от климатика бръмчащ приспивателно..
Изведнъж настъпи тишина... Спря токът, уредите ми командвани чрез 5 J мрежата застинаха, телевизор и радио са безмълвни, Интернетът спря... Ужас.. А как ще заредя електроавто ...

Завеси спуснаха се днес от нежен сняг
дошла е зимата отново за да я приемем.
Внезапно закъсняла тука долетя,
да вземе къс от отреденото си време.
Светът във сняг потъна чисто бял, ...

Там някъде навярно пеят птици,
ромоли извор с приказна вода,
а сенките са с борови иглички
и сладък вятър диша тишина.
Там някъде е много-много синьо, ...

А:
Баба Зима поостаря,
мека вижда ми се тя,
подпира се на леля Есен,
куми се със снежната си песен. ...

Не търси от мене опрощение,
не ме вини за моята омраза.
Цял живот ме пи за забавление
... и в играта си ме смаза.
Събираше в тебе сълзите ми ...