Глава 5
ПРОЕКТЪТ
Сутринта Майкъл посети Боб, той стоеше само по шорти на верандата и пържеше на мангала яйца. Мангалът представляваше кръгла масичка с теракотов цвят, в недрата на която тлееха въглени, а на решетката в чугунена тавичка съскаше омлетът. Като видя Майкъл, Боб високо предложи:
- Ще яде ...

Няма лош сезон за пътуване.
Ако пътуваш, казват, притежаваш света!
Днес е време на виртуално общуване,
Невъзможно е…
и трудно за път, разбирам това… ...

Никога не съжалявай за чувствата...

Залез в Южните морета...
Потъна залезът в морето,
но чудно – то не потъмня́,
а неочаквано засве́ти
и заизлъчва светлина́!... ...

Небето никога не ми благодари,
задето му се възхищавам.
Небето нищо не дължи,
то само нежно ми прощава.
С морето, ярките звезди, ...

мерките дето
предприехме
през пандемия
са като
мерките дето ...

(Приказка в рими по Ангел Каралийчев)
ЕДИН ОВЕН ПАДА ОТ НЕБЕТО
От небесата падаше овен,
а момък на гърба му възкачен,
бе се хванал здраво за рогата, ...

На жена ми
Преди да сложим Коледни украси.
Преди да кажем, Бог, че се роди.
Аз ще празнувам вече във дома си,
Усещам, че щастлива си и ти. ...

1.
Не искам аз да те изгубя.
Душата ми за теб е жадна..
Без тебе в мрак ще се пречупя.
Не искам аз да те изгубя. ...

Уморен, уморен, уморен,
папагалски дъждът си повтаря,
лепнат клепки, отдавна е ден.
Непотребен, виси календарът.
Забравѝ, забравѝ, забравѝ, ...

Системата порочна, кривозъба,
пипалеста и слузесто изгнила,
убиваща, като отровна гъба,
цъфти от своя труп с свирепа сила.
Могъща е, когато е в разцвет, ...

Една звездичка във небето грее.
Една звезда за теб и мен в нощта.
Погледни на горе мило, виждаш ли я ти кажи?
Как ярко небосвода осветява, така и твоят образ всяка вечер в сънищата мои се явява.
Колкото и мрачно да там някъде в нощта,зная че си с мен защото ти си мойта светлина. ...

Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност. ...

Птица съм! Летя някъде сред облаците, размахвам безгрижно крилете си и се рея без никаква идея.
Сигурно, защото съм птица, пък те птиците летят за щяло и нещяло.
Не знам каква точно птица съм, но понеже няма други птици около мен, сигурно съм странна птица. Не... не съм птица! Човек съм! Човек, койт ...

Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта, ...

Следите ми пътуват с автостоп
и тук-там пренощуват при надежда.
Семафори, траверси, расо, поп,
а утре щяло пак да е валежно.
Но ти се приготви за слънчев ден, ...

Познай добре световната история! –
Нима не ти е за Човека жал?...
Войни, борби за власт и територия!...
Ех, кой ли мъдро е света разбрал?
И кой ли може да ти отговори ...

Понякога осъмвам до зори,
в главата ми какво ли не,
изгубени години, цел, мечти
безвъзвратно отлетели.
И връщам се назад, ...

В живота има винаги баланс...
Грешим понякога, но той в замяна
изпраща ни възможност - втори шанс,
ако намерим смелост за промяна.
Как без втори шанс да разберем ...

– Альонушке, Альонушке, излез, излез на брега!
„Сестричката Альонушка и братчето Иванушка“
руска народна приказка
Жировичи, Беларус, Свят Бета, 1470
– Недей, Настя! – Миколка дръпна ведрото от ръцете на сестра си. – Не бива да наливаме вода от кладенчето. Знаеш, че е забранено! Има още малко път до ...

Опустяха селските улички
а в сърцата им, скрита тъга,
нямат делници, камо ли празници,
уморени очакват нощта.
Тихо дремят порутени къщите, ...

НА БОЙНОТО ПОЛЕ
По безкрайното поле
екнат бойни викове,
оживление настана –
бие силно барабана, ...

Разлюля ми се душата
на Е...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра –
да не отнесеш омаята ...

Евтин е покоят и е хладен.
Цялата надежда е на прицел.
Дай ръка, небето е измамно,
точно като падаме, ще литнем.
Само, ако легнем на земята, ...

...
Защо тъй тъжно
Говори ми пианото
За безлунна лятна нощ
За падащи звезди ...

Заключи ме в замък неземен,
във вълшебния свят на мечтите.
Заключи ме в твойто сърце,
катинари железни сложи!
Ето първият! Силно дрънчи! ...

Викат ни във осем. Вече сме строени.
Със цветя и нови дрехи пременени.
Дворът пак е пълен, като кошер шумен.
Късно легнах снощи, но пък ранобуден
днеска бях и баба с дядо аз посрещнах. ...

На Дени
В торба - мечта и книга, и комат,
съдбата с пръст посочи и се случи,
и с влажен взор - на любопитно куче,
звездите над главите ни блестят. ...

Вървейки по прашната улица,
срещнах едно колело.
Стоеше си някак зазяпано
в едно старо и тъмно табло.
Минавайки леко до него ...

Реплика на "Шепа думи"
от Валентина Йотова
И аз съм вече, като теб: не страдам
след всичките световни новини.
В леглото всички вечери си падам, ...

Да можеш да чакаш. Забравила времето.
Забравила целия свят... всичко временно...
Да знаеш да чакаш, така упорито,
че споменът сам през ума да прелита.
Търпение тихо във теб да се сгуши. ...

Пиша стихове а дъжда вали на черти,
танцуващите капки се стичат по лицето.
Те сливат се и охлаждат моите сълзи,
и сякаш тъжно е и то плаче с мен небето!
Подскачат покрай мене мънички звезди, ...

пушекът дето
излизаше
влизаше
той дето
скръб и ...

Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...

Събираме... Пари и вещи.
И цял живот спестяваме за нещо.
Трупаме, докато живота ни приклещи
и смъртта пред нас изправи се зловещо.
Но за какво живели сме тогава? ...