Вятърът
Вълшебството, което пред мене ти разпръсна
от красотата свежа на пламенна Любов,
да събера поисках във дланите си скръстени
и с мене да го нося и пазя цял живот... ...

И падна синкав мрак.
Денят се свлече,
изтлял между въздишки две солени.
Една сълза към Бога се оттече,
преплувала дори кръвта във вените. ...

С много жени съм излизал аз, зная!
Ей така – за по ден, за по два, за по три.
Всяка нощ сам се прибирах в моята стая,
с тях някак пламък не щя да гори.
Празни приказки, думи – фалшиви. ...

Мама тръгна на война! В нощница воюва.
Бебето ли? В синева още кротко плуваше.
Девет месеца живя в лоното на мама.
Гръм ли чу, че изпищя? Майка му я няма!
Сука първо от кръвта. Плиснаха водите. ...

С душá кънтяща от мечти и спомени
едва пристъпвах...да не оглушея
от стъпките ми в пътища камбанени
във бумерангите на времето.
На всички кръстопътища умирах – ...

Бащата седна на дивана и хвана малката ръчичка на момчето.
– Не се страхувай, синко, недей! Този мръсен вирус не може да ни победи! Виждаш ли баба ти?
– Тя ти прави мекички, банички и какво ли още не! Тя не се плаши от нищо!
– Да, тате! А защо баба не се плаши? – момчето погледна баща си с грейнали ...

Музика , Текст и Изпълнение: Тодор Трайчев
Аранжимент: Ме6
Неостаряващия Т. Трайчев написа песента и решихме да опитаме какво ще се получи.

2/ Щом заговоря за родата,
Аз "ПОЕМА ЗА БАЩИ"/продължение №2 започвам с дядо ми Иван,
Той бил известен по селата,
със името Дели Иван.
Делия значи луд гидия. ...

стих саморòден
отнейде се пръкна и
обич изпъкна
стих саморòден
отнейде се пръкна и ...

Когато са ме дялали от камък,
може би било на свечеряване.
Потта попила мъката и само
умората полепнала по дланите.
Небрежно са ошлайфали чертите, ...

За тебе аз мечтая,
за момиче като фея,
по-красива аз не зная,
ела, че без теб тлея.
Ето – птички пеят вън, ...

Косите ти са нежен лунен цвят,
прозорци са очите на душата.
Усмивка със вълшебен аромат,
аура виждам в любовта ти.
Рисуваш с нея чудни светове, ...

Ако сметнеш минутите,
които сме пропуснали,
ще станат години.
А аз сега тепърва те откривам.
Мина малко време, ...

На Димо П.
Тръгна си някога обиден
от нашето малко градче,
заради велможа виден
наранил душата на момче. ...

Аз живея, копнея
и с нея
се смея,
когато щурее душата ми.
Като ято врабци, ...

Шумен свят и краткотраен
шие слънчеви пейзажи.
Лъч сълзичка връзва
с облачно легло.
Смях душа нанизва ...

https://www.youtube.com/watch?v=cS5jEVTbD1w

Срещахме ги немалко по време на експедицията. И хич не се изненадвахме. Космос – в него какво ли няма. А това, чиято същност не можехме да определим, назовавахме със старото, познато и даващо перспектива за евентуално бъдещо разкриване. НЛО…
Понякога „залавяхме“ някое от тях. И под мое ръководство – ...

Ave Maria
От „Дух свети́“ била Тя посетена
и за човечеството Бог роди!...
Единствена бе Тя – благословената –
и хората със Вечността сроди́... ...

Житейски терзания 17
...
Край! Нали?
...на извънредното ни положение,
но, уви - продължи ...

Пиша от ръба на синевата.
Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.
Вярвам, че сте още мои братя
и се моля в светлия ви храм.
В думички, изречени със обич, ...

По моста, между рамото и шията -
забравил бих си устните завинаги.
Докато те целувам, свят се вие,
ръцете ми най-после, че те имат...
А ти ще се заключиш цяла в мене. ...

Усмивчицата ми е сладка, мила,
със нея крия колко аз не слушкам...
След беля поредна, тя е мойта сила,
когато отивам да се извиня и гушкам.
Прощава ми веднага мама, даже госпожата ...

А тази нощ липата ми ще цъфне.
Заспивам до прозореца отворен.
Очаквам ароматът да се пръсне,
безсънието с нежност да пребори.
На липовите сънища в средата, ...

Да бродиш из гори и планини,
да се луташ в тунел, чакайки сигнални светлини,
това голяма трудност е, приятелю,
изразходва всичко, което в душа ти е останало.
От Родина своя да се отречеш ...

Където няма жици и бетон
и всяка грижа е така далече,
не се дочуват хленчене и стон
от влюбеното в себе си човече.
Където свършва сивият живот ...

Тротоарът спомена пази за нечии стъпки в нощта,
пази луната нечия усмивка, стопена в нощта,
вятърът пази спомен за нечии непокорни коси,
спомен пазят звездите, стаени в две копнежни очи,
люлякът в себе си пази миг уханен на две сърца, ...

За сляпата винаги нощ е,
но пътя към църквата помни.
Надеждата жива е още
в детето с очите огромни,
което на дрипави скути ...

София - Бургас -
бързо, акуратно.
Къщичка до Влас,
тихо и приятно.
Вдигнати платна, ...

Когато тръгне си един поет
Недейте ме обича след смъртта
защото знайте, все ще ми е тая!
Обичайте ме днес и тук, сега!
Обич не оставяйте за края! ...

Преследват ме ...търся спасение!
Живея в свой собствен свят- недокоснати, див, дори примамлив.
Мечтая мащабно за бъдеще правно.
Бягам, бягам гордо и славно..
Настигат ме ... няма спасение, ...

Мразиш ме, защото ме обичаш.
Отвъд морето, до небето.
От звездите, чак до дълбините.
Отвъд мен, дълбоко във душите.
Завинаги в сърцето. ...

Прошарени дни
И днес, слънцето небето прошари,
но се скри, заедно с моята обич, от вятър изгонени.
Там, до залеза, топло е, може би пари,
а при мен е студено, сред ледени спомени. ...

Като слепец затворих си очите.
Как е? И какво се чувства?
Още стичат се сълзите,
макар и нищо да не виждам!
И боли, и пак си тук, ...

***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...