Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
о. Тасос 🇧🇬
Влюбих се в твойте върхове,
влюбих се в синевата морска,
в слънчевите брегове!
Заливи потънали в забрава ...
Не искам много 🇧🇬
и в момента аз не искам много пак.
Стига ми да знам, че мога
утрото да видя в своя листопад...
В мойта есен да съм здрава, ...
Из " Дневникът на Арти " - Философията на Арти 4 🇧🇬
Защо приготвят толкова деликатеси?!
Пекат бисквитки, пуйки, кашкавалени принцеси,
над фурни и котлони суетят се, празнично, контеси,
облизват с пръстче, да опитат, а после - кариеси. ...
Половина 🇧🇬
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...
Обикновен Човек 🇧🇬
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...
От ръката ми буден 🇧🇬
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
Слънчев човек 🇧🇬
Ода за Гигелия 🇧🇬
името си не обича.
Отворила ателиенце,
рисува си като детенце.
Гигче, мила и добра, ...
Декември 🇧🇬
а имаш толкова красиви дни.
Снегът ти чисти и мори в приготвянето
на пролетните слънчеви дни.
Но тъй те мразя аз, не защото е мраз. ...
Заекът Фафи и ловецът, който никога не ловуваше 🇧🇬
Виждали ли сте заек? Ама истински! Такъв – горски, дебел и пъргав... не от тези - домашните. А виждали ли сте горски заек да върви редом до ловец? Ловецът също горски, пак така дебел, но не толкова пъргав. Е, аз съм виждал. И понеже съм лесничей и обик ...
Една от мистериите на живота ми 🇧🇬
Щурм на края на света-част 4 🇧🇬
Палитра от надежда 🇧🇬
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуваш с вяра картина на намерената в пристан любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато и двам ...
Трескаво 🇧🇬
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...
Бялата черница 🇧🇬
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака ...
На майка 🇧🇬
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...
Сън за майчина ласка 🇧🇬
поглеждаше някой да дойде...
да протегне ръка, да я приюти
и сърцето й детско да задържи.
Сърцето й беше крехко стъкло ...
С тиара на главата само 🇧🇬
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...