- Какво ще кажеш, Гюлбеяз,
ще бъда ли при него аз?
- О, мила моя, Емине...
Ти забрави! Ще кажа " не " !
- Защо говориш тъй, аман! ...

Лъга се, но не успя
да се залъже довека.
Храни химери, но спря
да се надява в човека.
Мрачната сила вилня, ...

Сребрина Златкова беше вече хубаво момиче в чийто тяло за времето от тийнеджърството до моминството се всели състезателния дух за изява.
Пръв забеляза това учителя по физически усилия в гимназията на малкото градче, откъдето тръгна славата на г-ца Златкова.
Младият мъж, който беше в началото на кари ...

Жита за жътва жадни.
И едно зърно огромно,
виснало от зрялост,
е Слънцето.
Във нивите нагазил, роня Аз ...

Нежна, моя фея,
сладко те лелея.
Песничка ти пея
аз на любовта.
Пламено копнея ...

На Б.
Търкулнати по стръмна урва
дванайсет грозда натежали.
Сред остри камъни се сурва,
животът ни – недей да жалиш! ...

"Не го щем, че не става!" -
ревнаха вси срещу цариста.
"Я, народът ме подиграва,
от проектокабинета го чистя!"

Жаркото слънце ни напича
и с любимото лято пак наднича
над морета, планини, океани,
буйни реки и равнини големи.
Взимам бански, топка, сладолед ...

Докосвай ме със пръсти и със устни!
Целувай ме, прегръщай ме с очи!
Сърцето ми със твоето почувствай!
Обичай ме дори да ме боли!
Не спирай тялото ми да целуваш, ...

Огнени петна играят
по зелената трева.
Слънцето с лъчи изгрява
в ярко жълта светлина.
Лято топло ходи босо ...

Красива бе. И зряла. Ненаситна.
Дозирано изящен феромон.
Възпитана, измамно беззащитна,
Анет бе хищник. Истински бонбон.
Но май по-важното от всичко беше, ...

Топла, смугла, красива. Цъфтящи липи –
и звездите са толкова близо.
Тази влюбена нощ няма как да заспи –
от косите си шие му риза.
А в очите ѝ дави се Месецът млад ...

Казват, че мъжете се влюбват с очите, а жените с ушите.
Жените са привлечени най-вече от мъже, които са алтруисти (въпреки, че алтруизмът е присъщ за жените, а мъжете са егоисти по рождение). Да ги разсмиват, но не да са клоуни. Да са любезни, но не прекалено, че става лигаво и досадно.
Мъжете пък, ...

Мария обичаше да пише. Това бе любимото й занимание - можеше да прекара цели дни в щракане по клавишите на клавиатурата. Пишеше за всичко - за природата, живота, хората и техните взаимоотношения, за любовта и омразата, за малките неща от ежедневието. Всичко, което преживяваше, усещаше и чуваше - сяд ...

ЗАПЛАХА
Не се сдържах и се провикнах:
– Хора, не виждате ли? Това е кражба за милиони! От нашите данъци.
Всички се обърнаха към мен. Той също. Погледна ме със студените си, безизразни очи, размаха заплашително показалец и посочи с него към небето.
Разбрах. Да внимавам, че Онзи – горе, ще ме накаже! ...

Разказват, в древни времена,
живяла Ева сам сама,
сред блясъка на райския разкош,
за огнен ден копняла всяка нощ.
Била тя млада и красива, ...

Похарчих неразумно младостта си.
И не запазих нищичко за зимата.
Но някъде дълбоко в мен намерих
закътани парченце вяра и причина,
с които да продължа нататък... ...

Човекът се ражда и цял живот учи,
да мечтае, да сбъдва, да бъде щастлив.
И изведнъж, нещо така ще се случи,
да му напомни, че стръмен е пътят и много трънлив.
И все към високото гледа, върви и не спира ...

Денят предвещаваше да е дълъг, а мислите ми крещяха още от сутринта.. В косите нежното ми тяло чертаеше дъги от шепот тих.. Пренасях себе си някъде далече,а после връщах се с копнеж... Стисках ръцете си в юмруци,а устните се сливаха със залеза, и пак, и пак..намирах смисъл да остана,самотна,забравен ...

So dead as me, without sound
The light now vanish never to return;
I feel the everlasting cold around
Inside my interstellar urn.
And again, and again, and again ...

Какво направи ти, че
толкова да ме боли?
Тази твоя фалшива
усмивка направо ме
разби и не знам още ...

Видях я, онази луна…
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял ...

/Категорично лично неправилно мнение, за което не носи отговорност никой - най-вече авторът. От жегата е... Смятам го за нецензурно - както казах на Юри: най-точната рима е гласувам/псувам. В заглавието присъстваш и цаца, ама ще караме без мезе - нали за такова ни взеха вече./
Най-интересното на изб ...

Чакам - в нашата страна
да накацат полиглоти.
Стари, млади - с рутина!
Преуспяли патриоти!
Славчо - прати им имейл ...

Nomina sunt odiosa*
Бих искал да ти дам по нещо
от преживяните любови –
в живота праведно и грешно
за всичко бяха те готови. ...

На семейството ми
Катя не си бе представяла по този начин седемдесетия рожден ден на дядо си.
От малка си спомняше как нивите се размазваха, докато колата им ( стар червен Опел) стигаше до малкото, но китно селце. Помнеше всичките изтощителни празненства в градината, многото ядене и пиене, смеха на ...

Щях да съм по-елегантна, а не като сега обута с почти плоски кецове и сандали! Всъщност бях елегантна само за малко, трябваше да отида на една среща. Е, той така и така не дойде, счупих си токчето, заваля дъжд и си суших косата с сешоар в тоалетната на един скъп ресторант, точно до мястото на срещат ...

/Частиците на битието/
Да вземем например свръхнаселеността, нещо, което сме обсъждали надълго и нашироко. Появиха се прекалено много зайци, защото вълците и лисиците не ги убиват. Прекалено много елени, защото вълците и ягуарите не ядат еленско месо… Достатъчно е да се забрани убийството и се появя ...

Не ферари, а совалка
да има в родината малка!
Да, отчаяна е тя и клета,
но вземи за Марс билета!
Няма не искам, няма недей - ...

I am the horns in the winds that blow
through Icecrown's haunted halls
Behind every wall
Flying above the Frozen throne
I'm in the snow ...

Безсмислено е да говоря за любов,
ако за себе си, предълго жаля.
Напразно е да сричам благослов,
а „аза“ в мен да тлее неизгарящ.
Безсмислено е да шептя „обичам“, ...

Делници сиви, седмично скучни
със сутрини бързи досадно беззвучни
скрити във времето, хрупкаво, крехко
в гънчици с граници, безпаметно, бегло
Някак търкалят се, някак намират се ...

Дори сега,
след хиляди години
в очите ти съзирам своя бряг.
Дори сега, след бури немислими,
бих хвърлила сърцето си в снега. ...

Стъпка по стъпка - любов неизбежна.
Лятото по навик въздиша в плам.
Уж се старая, да съм прилежен...
Лъжа ви: душата ми се моли в храм!
Вече не важа. Още в мен спомени ...