Болеше ме, но всичко ти прощавах.
Обичах те! Дали сгреших кажи!
В нощите когато сам оставах
те чаках често буден до зори.
За другия не те попитах. Зная, ...

Когато - Мими тръгна
в Мичурин на море,
Гошко... леко мръдна,
съвсем не бе добре!
От мъка се разплака! ...

По улици търсех, по пътеките скитах,
но само пръст и камък намирах.
За няколко стоплящи думи хората питах,
срещнах мълчание, вървях и не спирах.
Ако спра, ще потъне сърцето ми в тиня, ...

Когато умират звезди
"като камък на шия... като черна шамия...
...добро утро и сбогом, моя трудна любов"
Миряна Башева R.I.P.
А има и такива дни - ...

II
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умее ...

Каква любов? Не ще и дума.
Дилеми. Липси. Страхове.
Единствено накрая струва -
болящи спомени за теб.
Защо ми е да бъда болен ...

КЪДЕТО ИМА ТИШИНА
От дълъг път ли се завръщаш,
та толкова си уморен?
Вибрира тишината вкъщи
и разрушава всичко в мен. ...

Гледам си лятото с най-хвърковатата чета.
Колко е хубаво внуци край мене да шетат!
Палави пръстчета припкат по всички полици...
Много бели се мъдрят в будните малки главици.
Около обед се надявам да има затишие. ...

https://www.youtube.com/watch?v=IwGWTOG5wUY&t=1s

Акапелно изпълнение на авторска песен. Пея за хоби :)

Скромно демо.

Сърцето ми затворено с катинар,
криеше се от света в мъката си,
цигулар изкачи се на покрива,
лъкът му галеше струните в минор.
Песента ме спря-обърна ме към него. ...

Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...

Лятото школо̀то, пусто опустело,
затова Иванчо отишъл на село.
Срещат го на двора с радостна усмивка
както дядо Ваньо, тъй и баба Живка.
„ Ха, добре дошъл си, наше внуче мило ...

Белово! — Черква
стърчи нависоко и
мрака зачерква!.

една „държава“
продължава трайно да
опечалява

Добре съм. Просто съм много, много слаб. И от жегата страшно ми се пие вода. От вчера не съм ял, но нямам апетит. Все пак си казах: "Брат ми, така не може! Иди си купи поне хляб!". Не знам какво е станало. Стори ми се, че за миг съм се отнесъл, а ето че лежа в линейката и лакътят и коляното ме болят ...

Живея в свят необясним, свят жадуван, неделим..
Всъщност всичко е толкова красиво, колкото Жена, сияеща от любовта..
И когато всичко уж е "сиво" се появява пролетта, напомняща ми затова, че Животът е сбъдната мечта..
И ето аз сега лежа на поляна с разцъфнали пролетни цветя, слънчев лъч и малко добро ...

Влакът закъснява. Тичам по перона.
- Стой, дете, до мене, няма да те гоня! -
баба във страха си леко се провиква.
После се оглежда стреснато. (Да свиква!
Гладските обноски ще останат тука!) ...

Когато в полунощ ще си заспала,
свалила дрехи... всякаква вина,
отпусната и топла, мека, бяла,
и милвана от сребърна луна...
по лунен лъч при тебе ще се спусна, ...

Пътят внезапно ли свърши
или катери небето?
Вятърът клоните кърши
и ги премята в полето.
Полетът сменя посоки, ...

В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, ластик и фунийки, ...

3. Големият сън
Девети „а” преживяваше поредна буря в чаша вода. Физкултурникът беше пак заминал нейде по състезания с отбора по хандбал, та го заместваше библиотекарката. Тя пък какво можеше да им каже, освен да опита с молби да ги задържи поне за половината час в стаята. Пробваше, но...
Момичетата ...

Не! Няма да отворя вратата! И навън няма да изляза!... Да, и теб няма да пусна вътре!
Какво като хората ме слушат? Зад вратата на моя апартамент съм, ще крещя… Пък и важното е какво крещя. Записвай, записвай – нито дума против властта, нито дума против Божия инструмент…
Не! Не съм избръмчал!
Даже на ...

Вплетени в прегръдката на буйния огън в камината, дървата пукаха като пуканки, които подскачат и се пръскат с характерен звук. В комина бучеше зимния вятър.
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че ням ...

Аз се казвам Митко. Имам градска баба.
Ходи на прически. Мила е и слаба.
Но обява дадох. Телефон написах.
Търся друга баба. Майка ми се слиса.
Вечер си мечтая как отивам в село. ...

Плътта е като корабно въже,
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат, ...

Моята земя е странник за мен
Аз нямам душа в мен
Ледът на сърцето ми расте
Елементарният въпрос на живота ми избягва
Имотът моето сърце изпада в арест ...

Очите ми са жадни езера.
Клепачи нямат и да спя не зная.
Не изповядват нищо на нощта
и тя не може да ги разгадае.
Ръцете ми са жилави лози, ...

Неделя —
време гальовно,
молитвено
и черковно!...

ПОВЕЛИТЕЛКАТА НА ПРАЗНИЦИТЕ
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...

Които каят
се, надежда, вяра и
любов вещаят!...
Каят се — сиреч
любов и надежда, и ...