ГАЛОПИРАЩ КОН
Анапестът е кон, галопиращ
по пътека от лунни лъчи,
към звездите, където умират
и надежди, и тъпи мечти, – ...

– Няма нужда да честваме победата си – подхвърли Нъли. – Чудатата птица на абата я чества вместо нас.
– Папагалът не е мой – отбеляза кисело абатът. – Вместо той да принадлежи на мен, аз принадлежа на него. Аз съм абатът на този папагал. Язди ме като кон. Разчита на мен да го храня и безмилостно, бе ...

- Добре дошли, деца! Извършихте задължителния ритуал при влизане в помещение – напръскахте се с дезифектант, обтрихте лицето, натъркахте подметките с обезопасителната течност на прага… Сега – към вас. Най-напред да проверим задължителните аксесоари за нашия религиозен култ. Всички ли са с шапки? Мас ...

Ако се преродя в светлина,
не заспивай, любов.
Не заспивай!
Ето ...имаш кафе. И вода.
Някой филм. И любимата книга. ...

Танцувай, момиче, със мене танцувай,
и нека превърнем се в музика.
Целувай, момиче, мене целувай,
във танца ни с липсваща публика.
И нека въртим се, въртим се, въртим се ...

Камък върху нея няма да остане,
лежи в гроб студен - ужас да те хване.
Хилядите червеи вечно ще гризат
душата й във Ада.
"Който е безгрешен, нека първи хвърли камък", ...

От дълбините на своите сънища
посвещавам ти следния ред.
Страстта ти отново поглъща ме.
Гърдите сковава ми в лед.
Лешояд мене нощем прегръща ...

Сага за двата бастуна
/епизод 14/
- Наборе, чу ли?
- Какво да чуя?
- Ваксината за коронавируса пристигнала. ...

Някой си отива много тихо.
Някой тръгва без да е живял.
Опустява цялата вселена.
Оглушава шумният квартал.
Вятърът се бие във клонака. ...

В бяло.
Където ти свършва душата.
Започва и моето черно.
Дотам е и моята мисъл.
Докъдето ти стига сърцето. ...

За камъка - приятел или враг,
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...

Пепи иска ваксина,
дай и едно кило.
Глупостта не загина,
но каквото било - било.

Останаха само парчета по пейката.
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие, ...

Ех, така ми е тъжно и болно,
мойто куче от старост лежи.
То навярно е май недоволно
или смърт ден след ден го грози.
Помня онзи април, преди време, ...

Разказ от Зоя Христова
Чете: Калоян Христов

Един експеримент на сингбека "Жерави" на Т. Трайчев. Поставихме този разказ , на шега и ми се стори , че все едно музиката е писана точно за този разказ. Пък може и на вас да ви хареса.

Рано сутрин в раннина,
сред градина от цветя
млада мома убава
се е спряла пред леха.
Менци медни тя държи ...

Съществуват ли две числа със следното любопитно свойство:
произведението им е по-малко с 666 от броя на годините на съществуване на Земята, а сумата им е по-голяма от броя на годините на съществуване на вселената?
П.П. Информацията за точните числа на годините на Земята и на вселената не е от същест ...

Над площада от коледен блясък пленен,
прогърмява последна звезда наранена
и към вкъщи потича река устремена,
под елхата да срещне нощта пресвещенна.
А край нейния бряг, там на пейка самотна, ...

VII. Сърце обичливо
Бедно ми, бедно, сърце обичливо,
винаги влюбено, щедро си било!
Щеше ли, мило, да бъдеш щастливо,
пътя към Нея да беше открило? ...

Къде изчезна добротата у хората?
Човек може цял живот да се чуди...
Суровият живот? Душата? Умората?
Коя е причината? Кой и защо я прокуди?
Може би света в който живеем ...

Нероден живот
Споменът ме върна към една отдавнашна история, която съм запомнила с най-големи подробности.
Имах изпит в университета и се шляех безцелно по улиците на Велико Търново. Бях отседнала в хотел „Стадион“. Не ми се прибираше. Времето беше прекрасно – пролетно, явявах се на предварителна се ...

Нежната снежинка - Г. Павлова
Малка къщичка в полето
насред преспи сняг,
покрай нея тичаше момчето
гонеше снежинки пак. ...

Додея ни вече, додея, да си седим по къщята,
като овцете да блеем, вълци бастисват стадата, вълци проклети хайрсъзи и мечки люти стръвници,
а ние, клети девици дрънчиме с празни паници,
та белким се поуплашат
и малко се поразпашат. ...

Събота
Ще ида в петък, ще си купя по две за левче, пет за два.
И ще те чакам.
Ще се мотая около кафе машините, ще си говоря с продавачите, ще се преструвам, че разглеждам.
И ще те чакам. ...

Това е любов.Това е надежда.
Това е вяра. Това е радост.
Това е началото на Изкуплението.
Това е етап от нашата история на Спасението.
Това е среща с Христос, с Дете. ...

​​​​​​Не се оплаквай, че съдбата все те кове.
Мечтата на животът ти винаги те зове.
Трябва желанието в теб сили да бере,
а сега главата пак те пита на къде.
Отвори широко вратата на щастието! ...

И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали, ...

Сред бавна плавност
капка рязка бързина.
Небето диша.

Розата е най-красивото и най-греховно цвете от целия ареал цветя на земята.
Както всяка пролет и тази разцъфна.
Но розата, която цъфти в близост до училище, е различна. Тя е запазила спомени за много любов, много въздишки и притихнали погледи в далечния хоризонт, където свършва планината.
Пътят ми д ...

Най-добрата дума чул съм я от мама:
- Жив да си ми, сине! Да си ни отмяна!
Нека като слънце, озарило двора,
мисъл да ни радва, че с добри си хора!
И където, сине, бил си и ще бъдеш, ...