Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна, ...

Тенджера под налягане –
Вари безотказно боб и джолан.
Процесът е бърз, без мазни петна.
И домакинята доволна остава.
Понякога, макар и рядко, ...

Отишъл си си..
Казват,..хората те уважавали,..
скърбяли..и почет ти отдавали дори!.
А знаят ли,..те хората,..
за маската, която носеше? ...

Плаче тъжната есен,
вятър обрулва листата.
В тъжни мисли съм унесен,
сълза се спуска към земята.
Спи тъжната гора, ...

В главите ни е пълна каша!
Преплитат се реалности и въжделения.
А уж е толкоз простичък светът -
дари Любов и получи в замяна.
Какво е сбърканото в този свят? ...

На пейката под навеса
тихо ще седна,
обещавам да не вдигам шум.
И ще чакам, без да се оплаквам,
дори когато има дъжд. ...

Стига де, не изглеждам така, това не е вярно – снимките са пипани.
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...

И тази нощ сънят избяга –
дали от пълната луна?
А болката до мене ляга
с гореща, пареща сълза.
Но кой ли нежно я избърса ...

Не те заслужавам.
Толкова е просто.
Без значение колко исках
или опитвах
или колко искам ...

Сърцето още помни онзи момент,
в който устните ни се сляха
и усетих ръцете ти по тялото си,
а то цяло по теб гореше.
Завладя всичко в мен — ...

Екзистенциално...
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...

Шутът въртеше любов с кралицата,
вървеше унесен и често се спъваше,
тогава прозвъкваха на шапката му
звънчетата и всички висши особи
от смях си умираха понеже ги чуваха... ...

Душата ми...
Душата ми е оня тих потаен залив,
където хвърлям котва във дни на изпитание,
там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,
а лъх от Свободата е с девствено очарование!... ...

Стълбите изглеждаха страховито. И сякаш се смаляваха високо горе. Поне трийсет бяха, а отвъд тях се мержелееше сиво, неприветливо небе. Подлезът бе почти пуст. Теодора стоеше долу и се чудеше как да подходи. За пръв път се сблъскваше с подобно предизвикателство. Никой не си бе направил труда да я ин ...

Едно обичане в днешно време
е равно на закъснение на гара.
Псуваме тихо, близкото минало,
а после друг я сърба тая попара.
След нас е потоп - бунтът на машините – ...

Светът изкриви се, съвсем май изкука,
за левче – надежда, за три лева – лука.
Духът ми по мъжки навярно държи се,
но мъж разлигавен, с перчем и изписан.
От днес обещава, че в чалга заслушан, ...

Протегни ръката си към мен сега,
усети сърцето ми как бие в ритъма на любовта.
Ритъм ту спокоен ту малко див,
но от всичкото красиво нещо аз оставам си щастлив.
Не го ли виждаш мило мое, ...

Не исках да го виждам. Мразех го. Мразех го с цялото си сърце. Но, проклета да бях, можех да се закълна, че дори и през слънцето на омразата, усещах лъчите на любовта. Не можех да го понасям. Той беше един нещастник. Скапан нещастник. Беше постъпил подло с мен. Накара ме да мечтая за него, а после с ...

Ноември се облече в пълнолуние
да обгърне с обич цялото Небе,
да ми припомни времето, когато
изпращах ти любов по всички ветрове.
Всички мисли тичаха към тебе ...

...
Корона - Що е то?
С чичко Гугъл провери,
в книгите се разстърси,
през истории мини, ...

Гледам те и виждам разочарование в очите ти големи.
Всеки път завръщаш се при мен, но без, , отворени" за
прегръдки, рамене.
И вече знам, не искаш ти, както някога преди:да излизаме сами, да играем на игри, да се забавляваме дори. А спомняш ли си ти? Някога крещеше ми дори, сега и това не правиш, а ...

Отпускам се на твоите гърди -
влюбен и щастлив, че не сънувам...
Сбъднати са моите мечти -
живея с теб и те празнувам!

Изгубих се в хорските думи,
а душата ми горчиво ридае -
потулих искрата...
зарових я в пепел и така
безценното време отмина! ...

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ЧАСТ
У ДОМА
Настъпи утро, свежо и прекрасно
и птичи трели чуваха се ясно.
Юнакът и Златушка още спяха, ...

ДРУГОТО ИМЕ НА САМОТАТА
Стърнищата, в които се оглеждам,
дали не предвещават скоро буря?
Разчорлила бодливата им прежда,
прегръща ги клокочещата угар. ...

Накацали са щъркелите на самотното дърво
и спомнят си за времената стари,
когато светът не беше пълен със зло,
а хората бяха на всички другари.
Когато човекът в хармония бе ...

Понякога се губя в полумрак,
защото светлината е опасна.
И свикнах с нея, както свикваш с враг,
луната похитил със слънце ясно.
Но полумракът има две лица. ...

Когато си тъжен… Пиши!
Разказвай за хора и птици,
за пътища с чужди земи,
за песни на други езици.
Когато си тъжен… Мисли! ...

-Призна ли си вече за кого работи?
Атанас Чакъров размишляваше относно живота, Вселената и всичко останало, когато началникът на екипа му по вътрешна сигурност почука на вратата на кабинета и го извади от унеса му. Напоследък го бе обзела необичайна леност. Всеки път щом се опиташе да се съсредоточи ...

От акваторията на старопланинските върхари
прелитаме, додето не стигнем Граняно.
Да можеш да продължиш асертивно
е да се отделиш от сивите злонравици.
Най-после, за да си добре разбран, ...

Семейно положение - ерген.
В годините на прехода - самотен!
По някои стандарти - разорен.
По други е... достатъчно имотен.
Живее - на последния етаж ...

Звезден танц - любов безкрайна,
полет чуден, без крила.
Две души, а не тела,
сливат се от нежна тайна.
Музиката пресияйна ...

От малка те обичам,
откакто бях дете след тебе тичам.
На всички кръстопъти в живота си те засичам.
Днес всички спомени обличам
май дойде време да те отвличам.