Разкривен кръст от времето нагризан,
скорушата превива клони голи,
по светъл спомен тъжен ангел слиза,
за мървите души да се помоли.
Самотен поп молитвите напява, ...

ДЕЛВА
Понякога ме е срам,
че проявявям слабост.
Това, което не знам –
Бог ли ми го спестява? ...

Ноември събота посреща -
студено, мокро и мъгливо,
но оживено е гробището отсреща,
край плочите пристъпват мълчаливо
живите. Със свещи и раздавки, ...

Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта, ...

Напиваш ме жадна
за кърваво вино,
целуваш ме с мислите -
кръв по устата,
наричаш ме крепост ...

От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.
Зрънца бодливи - вярата посях, ...

Дали сте чели скоро книга,
и тя така да ви владее,
че времето ви да не стигне
и да си легнете със нея?
Да я прелиствате – до края, ...

Събудих се. Не, не! Още не ми се ставаше и затова продължих да се излежавам, ей така, със затворени очи. Навън беше тихо. Чуваше се единствено глъчката на вечно гладните врабчета. Ще трябва да затворя прозорците, та в апартамента да остане поне малко от нощния хлад – днес също щеше да бъде горещо.
М ...

"Тя - душата е с тегло 21 грама и плътността и е 175 пъти по-малка от тази на въздуха ..." - какво значение има, след като не са до нас, не са ли!!!
Днес мълча, не че имам въпроси
от рода "как е Там" - все наивни.
Дим от свещи лежерно се носи
и виното само се налива. ...

Празно е в душата ми къде си ти?
Нима не чувстваш мило мое, как далеч един от друг сме аз и ти?
Защо ли винаги в живота случва се това?
Когато влюбени са двама между тях да има и стена?
Може би не е за дълго пречка като тази. ...

Някога, някога
Някога, някога...
даже не помня - кога!?
Не носех часовник, имах
посока, ...

Не знам какво ми стана
не знам защо сега
унилост ме обхвана
и страшна самота
Поседнал в тъмен ъгъл ...

И спомням си как бе отлетяло
сърцето ми далече от плътта,
и как останах само пусто тяло,
и как се бях превърнал във сълза.
И как се чувствах гол, обезкървен, ...

Казвах си: " А може би не бива
мен изцяло тя да завладее. "
Но я има в моя ден красива
и в съня ми с негата светлее.
Разумът безсилен е, не смее ...

Това е наистина интересен въпрос.Защото в светлината на изключеното трето, т.е. на т.нар. бинарна, или ако предпочитате Аристотелева логика, ние имаме на пръв поглед антиномията:
1) Всичко е предопределено.
2) Не всичко е предопределено /т.е. съществува свободна воля/.
Ако е в сила 1) то всичко е аб ...

Душата ми е приютила този дъжд
по ноемврийски хладен. Но когато
превърнах се на облак изведнъж,
в очите ми покълна зрънце лято.
Ще бъда мокра. Нищо - прегърни ме. ...

Когато прах по релсите пълзи
и влакове от времето ръждясват,
спирачките не будят призори
очакване за нежност или ласка.
Прегърнала отсечено дърво, ...

Наскоро си поръчах пижама по интернет. Но ми пратили долнище на пижама. Всъщност исках долнище на пижама, но без да искам съм поръчал пижама. Обаждам се по телефона и протича следният диалог:
- Добър ден, изпратили сте ми долнище на пижама, вместо цялата пижама.
- Вие не искахте ли долнище?
- Да, ис ...

ПЕПЕЛ В ШЕПАТА НА БОГА
Преди да се е зазорило,
покапват зрелите звезди –
в обрасли нивици – с коило,
сред недовършени бразди. ...

И защото е есен, нека дъжд да вали.
Да удавим лъжите си в локвите!
Да изплачат последните свои сълзи -
избледнели от спомена - нотите.
С пианистката Есен на златен роял ...

Живея в сън. Неистов сън, възнасящ ме към глетчерите на безкрая.
Край мен е щорм по-черен от нощта и бездна хищно челюсти разтваря.
Край мен са милиардите тела, подмятани от хребетите на вълните.
Кипяща пяната клокочи и ръмжи. C безбройни бели жилки впива се в очите.
Живея в сън. Неистов сън. Но той ...

Ти потупа ли злото по рамото,
щом на Дявол прошепна "Обичам те"?
Не разбра ли, че крие предателство
Щом в лице на светец приютил се е?
Тръпки плъзнаха бавно по тялото, ...

Бе от ясно по-ясно, че всичко е само игра.
До абсурд невъзможна, и затуй съблазнителна свалка.
Поиграхме на стария лов между мъж и жена.
Нищо повече. Нищо по-малко.
А дали бе любов? Не разбрахме - от страх и инат ...

Нощта ми е приготвила кафе.
Поднася ми го в звездната си чаша.
Светът облича лунно кадифе.
Но пътят му е гибелен и плашещ…
От шепите на будната душа ...

Тъгата обхвана моето сърце.
Пътят ми объркан е навред.
Душата ми тръпне като перце.
Нищо не е наред.
Разкъсана съм от силни емоции. ...

Опасани са пасбища на спомени,
стърнища овъглени от тъга,
безсмислие над вложения смисъл.
Само дърветата напъпили
плода си ще дочакат, ...

Нека лирата ми да звучи,
да гали твоите сетива,
че устата ми навеки ще мълчи,
затуй, моля те, чети това.
Никога плътски не те пожелах, ...

Глава 5
Странният звук
Чухте ли това?
Какво да сме чули Стивън?
Как какво, това свистене, като изстрел. ...

Не разбитото сърце боли!
Нито раните получени от падане!
Боли когато нищо не гори,
боли от спомени забравени!
Боли страхът, боли и самотата, ...

Любов ли е, когато се родиш
и две ръце със трепет те обгърнат?
Когато с първи стъпки неуверено вървиш
и има кой да те поеме и прегърне?
Любов е! Най-силната! На мама! ...

И може би съдбата ти е с мен,
Макар и кратко - бяхме в небесата.
Едни живеят само ден по ден,
а други - заживяват и в мечтата.
Не искам да ме чувстваш като миг, ...

Цяла нощ лутах вън, сива вълча душа,
безпогрешно, по нюх обикалях капана,
по небето издрасках карта, да не сгреша,
а в капанът - виж ти!, май Михаля се хвана.
Чак пред ранни зори, неразсънен петел, ...