Нетипично за всяка жена огорчена,
аз не хвърлям чинии по образ омразен,
не крещя в огледалото колко съм верна,
не изрязвам от снимките нищо прекрасно.
Няма викове, няма дори упрек гласен, ...

Ще те зърна някой празник,
как флиртуваш със мъже!
И - скандално... безобразно,
ще ти кресна насаме,
че не мога да устискам, ...

Тъй кралят сръбски го реши,
от дявола получи знак.
С коварство, подлост и войски
дойде до българския праг.
От свойте братя и сестри ...

Мастило, листи и спомени
Дрехите пръснати,
Вратите отворени
Чашата пълна до мен е със вино
Днес ще се пише за нещо красиво ...

Камъни хвърляли по Него…
Свили му трънен венец…
А Той, Божието чедо,
страдалец и светец…
с любов на всички им простил! ...

Чума нова, по Езика, масово
Словото ни порази -
думи глаголни в множествено число
произнасяме, - ме-е-екайки
като кози. ...

Дочуй мълчината ми,
присъедини се тихо,
дохвани невнятните за околните думи
и ги скрий надълбоко в очите си.
Там те ще бъдат на топло ...

„Калпав свят, калпави хора!* – рече си Яхве. – Толкова народ избих на времето, но ония грешници долу не само, че не започнаха да зачитат свещения монопол на YahvooSOFT, ами стадата пирати се размножиха в геометрична прогресия и дори си направиха партия в Швеция, а оупън сорсоидите се развихриха като ...

МАГИЧЕН КРЪГ
Поезията на Христо Петрески е магия от образи. Характерното за нея е, че поетът пише за навиците на хората, пресъздава социалното страдание на обикновения човек, неговата душа: „Той бута количката и вика: симид, симид, симид ..., прещастлив, че не носи гевреците на главата си…”; продава ...

Звъни ми бивш ученик, честити националния празник. Казвам му на шега – слагам маската и с тръбичка поемам чая. По правилата на НОЩ-ниците…
Той изразява учудването си, че още не са наредили кафе, чай, безалкохолни и алкохолни да се поемат венозно. За безопасност…
„Сакън! – викам му – Не им давай идеи ...

http://www.videoclip.bg/watch/1271199_supernova

Това се случи през 2012 година. За щастие не бях аз жертвата,но беше мой приятел от детството. Никога няма да забравя онази нощ- нощта на 31 октомври, 23 часа,ден от седмицата-сряда,горите на Канада.По това време на годината живеех на границата между Канада и Съединените Американски Щати.
Беше сряда ...

В прегръдките ти,мамо,
тревогите забравям,
там чувствам се мъничко дете
и на рамото ти, глава полагам,
да се стопля с твоето сърце. ...

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ДЕЦАТА НА КАСДЕЯ
“Това е твоят гроб сега,
Чисти го с мълчалив респект,
Че може утре веднага,
Да те повикат на отчет!” ...

Искам да изрисувам очите с толкова погледи скрити.
Искам да докосна ръцете, със страстните пръсти впити.
Искам да изпия снагата, капка по капка и сън и подир сън.
Искам да те гледам красива и нежна във нощ и във ден.
Искам да обгърна душата ти, мислите, чувствата. ...

Софийска сутрин – снежна викторина,
въпросите са ледени на вкус,
минутите на пръсти ще преминат,
но пак се чува нежно хрус и хрус.
Макар и снежен март – върви, не спира, ...

роза —
(не)споделена
вселена

Обичам те! Повтаряш ми го често.
Но дали това е твоята любов?
Дали и ти разбираш и усещаш,
защо с мен се чувстваш като нов!
Дали това е обич или чувства, ...

Нейните мъже я разглеждаха тайно
и тайно опипваха слабините си.
Отначало спазваха прилична дистанция
и претегляха дали е по силите им.
Нейните мъже ú предлагаха Рая ...

Той носи излъскан балтон,
усмивката грее дежурно.
С познат до баналност фасон
и своето ведро ноктюрно.
Фалшивото тъй си личи – ...

Вселената внезапно опустя.
Звездите дъх стаиха от уплаха.
Във тъмен плащ загърна се нощта.
Единствено Луната с мен зачака.
Единствено Луната с мен заплака. ...

По пръстите ми не останаха следи
от кожата ти матово-кафява,
очите ми - две парещи сълзи,
горят по-силно от жарава.
По устните ми няма спомен, ...

Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...

Срещали ли сте такива хора
дето хранят се с чуждо страдание?
И гледаш ги отвън - икони,
а вътре гният от зло и безсрамие.
Те не виждат човека отсреща, ...

Паднал отдавна и оттогава пълзи
а съдбата над него рони сълзи
с години го гледа как се мъчи
и как болката постоянно го дъвчи.
Но той не спира и не се предава ...

Две звезди са блеснали на небосвода
Изпълвайки небето с ярка светлина
На сатенената нощ, разкъсват те воала
Изпълвайки сърцето ми със топлина
Две звезди, преобраз на очи копняни ...

Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...

Несбъднали се приказни целувки
задавиха поредния ми зов.
Заших с лъжи отворената рана
и даже не написах послеслов.
Приплъзнах по последната ти страница ...

Ние сме безумци
Ти в мечтите ми
Аз в съня ти
Търсим се
И ...

Между мен и ласката, в която мълчим,
има жилави противоречия... и безсънни очи...
дето в тъмното спорят с вятъра...
Има скършени... остро наболи мечти...
Само чакат нежно да бъдат повикани... ...

Зная, някой ден ще се събудя
и денят ще свети бял, както никога.
Нищо вече няма да е трудно,
ще вървим със теб така света обикнали.
И звездите някъде високо ...