Аз съм есенна ябълка
със оголени възлести клони
и в подножието ми - зрели ябълки
изпод гнили листа;
мека плът ...

До мен бъди, ръката ми не пускай,
така усещам, че си силен, че си смел.
Придържай ме, по стръмното се спускай,
така усежам, че на път със мене си поел.
Не ходи пред мен, че може да те спъна, ...

По първи петли срещу Кръстовден двамата братя Димитър и Георги, натоварени със стока необходима за домакинството потеглиха към родното си село Тракия.
Без много приказки, шепнешком си казаха "С Богом" с братовчеда от Узунджово, повече с поглед, отколкото със слово,те излязоха на пътя към Ески Заара, ...

Кога ще разбера сърцето ми какво е?
Пулсиращ орган, неразбран, огромен?
Спестовна касичка за чувства?
(Но аз нали неспирно все раздавам...)
Кървяща рана или зла вихрушка, ...

„Ето, изпита родилни болки с неправда, зачена болест и роди беззаконие“. В това изречение на пръв поглед редът е разменен. Защото раждащите първо зачеват, после изпитват родилни болки и накрая раждат; а тук първо са родилните болки, после е зачеването и накрая – раждането. Но разбрани по отношение н ...

ела да вземем
един живот назаем
или поне до следващият наем
цигара свита от горчилка
кашлям, сгъвам билка, ...

Ако можех да я смачкам тази глупава вина,
ако можех да не чувствам колебание,
щях веднага да те хвана за ръка,
щях да се отдам на безумното желание.
Ако можех да се боря за това, ...

Елизабет седеше в лодка, която плавно се движеше по протежението на широк канал. От двете му страни, отвъд предпазните огради от ковано желязо, боядисани в бяло, растяха високи дървета с гъсти корони, които хвърляха дебела сянка на фона на изпъстреното с розово и лилаво следобедно небе. Пищни сгради ...

Лети ли човекът – лети,
върви и успехи постига.
Защо ли най-много боли –
когато се борим с интриги?
Сърцето ти плаче. Защо? ...

Селото е онемяло
в есенния дъжд.
Клони гънат тяло
в дива буря отведнъж!
Няма и кокошки даже ...

(la versión española de “Più bella cosa”)
------------------------------------------------------------------
Ерос Рамацоти - Най-красивото нещо
(испанската версия на „... по-хубаво нещо...”)
------------------------------------------------------------------------ ...

Сложи пак картините,
скриващи дупки
от гняв по стената ти;
Приший си кръпките,
скриващи дупки ...

Утро...
Със моите фантазии фриволни
във утрото преминах като дух -
през къщите, където от любовни
стенания въздишките дочух... ...

Поревах през септември
за Бургаския плаж -
С вкусни, рибни вечéри
и с Русалки на страж.
Изгорих - много свещи, ...

И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре ...

В косите ти със цвят на тиква
като кокошка сакам да са рова.
Желанието в мен прониква
като бавно действаща отрова.
И казувам ти го, знай, най-утговорно, ...

Урсула фон дер Лайен – бясна, с нервно тропаща по катедрата дясна ръка, наруга поляците в ЕП. Някои региони, разбирате ли, си позволили да забранят проявите на ЛГБТ-ътата. Всякакви маршове и паради на победата, моля ви се. „Зона, свободна от ЛГБТ, противоречи на хуманните ни ценности и няма място в ...

МАСТЕР ПОСТНЫЙ
Вовка Пустовойтенко сколько себя помнит в детстве, всегда белобрысым бегал: гусей гнал резво, рыбу ловил, траву сорную рвал, - деланием любил дышать; царапины на теле и свербящая усталость дня, главное его удовольствие. Таких как он много, но он один смотрит на бураны и молнии смелыми ...

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви, ...

Преплувам ли в очите ти студа,
измия ли на залеза лицето,
какво да искам, всичко си си дал –
безцеремонно, ценно, незаето.
Не беше сън, небето нощ рида́, ...

Политането - антоним на падане,
надолу дърпат коренища - жилави.
Умът ни за Вселенска мърост гладен е -
копнежите ни - меркантилно - хилави.
Отдавна закърнели са крилата ни. ...

Ти вярваш ли в случайността?
Защото неслучайно ще ти кажа,
че не случайност ни събра
и че Случайност е другото име на Съдба.
По съдба на пътя ми застана, ...

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...

ДУМИ ЗАД ОГРАДАТА
Книгага „Думи зад оградата” на Дочка Василева (Довереница) се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладя ...

Опитаха се да осакатят песента му,
да откъснат труда от ръцете му,
да стъпчат и да изпразнят сърцето му,
да изхвърлят в огъня творбите му,
да отнемат звездите от мечтите му, ...

Сънувах цяла нощ лято.
С мараня и златно жито.
Сред тях алени макове,
метличини сини
и залез вечерен. ...

- Това е твоята стая. – усмихнах му се.
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той ...

Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...

Пее песен в мен,
когато виждам радостта...
под скритите вопли,
една крехка душа...
От която първата любов разлюби, ...

Кой е този дявол, който така разпалва стремежа? Защо е измислил пъзела? Различни парченца, които трябва да сглобиш. Избираш дали сам да го направиш или с някого, времето, за което трябва да си готов, картината, за която би приел предизвикателството да сглобяваш.
Пъзел. Пъкъл. Не си чул добре, не си ...

Ако някой ден съм бил наистина щастлив сигурно е той илюзия.
Защото от както ти са запозна със мен миналото ми остава си илюзия.
Сега живея аз не преди а след като запознах се аз със теб.
Животът е низ от изненади,а най-голямата за мен си ти.
Момичето на моите мечти. ...

Аз плача за моята родина,
че най-бедна е в Европа,
между власт и народ бездна зине,
налага го тя здраво със сопа.
С пари тя не се натъпка, ...

Ако грабна листопада
и го отнеса на юг,
ако пролетна и млада
се завърна после тук.
Ако всичко се обърка ...

Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака л ...

Аз съм силна, непокорна жена,
пред никой не скланям глава.
Моето желание е моето верую,
щом трябва мога да бъда и зла.
Нищо, че изглеждам безсилна, ...

Гардеробът от месец се сърди,
за това, че не е подреден.
В мен живее тракийската мъдрост.
Но и римска - на бог прероден!
И защо да подреждам лавици ...

Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...