На чаша отлежал коняк
и мокро слънце по ресниците
изпращам лятото. А как
мечтая да съм като птиците.
Светът да бъде в две крила. ...

Бърза, както я помня. Голяма река.
Сменя бряг и чертае пътеки.
И дървото го помня, подало ръка
Над реката, за сянка на всеки
Смее се, нова песен от реката краде ...

ЕЗЕРОТО
Автор: - (Петко Шипинкаровски,Македония)
(превод от македонски)
Езеро.
На палубата ...

СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази. ...

Той е от най-злокачествените романтици -
от онези, които преследват десетки години
свойта топла мечта, която междувременно е изстинала,
прегоряла, изсъхнала и потънала, заедно с каменния град в пясъците,
завинаги. ...

Тръгни към мен
Обичам те и не се срамувам,
търся те в безоблачния ден.
За твоите ласки тъгувам
в деня и в съня те викам при мен. ...

Уморено лятото си тръгна,
поднесе пълен кош на есента,
събрало в своята прегръдка,
роденото от щедрата земя.
На птиците с лъчи помаха, ...

Мрачно бъдеще
Отидох надалеч,
но много не видях,
и някак не успях,
не съм един от тях. ...

За Живота!...
(тържествено)
Велика радост е Живота,
а Младостта е неговото чудо –
неповторимо, огнено, каквото ...

Както каньоните се движат до мястото
на променената вода,
така и хората транзитират опит
между материята и духа.
Човек фигурира като природа ...

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал
в старомодния ритъм на страстно познато танго,
без дори да разбира дали е докрай оцелял
някой главен герой, победил обичайното зло.
Този филм не държи да остави красив послевкус, ...

…Дреме край пътя,
почти безплътна,
изпраща странници.
Хадес, наши дни
На Хадес градовете бяха полуразрушени, но не от някакъв катаклизъм, а защото обитателите им нямаха нужда от постоянно убежище и обичаха атмосферата на запустение, която витаеше там. ...

Жените днес, май всички са принцеси...
Снежанки, Пепеляшки и Принцеси-воин.
На свойте сцени, ролите им отредени,
играят някак, без сценичен грим.
Снежанка, абаносови коси си сплита, ...

На Н.-П.
И небето е чуждо
над тази земя,
където намира се
бившата ...

Скучноватият, леко пълен, но отлично печелещ адвокат, се прибра в своя дом. Най-накрая и този шибан ден бе свършил и вече спокойно можеше да се отдаде на първата от двете си големи страсти.
Слизайки по витото стълбище водещо към мазето, той с отвръщение събличаше дрехите си една по една. Когато стиг ...

Живея аз на майката земя
която тъпча с моите крака
крака нечисти и не мити
целите със кир покрити
Вървя си аз напред ...

Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...

Ужаси
- Не можеш да останеш тук – изрече Андреа. Гласът й трепереше.
- Няма къде да ида – отвърнах аз и продължих – Утре съм нощна и ще помоля да ми дадат ново жилище.
- По-добре да не спиш на това място – каза и Любица.
- У нас има свободно легло, можеш да спиш на него – добави и Андреа. ...

Да обичаш от разстояние
е да обичаш с душата си.
Да обичаш от разстояние
е да оставиш жива магията.
Да обичаш от разстояние ...

Мама днес помага зимнина да правим.
Чушките червени, месести и прави
вече сме обрали. Вън пече ги Мери.
Чичо Ваньо работа също си намери.
Огънят поддържа и на тенекия ...

Големи очи, пълни с къщи,
по-малки от света.
Изоставени и мръсни
по розовата улица,
заобиколени от жълти цветя. ...

Словосъчетанието “духовен реализъм” крие в себе си съчетаването, но и противопоставянето на духовността като проявление и реалността като обективна картина на заобикалящия ни свят.
Защо могат да бъдат съчетани? Принципите на духовното – нравствено, добро, състрадание, милосърдие, помощ и подкрепа са ...

Д-р Тинен Тинев тъкмо приключваше работния си ден в психиатрията, когато внезапно вратата на кабинета му рязко се отвори и през нея шумно нахлу превъзбуден пациент. Докторът намести очилата си и опита да прикрие, че е стреснат. Затова сухо попита:
Кой сте вие?
Надяваше се на някакъв банален отговор ...

Лисицата
-Коя си ти? – каза Малкия принц –
Ти си много хубава.
-Аз съм лисица – рече лисицата.
А. дьо Сент-Екзюпери. ...

Лятна нощ...
В лятна нощ незабравима
бродя с мислите си вън,
шепна рима подир рима –
сам отрекъл се от сън... ...

Случайните жени...
(Вечер в Страната на спомените)
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев ...

Родих се аз неказаното да ви кажа,
неписаното да напиша...
Диханието е поезия
на побелели от мълчанието дробове,
с които учестено дишам. ...

За какво да пишем, питате вие?
Според мен - да спасим нацията да се затрие!
Също мисля - трябват сериозни теми.
Вдъхновения много - пълно е с проблеми.
Как да направим хубав света? ...

Цяла вечност
Сто години си ме чакал
аз да се родя,
сто години си ме искал,
без да разбера. ...

Глава X
Ясен продължаваше да се върти като пумпал пред Крис, докато вървяха към стаята си. Трудно му беше на него да сдържа емоциите си, а на това място, това беше слабост и можеше да доведе до грешка. Не беше ясно на кого е по-ядосан в момента, но въпреки това гневът винаги си остава лош съветник. ...

На околовръстното стоим и чакаме
шансът си, във вид на лимузина,
и видим ли такава, все и махаме,
но те не спират... по някаква причина...
И пак редим се на поредната опашка ...

Вали
Небето плаче за нас.
Вали.
Последна среща, още час.
Днес вали, не защото е есен. ...

Когато сърцето ми стане кутийка за спомени,
с една балеринка отгоре, с тъжни, празни очи,
завърти пак онази латерна, със стара мелодия,
и в зората на днешната чудна любов ме върни.
Когато ме видиш изгубена, слаба, изплашена ...

Молитвен дъжд се изля над полето,
вади плъзнаха, примесени с кал,
вятърът бръсна с яд класовете,
отронили жълти сълзи от кристал.
Живителен сок попи във земята, ...

Болката е бумеранг. Все същата –
ти я пъдиш, тя се връща…
Разгръща кръвожадни обятия…
Побърква те със постоянство.
Разнищва твоите понятия… ...