Градът е бял. Замръзнал. Спи.
Не го събуждай. Тихо!
Снегът, най-белият вали
и сипе бели стихове.
Пътеката помежду нас ...

Защо този свят така се промени...
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме ...

Игра, нали?
Дали?
и следващият ход
аз знам
не един, ...

Дали от студовете тишина
и мен, и теб със спомен ни прегърна,
та всеки седнал вкъщи с топлина
към времето отминало се върна.
Дали това ни стига за сега ...

Честита ти Коледа, скъпи Орфее!
Набързо ти пиша, дано да успее
писмото по-скоро до тебе да стигне,
че пощата бави се в тежката зима.
Желая ти здраве, пази се от лошо. ...

Тишина. Изведнъж в стаята чух дълбока въздишка. А бях сама.

Понякога се чувстваш непотребен,
копнееш за човешка топлина,
за онзи миг, единствен и вълшебен,
който в душата пали светлина.
Понякога загледал се напред, ...

Ако знаеше, че утре идва краят,
щеше ли да споделиш своите терзания?
Щеше ли да целунеш човека,
за който тайно, всяка нощ си мислиш?
Щеше ли да подариш прегръдка ...

Спи до мене непробудно
някаква жена
И на мен, и на нея й е чудно
коя е тя сега?
С години тя се крие ...

Нижа мигове на Август.
Те са топла огърлица:
Морските утра и нощите,
сянката на синя птица.
Изгорели слънчогледи ...

Ей, Дездемоне, откакто те взех,
живота съвсем ми отрови.
Отде те намерих, бе дявол проклет,
от пъкъла кой те изрови?!
То нямам покой нито ден, нито нощ, ...

на Валентина Йотова
Ветровете на Сахара
затварят в лоното
на неулегналите пясъци
хорски глъч и омара. ...

Семейството без огън топли.
Огнището му все гори…
То чува жалните ти вопли,
дори когато нощем спи.
Семейството до теб е даже ...

Вълшебна, казват, е нощта на Рождество!
Мечтите сбъдвала и прави чудеса!
Затуй на дядо Коледа изпратих му писмо
с желания различни, да го улесня.
Списък дълъг седнах и написах, ...

Безброй облачета при Слънчо долетяха,
лъчите му закриха с пухкави тела,
от тях капчици над земята полетяха,
като тънка сребърна мъгла.
На детската площадка няма ги децата, ...

Топло, слънце и море...
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се моментът, в който той, подпийнал я прегърне. ...

Отвориха се моите очи.
Минутите хвърчаха и не спираха.
Своят първи връх изкачих,
първи стих моите пръсти бродираха.
Над морето се издигна луната ...

Нежни пламъци ме изгарят,
трепти приятно сърцето мое,
дар са от в небето Царят,
всички звезди са твои.
Топли ме сладък блян, ...

В Пустинята...
Пустинята във своето величие
общува през нощи́те с Вечността,
а Времето заварено е ничие
и нашето се връща в утринта... ...

В дома си чувстваш ли се гост
е по-добре да си далече.
Излишен си на този мост
към миналото водещ вече.
Дори тъгата да разкъсва ...

Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...

На екрана – някакъв професор. Обяснява колко хубава е ваксината, дето правителството е закупило. Вярно – не е минала никакви проверки, няма разрешение за ползване, особено подозрително е приетото /!/ искане да няма недоволства от нея и фирмата да не носи НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ за евентуални последствия ...

Първият слънчев лъч се плъзна над увисналата врата на кошарата и освети балите със сено до яслите. Овцете се раздвижиха. Те си знаеха – сега ще се появи господарят, преметнал небрежно гегата зад врата, ще изсвири с уста и ще тръгне към полето. Кучетата ще се втурнат към първите овце, те ще заскачат ...

Десперадо Клинчев, по майка - Бандерас, излезе на терасата, протегна се като персийски котарак край включен калорифер и пусна поглед над кварталната шир. Ежедневието си течеше обичайно: комините коминяха, бездомниците бездомничеха, безделниците се биеха, за да се сгреят в хладната утрин, а слънцето ...

Ето я усмивката, разсича,
като белег моето лице.
Зная как до лудост се Обича,
знам и болката от счупено сърце.
Опознал съм я монетата, но знам, ...

Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...

Индиговото ми настроение
разтваря хищни лапи
за да наруши равновесието...
Промъква се мълчаливо...
И се сблъсква със светлото в мен… ...

Пресрещнаха се слънчеви вълни –
имплозия!
Отвъд, отвъд,
отвъд очите и плътта,
отвъд фасади, улици и тротоари, ...

“Мразехте се от люлката“, обичаше да казва майката на дебелото. Още когато семействата живееха в старата къща на дядото в центъра, двете момчета не се понасяха.
Баба им все разказваше една и съща случка – в мига, в който се научило да борави с кибрит, момчето на по-големия брат на секундата се опита ...

От скука щом се търси любовта,
тогава се прескачат важните неща.
Чувства и слова се раждат в самота,
топли се душата в пламъчето на свещта.
Когато идва, тя не топли, тя връхлита, ...