Тихо пристъпя зимата
към нас.
Дните ни са преброени.
Повейне мрачен вятър
с хладен глас... ...

- Викат ми Майсторе, щото не ми знаят името! 😉
Майстор аз съм най-голям,
майсторлъци два и двеста знам,
къртя, зидам, чупя ил' редя -
правя дармадан света; ...

Аз съм бяла! Като цвете съм красива.
Златна късна есен, зряла и щастлива.
Бяла съм - ти чуй ме, аз съм нова песен.
В сърцето ти родих се от акорд не лесен.
Ти художник си, а аз палитра. И съм жива! ...

Разказ, вдъхновен от песента "Море от любов".
С благодарност към автора на текста и музиката: Кирил Божков!
Благодарност и към г-н Славчо Николов от Б.Т.Р!
„Обичам те!“ – думи, за които една чаша вода не стига да се утоли жаждата да бъдат чути. Нито две, три или дори цяла кана. Всеки трепет на сърце ...

Прекалено много хора,
които ме мразят,
без да ме познават.
Ужасно много.
Не искат да ме опознаят. ...

Петък тринадесети е отново!
Почти ще ни затворят - готово!
Отново повтаря се всичко!
А ти внимаваш ли, чичко?
Ти помниш ли март, тази пролет? ...

Ще мине и това. Ще се усмихнем.
Усмивките ще бъдат топлина
и болката, приятели, ще стихне.
Ще минем през тъгата и страха.
Главите си не свеждаме надолу ...

Погледни ме сетен път,
накарай ме да затрептя отново,
ще докоснем плът със плът
и щастието ни е готово.
Намигни ми палаво, с усмивка, ...

Гениалността на мравката
зависи от добавката
дадена от мравуняка
без да се протака
дадена за сила ...

За теб са тази нощ звездите
и пълната луна, която
отразява се от злато
в езерото на мечтите.
По- нататък водопадът ...

Тази обич? - банален роман.
По-добре да не ти я разказвам.
Край , от тези, в които си сам
и мълчиш.
И си плачеш на рамото. ...

С малка торба и със няколко къшея
човекът преживяше тъжната зима.
Лежи незавит. А мястото - същото -
студена скамейка и снежна градина.
Той хляба в дланта си корава сковава ...

Там, в сърцето ми,
щом стане студено,
обличам своята топла,
свидна, рачешка черупка.
Вярно. Тъмно е. И страшно. ...

Ти си тази,която преследвам...
Господи,колко съм уморен!
Някъде - в порива на кръвта ми,
често се спирам -сам и смутен...
Може би аз не те заслужавам - ...

Валерий просто сви рамене и ме последва към кабинета ми.
Слязохме мълчаливо един етаж по-надолу като единственото нещо в ума ми беше кое по-отвратително заклинание да приложа на този страж на Договора. Да наложи Истинофил на дете! Мълчаливо отворих вратата на кабинета си и пропуснах инквизитора да в ...

Недописан стих
върху листче хартия,
топъл липов чай,
любимото ми сладко
върху препечева филия... ...

Навярно ще помислиш, че съм луда:
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда, ...

Познай какво се случва тук сега?
Едно момче влюбено във теб стихове ще ти реди.
Казвал съм ти го преди,казвам ти ги и сега,че ти си ми едничка радост на света.
Не ме интересуват скъпите коли,яхти и пари,луксозните жени дори,само искам аз да си до мене ти.
Искам силно да те гушкам във обятията аз,нищ ...

Измислих те
Измислих те. Като мираж в пустиня.
Миражът гони се, а аз летях.
Рисувах те. Със огнено и синьо,
боите си обърнах и разлях… ...

Сезони
Ако събера всички сезони
и се поспра някъде в края-
да погледна! Всички са мои
и всеки ден съм ги живяла. ...

В пауново око върти земята
утробата на белоснежен сън.
Аз бях момиче, а сега съм вятър,
заплел мъглите си на кичест трън.
Не стана дума, а пък стана късно ...

От вярата ми дай искрица
да изчезне тоя мрак,
да запаля аз свещица,
да огрея с нея и небето чак.
Псалм аз да запея, ...

1-ви Ноемрви - ден на народния будизъм!
В една стара, стара страна, през 9 пожарни в 10-та, живееше един древен 'велик' народ.
Дали поради страх от Вируса, дали заради собственото си невежество, този народ страдаше от късогледство.
Късогледство, породено от обществена тъпота, съчетана с липсата на и ...

Изгрев като захарен памук,
в розови дантели по небето,
капе по вълните там и тук,
като ключ от щастие ми свети.
Пясъкът - златист, непипан смях ...

Жълтурчета сред килим от глухарчета-
вълшебни, кристални топчета!
Две се пръскват и зарята гръмва.
Безброй снопчета във въздуха,
падайки подават ръка за танц, докато се съмва. ...

Влизай, моя любов!
Остани!
Ти нали на търпение учи ме..
Нямам нищо.
Ни вино. ...

Лъжа ли, истина ли? Няма как да зная.
От неяснотата, малко съм сърдит.
Кога ли всъщност всички ще узнаем,
какво е закодирано в КОВИД?
Измряха хора възрастни и млади, ...

С никой друг не искам да бъда,
а единствено с теб, защото те обичам.
Само с теб искам да изживея живота си
и до теб в радост и тъга да остарея.
Свързани са нашите съдби — ...

една страна — от
жалкоѝди — не могла
добро да види

Дните приличат на цветни мъниста.
наниз от грешки, победи, надежда.
Пъстри, красиви,
върху нишка сребриста,
човекът колието свое нарежда. ...

Коцкар Коце – Графа боледуваше втора седмица вече. Оставаха му още два дена до изтичане на карантината. 14 дена, толкова му бяха казали - да не излиза от жилището си и да не се среща с никого. Славе Невестаро му звънкаше от време на време да го чуе. Славето си беше добре - пийваше си редовно биричка ...

Имаш време
за една прегръдка.
Иска черен миг да я отнеме.
Но дори душата ти да вземе,
за една прегръдка ...

Привечер, залез, слънцето заспива,
а аз вървя към Била уморено.
Пред мене светофар. Кола форсира.
И много нагло мина на червено !
След туй зави към паркинга на Била, ...

Бе малка гъсеничка, сива на цвят,
най-скромна от всички в гората бе тя.
Дървото й родно бе нейният свят
с най-вкусните, свежи листа.
И може би точно, защото мълчеше, ...

Безкрайно евтино излиза
да се разхождам из Париж.
Да не поглеждам Мона Лиза,
а да си трупам за престиж
парфюми, чанти, тоалети ...