Алена роза
Нея, алената роза земята я роди,
земята българска, наша плодородна.
Израстна и разцъфя и сякаш душата,
цветето красиво е от историята народна! ...

Към залеза, когато тръгна
нищо няма аз да взема.
Струните си ще изтръгна
със последната поема.
Време ли е сам да млъкна, ...

Ти идваше в съня ми често
и двама се понасяхме в едно,
преплитахме се енергийно
в ефирно колело.
Разтваряхме се, ...

Завалял е снегът - кротко, нежно и бяло.
По стрехѝте оставил е тих аромат.
И докато сме спали, докато сме спали
е превърнал във приказка този сив, скучен свят.
С бели бинтове скрил е ужасните рани. ...

Когато отново се събудих, се чувствах значително по-добре. Огледах се и установих, че вече е светло, а аз съм в спалнята на Глухарьов. Странно защо – предишния ден ми се губеше леко. Отне ми няколко минути да си спомня какво е станало. Внимателно се опитах да се надигна, подпирайки се с дясната ръка ...

Сънувах те във бяло
Сънувах те в мъгла
Във черешови цъфнали градини…
Сънувах се сама...
С коси от бяло злато бях... ...

Иска ми се да го спася,
преди да е станало късно.
Преди да останеш без цветя.
Моля те, последното си
цвете не късай. Не го късай! ...

Понеделник
Валеше като из ведро. От станцията на метрото до офиса имаше някакви си двеста метра, но със сигурност щеше да подгизне целия. Не беше взел и чадър. Нямаше никакво значение, и без това едва ли щеше да му помогне. Сложи качулката, метна раницата на двете рамена, за да не му пречи като бяга ...

Вече мога да те държа за ръка.
Слънцето се надигна плахо.
Проясни се небето. Няма дъга,
Скрита ми е в сърцето. Бяха
нечестиви нощи, раняващи дни, ...

Свършиха ми прошките -
разпродадох ги през черен петък
и изкупих скъпи обещания -
бракувани..
Разграбиха ми всички втори шансове ...

По нататък следваха изненада след изненада. След самостоятелният й опит да види на живо принц от приказките (Пр 10) се заредиха какви ли не сцени. Тя смени мястото на действието и реши да използва банкетната зала на замъчето си. Като начало поиска всички мебели да се изнесат и да се сложат огромни з ...

Идваш ли, идваш - в ръцете - с кокичета!
Не! Не приемам цветята откъснати.
Уж са красиви, на райски приличат, а
всъщност животът им капе по пръстите.
Не, не предлагай любов срещу зрение! ...

Не се изгубвай в сладки сънища,
химерите мечтаят за реалност.
Измислените светове не раждат бъдеще.
На кладите изгаря всяка странност.
В душите призрачни е пусто, ...

Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...

Ето го моето момиче сладко.
Но защо е толко тъжно то сега?
Може би от факта, че не съм до нея аз сега?
Не тъжи, любима моя, няма да е все така.
Винаги ще съм до теб, във мислите, ...

Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам, ...

Зимната вечер де да бе заглъхнала до здрач. Звездите безуморно шепнеха думите на плътните сенки, танцуваха над безсънното ми главоболие като величествена пеперуда, а студът отчаяно навличаше вледенялото ми тяло със сезонното си палто. Оцветяваше чертите на лицето ми с руменина.
Вятърът се обади като ...

Крясъкът в мен до тебе притихва
и цяла се смалявам до зрънцè.
В миг като този от душа се усмихвам,
че няма по-бленувани отдавна ръце.
И притисната в тебе, бавно те вдишвам, ...

Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни ...

Спомняш ли си, първият път?
Спомняш ли си, златният пясък?
Течеше нещо от мен,
но не и кръв...
Усещах, ...

Пак ти носих на гроба цветя.
Двете бяхме, със мама.
Знаеш я… гроба прелива с вино, с вода.
Само погледа ѝ крещи - няма го, няма…
Тишина е. Там всичко мълчи. ...

Мафиот, кюлче, злато,
държава, безпътица, блато.
Шкаф, евро, компромат,
ГЕРБ, премиер, мат.
Корупция, алчност, позорност, ...

Не успях, любов на този свят,
въпреки, че искам да те опазя!
Може би, с тебе вече съм богат:
не ме научи чувствата да мразя.
Има нощи без сън и тих покой, ...

Мрак в нощта.
Студ в деня.
Защо животът тъй корав е.
Защо съдбата толкоз ни тежи.
Умора чувствам всеки ден изминал. ...

Kendji Girac & Gims - Dernier métro
Кенджи Жирак & Джимс - Последно метро/ Dernier métro
MUZIKA>>>

Глава 11
ОТЧЕТ ЗА ГЪБЕНИЯ ТРИП
Сутринта, добре наспал се, Майкъл тръгна при Боб да обсъди вчерашния трип. По пътя, Майкъл видя, че в беседката за обяд са седнали Боб, Джесика, Али, Питър и Стив, и пият кафе. След като поздрави, Майкъл влезе в беседката. Като видя Майкъл, готвачката без да бърза запо ...

Lebenslustige Natur
Unwahrscheinlich schlau
Trotz athletischer Figur
Zuckt vor seiner Frau
Stoyan Minev ...

Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека, ...

Ела, седни - за мъничко поне,
на пясъчното ми килимче - жълто.
Да гледаме памучното небе -
как прави облаците на светулки.
И как разтваря огнената гръд ...

ГИМНАСТИКА
(за деца)
Подредени във редици
и раз-и два, и раз- и два,
в-крак заедно, като войници, ...

Животът на поета изглежда различен -
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия, ...

Така я нарече един съученик в първи клас, когато тя го наковлади пред другарката, че е надраскал тетрадката й. А не беше честно от негова страна и нямаше повод – Данчето само се пошегува като изля мастилницата върху учебниците му.
Ниска, слаба, с прическа от вързана слама, тя не привличаше вниманиет ...