Покри черните мисли
с бели преспи
от светли мечти...
И снежен човек от спомени
пред прага - Истина ...

Пухкаво небето, пухкаво морето,
с пухкави кадели докосват моят ден.
Пухкави картини рисуват във сърцето,
пухкаво усмихват, усмихват всеки ден.
Гларусите бели в редица са строени, ...

Закърпих се от плът и стъпих здраво,
зарових пръсти в черната Земя.
Заклех се да остана тленно цяло
и всички божества да отрека.
Забравих и безкрая,и началото, ...

> Неведомите ти уловки превърнаха безжизнения камък в огън...
>
> Руми
Умът ми е пречупил Тишината
в разскърцаните панти на Всемира. ...

Аз искам облика си да покажа
тъй както е във мен
и може би с това ще те накажа
не съм отец светен.
Това съм аз недей се чуди ...

1.
Евридика, Евридика -
несравнима красота!
Весела и нежнолика,
как излъчваш доброта! ...

Пред всички обладаваш мислите ми. И аз усещам болката от липсата... Мълчанието иска да говори, а тишината ми няма нужда от това. Трудно е докато премина в смирението на тишината. Редуват се забързани каданси... Не искам да съм морска анемона, която залепва за теб и не ще да те пуска. Но няма и да ос ...

В четвъртъците е празно, с часове си гледам телефона. В кафенето от сутринта са само арабите, винаги са тук. Никаква работа ли нямат тези хора, по цял ден седят с броениците, десет мъже, седнали обсъждат и се оглеждат.
В разговорите винаги се чува името на този, когото го няма, друго не мога да разб ...

Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо премина ...

Пролет е, хора! Даже е лято!
Полейте градините, нека цъфтят.
Събувам се боса и по тревата,
краката не стъпват, а просто летят.
А въздухът сладък, как леко се диша ...

Ако имаш нужда от мен, ще остана...
На безвремие всеки ден мен и теб ще обричам...
Виж в очите ми, дъга от емоции пламва –
всеки път щом до мен си и шепнеш "Обичам...".
Ако ме искаш в живота си – покажи ми... ...

Беше гладен...
Толкова гладен...
че с трепереща вече ръка...
посегна към кофата...
Отвътре... спокойно, ...

Толкова много ми липсват усмивките.
а над маските гледат тревожни очи.
Не че аз съм спокоен, вдишвам жаден молитвите
и тъга в мен по погубена радост тъй скръбно звучи!
Грехове безчовечни ли с болки изплащаме, ...

Ти си на баба и дядо радост голяма,
гордост слънчева за татко и мама,
нека щедро Бог съдбата ти благослови,
със здраве, дълголетие и сбъднати мечти.
Усмихнато небе над теб ярко да грее, ...

Сгушен на залеза в шепата,
Наметнат с тъмносиньо небе,
Надничаш на света зад кьошетата,
От всяка сянка се плашиш като малко дете.
А светът е разперил примамки – ...

През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две, ...

За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята ...

И утре слънце ще изгрее,
а вечерта и рой звезди
и южен вятър ще повее
и северняка… Може би?
Листа ще падат посред есен, ...

Хвърля облак мрачен
върху мене своята сянка
и боли ме в дела ми невзрачен
като ухапване от пепелянка.
Очаквам вечен сън, ...

На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах. ...

Да играем ли пак на шише,
както десет години по-рано?
Целуни...
Целуни ме, момче..,
както някога! Брой отначало! ...

Под дъжда не върви на кокили,
не под купола той е звезда
и с дъжда разговаряше мило,
а от него не хваща ръжда,
не, не бе от ковано желязо ...

Снежни преспи се трупат навън,
галят пейки, площадки и клони,
само живота потънал е в сън
из зорите от хлад неспокойни!
Леко дочуват се стъпки в снега .... ...

В този клип съм събрал част от танците на народите, като ...от Нашенското по-хубаво няма! :)
https://www.youtube.com/watch?v=kMc53GvPplY

В ръцете ти звездите оживяват.
В прегръдките ти рядко се страхувам.
Понякога не виждам топлината.
Сърцата ни са тънки като струни,
достъпни само тайничко в душата, ...

Бил съм беладжия. Всички тъй ми казват.
И не се досещат, че с това наказват
моята душичка - още лъчезарна.
Аз съм разтревожен зимата коварна
как ще преживее селската ми баба. ...

Композиция, аранжимент и запис - аз.
Китари - Kriss Viconte.

Погледни ме - аз съм твоето момче -
прочети ме - аз съм книгата, която обичаш -
разбери ме - аз съм само едно сърце -
преоткрий ме - в мен живееш и дишаш -
прости ми - когато съм сгрешил от глупост - ...

От самотните рафтове на магазините,
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима, ...

Хей, чуй ме, драги! Ти – какъвто си и който си,
такива, като теб по двама - трима хрускам.
Сред зима дето обещават бели лотоси
и пикниици, на облаците – на закуска.
В душата моя, драги, седем са небетата - ...

Ще се усмихна напук!
Трудностите разбиват,
но аз още съм тук!
Пътища се намират
щом се търсят такива, ...

Едно такова ми е – двустепенно – тъгата съм облякла с усмивка...
Между страхове и дезинфекция съм разпъната.
Животът ми – с две лица – реалност и приказка. Щастие ще е, ако успея да реализирам приказката.
Липсват ми желания... Това не е ли знак за безсилие?!
Понякога плача... за да не ми се плаче то ...