Бог раздава радушно на всеки -
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...

Той е вездесъщ, свръхнадарен,
с изострени до крайност сетива.
От прозрения велики озарен,
той чува на мъдростта зова.
Кой е като гения да вижда ...

(глава 12) ЖИЗНЕПРИЛОЖЕНИЯ
1. Ты знаешь, как возникла Вселенная, и как породилась Жизнь на земле. Только древняя посланная тебе религия, славит то, что не видит наука, и не знают суеверия. Ты знаешь путь жизни и величие дней. Ты знаешь: наставления, заповеди, обряды, запреты, толкования, обустройств ...

И белег да няма, усещането за болка
завинаги остава да напомня,
че някога там имало е рана.
Душата не забравя: умее да мълчи
и преживява, възкръсва след потоп, ...

Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил,
Ту, что любила цветы.
Он тогда продал свой дом, ...

Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...

Есенно вълшебство...
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото... ...

Скарахме се с мойта "пачка".
Той заплаши ме със стачка.
Каза, че ще си отиде,
повече не ще го видя.
Влакът му не спря, отмина. ...

Отчаяна е днес борбата!
За парите на родата!
За властта и свободата!
За промяна и против!
Двестатина души със актив! ...

… Да се изгубиш…
сред пухкавите несъвършенства…
на моето тяло…
... Да се усмихваш…
по ръбчетата на характера ми… ...

Ах,това синьо необятно чудо.
Дар божий .
Водорасли навред се ширят
и разказват приказки за русалки и самодиви.
Дивото зове. ...

Но всичко е чувства, всичко е страст,
всичко любов е в магичен екстаз.
Как да те имам, как да те взема?
Над мене виси безконечна вселена!
И всичко е трепет, и всичко е звук - ...

Да знаеше, че всяка твоя дума
е нож или поема за душата.
Да знаеше, че всичко ми е нужно -
и болката, и вълненото лято.
Да можеше да видиш чудесата, ...

Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...

върху покривите на света
гори на слънчевата клада
ръцете му са светлина
къде ли сянката му пада?
със своята взидана сянка плати ...

В проверени грешки пак отново смело стъпвам
лекувам си душата сред наложени декори
но се движа бавно, и достойнство
и на Бога в нещата се не бъркам
улиците прашни със старите обувки търкам ...

Времето и вятърът на промените
отнемат всичко.
И само мойте, нашите
чувства и спомени,
оставят тези заветни мостове ...

Години, минават неусетно,
откакто членуваме тук!?
Къде ...ще попитат онези,
който са номер едно.
А ние ,нечетените тук в "Откровения"! ...

Ежедневни приключения 18
...
Ееее, най-накрая -
взеха ме на планина "Омая"!
Пак е жега... ...

Не ме сънувай
Не ме сънувай повече, недей,
не искам да си спомняш нищо,
не се обаждай повече, не смей,
аз знам, че всичко е излишно! ...

Чакам го, братко, да щракне капанът,
капанът за сънища, не, няма го в мен,
слушам отдавна и клетви, закани
как утре ще съмне, че утре е ден,
но съм неверник, нямам им вяра, ...

Потънали в сумрака на нощта,
бодат очите от очакване,
и всичко е тъга, а утрото е сламка
за самотника, говорещ си с луната
и търсещ сред милиони нея, ...

Не мислѝ, че не мисля за теб.
Разберѝ – тишината ме брани.
Ти не си в параграфа ми „след“,
а си ред от любовни романи.
Ти си мед за душата в съня ...

Да си губим времето…
Смени с нещо леко ризата и панталоните,
отпусни напрежението и натисни газта,
нека усилим музиката и изключим телефоните,
да затворим лаптопите и отворим нашите сърца... ...

Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.

СНЕЖИНКИ
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан? ...

1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...

Няколко месеца след събитията в първия ми разказ, дядо ми носи дарове в Симеоновия стан, сиреч – носи манджа от баба ми и тръгва да ме вербува. Видите ли, трябвало било да се отиде до някаква кооперация не знам къде си, да сме вземели нещо. Аз, със самочувствето си на няколкомесечен шофьор (главно о ...

Когато се запознахме, те мислех за малко момиче,
домиля ми, но с дните ни, ти пред мене израсна
и аз постепенно стигнах до моята страшна истина,
че без теб съм живуркал, живял съм напразно ...
И се изправих пред великата жажда да си Жената, ...

Ти виждал ли си някога тъга
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.
Ти виждал ли си някога сълза... ...

Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...

Стражът протегна атеша на дългата му дръжка, закачи я на стойката на стената и огледа надолу, за да провери за натрапници. Както и очакваше, никой не беше толкова луд, че да тръгне да катери кулата, но такива бяха инструкциите още от преди пет години, когато го бяха качили за първи път на покрива, и ...

Ти ме научи да се възхищавам
на мистерията и на нощта.
Научи ме… да съзерцавам
красотата на нощната природа.
Ти ме научи… да обичам ...

Думите са като камък, забил се в сърцето ми.
Трън с бодли.
Те са остри и проницаеми до кръв.
Болката от тях е голяма ,колкото
корените на едно дърво. ...

Тишината толкова ме оглушава
неизпълнена със твоя смях,
гледам снимката ти тъй позната
сякаш си до мен сега.
И гласът нежно пак ме гали ...

КАК СЕ ОБЩУВА С ДВЕГОДИШЕН ВНУК,ПРИ ТОВА АНГЛОЕЗИЧЕН,ПРИ ТОВА РОЖДЕНИК И ТО НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ!
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той сам ...

Не спи Вълчан, върти се пощръклял,
любовна треска го побърква.
Брадясал ходи, недоспал,
Лисана иска да му стане булка...
А тя, нали си е хитруша, ...

(la versión еspañola de “T’appartengo”)
------------------------------------------------------------------------------------
Амбра Анджолини - Принадлежа ти
(испанската версия на “T’appartengo”)
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Капризите на времето
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици, ...