Младостта си отиде.
Младостта ме напусна
и остана назад в живота.
Но забрава не се спусна,
споменът е тук със страстта. ...

Im Rhein, im heiligen Strome,
Da spiegelt sich in den Well’n,
Mit seinem großen Dome,
Das große, heilige Cöln.
Im Dom da steht ein Bildniß, ...

Мечтите ми – те имат цвета на морето.
Мечтите ми – те имат аромата на полската шир.
Те са дълго пътуване – в страни непознати,
Те са дълго пътуване – в личния мир.

Погълна Короната времето. Кой ден сме днес? Безвремие! Както някой се изрази: "Спираме часовника!". Спираш часовника! А, времето? Него как ще спреш? То си тече. Тихо, неусетно. Отнася мисли, думи, чувства. И, някак сме изпразнени, дезинфекцирани! Като живи мумии. Търсим нещо, което да раздвижи, да а ...

Наскоро гледах филма „Изкуплението Шоушенк“ и в него имаше сцена, как освобождават помилван затворник, вече старец, който беше излежал цели 50г. там. Той се ръкува с надзирателите за последно, сякаш му бяха стари другари на които отдаваше почит и уважение, прекрачи плахо портала на затвора, запъти с ...

Знам какво е времето. Понякога, когато седя до прозореца, тъжна и самотна, и гледам света отвън, успявам да го зърна за секунди. На цвят е прохладно като вода на извор в горещо лято. На вкус – зелено и тръпчиво като млада гора, посрещаща първата си пролет. Ароматът му е изменчив като сенките на обла ...

Смъртта флиртуваше с мене
с злостен,но примамлив лик
опиянен от уxанието на черна роза
от своя плач аз чувам вик.
A oбруганата ми свята вяра ...

Ще изгрее светът. Ще изгрее!
Ще те видя на нашето място.
Ще оставя деня да прелее
в гласове, насъбрани натясно.
Ще завѝдя на морските чайки, ...

Полегнал на сянка, под наведен стар клен
Смокини узрели, топъл пролетен ден
Всичко свежо чисто, седя аз натъжен
Плача и боли ме, че сега не си до мен
Самотен останах, денят още бе млад ...

Невидими граници -
чертае небето,
а невидимият враг -
броди свободно...
А свободата - къде е...? ...

Нали не сънувам?!
Не мога да повярвам, беше тук
и пак огледах се в твоите очи,
прегърна ме както отдавна не беше друг
и дори усети как ми липсваш ти... ...

- Мамо, ще ми разкажеш ли една приказка за лека нощ? - Разбира се, ангелче, лягай си в креватчето и слушай. Живели две звездички на небето - казвали се Ин и Ян. Ин била момиче- беличко, руменко с червени плитки, а Ян - момченце- с топли кафеви очи, чаровна усмивка и две сладки трапчинки на бузките. ...

Лете беше преди девет
или десет години, през три могили,
през четири гори, и две пустини,
имаше селце от не повече
двадесет колиби ...

Младият мъж изпрати поредния имейл с данни до централната база данни на Корпорацията и уморено погледна святкащия с флуоресцентна светлина в долния ъгъл на монитора циферблат на часовника. Показваше точно 16:59. След една минута щеше да се изключи автоматично работния профил на компютъра и вече може ...

Защо пред истина интригата се предпочита,
а служи сърцето за разменна монета?
Но оправданията с някакви си богове
отдавна укриват духовна несрета.
Най-тъмно е под свещ, запалена ...

Хората казват, че любовта щяла да спаси света. Не знам дали е истина или е поредното клише, но само едно знам, че любовта почти винаги носи със себе си както незабравими мигове, така и голяма болка и разочарование.
Още от раждането си главната героиня Ани е изоставена от своя баща. Това ѝ нанася дъл ...

Двамата лежахме под дъба и гледахме през клоните му, говорихме за какво ли не, смеехме се, това беше най-важно за мен.
- Знаеш ли? – попита той и ме погледна в очите.
- Какво да знам? – отговорих и го погледнах очаквателно.
- Напомняш ми на слънчоглед.
- На слънчоглед ли? ...

Седя със маска и с юрган увита,
съседът на балкона пък простира,
отдолу котка от нагон мяука
и някак си това ме амбицира.
Не съм изпрала, но ще ги намокря - ...

Небосводът осеян е със звезди,
лъчите им галят ме в мрака.
Сърцето ми, що от студ се заледи,
изпълнено е с надежда, тебе чака.
Чезне зимата студена, ...

В предутринните вопли на копнежа
изгрява тялото ти - странник
в средната земя на любовта
с отстреляно сърце и коси
от кули водопадни. ...

Прекрасно е, рано сутрин да излезеш навън, да вдишаш чист въздух. Дробовете ти да се изпълнят с усещане за свежест, наслада и свобода. Нежния допир на слънцето, с топлата си милувка да докосне лицето ти. В този момент любимият да хване ръката ти и да преоткриете красотата на новия ден. А когато вече ...

Останете си вкъщи -
непрестанно мълвим.
Нека нашите тъщи
в този мор да спасим!
Че след цялата драма, ...

Тримата братя и златната ябълка - част 2: Трите девойки
текст: Любомир Николов

По хълма Бог се спусна с колело,
прискърцваха ръждясалите спици.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.
А къщиците с хлътнали врати – ...

Еретико – лирично...
(поема)
Не словото било е във Началото,
а със критична маса експлозив
и всичко е започнало тогава: ...

1. Преяждане:
Преяждат бедните.
Богатите слабеят с фитнес,
за да минат
през иглени уши. ...

21 март – Световен ден на поезията
WILLIAM SHAKESPEARE SONNET 100
Where art thou, Muse, that thou forget'st so long
To speak of that which gives thee all thy might?
Spend'st thou thy fury on some worthless song, ...

Поезията няма карантина
и рее се свободна и на воля.
Корона ли? О, да корона има!
За нейното спасение се моля.
Напитиха я разни съписвачи ...

Целувай ме тихо,
почти отдалече.
Целувай ме вятърно,
сякаш си песен.
Целувай ме облачно ...

Слънцето ме буди с нежните лъчи...
Пиленцата пеят.
Хубаво, нали?
Бодра съм, готова...
За нови редове... ...

Белегът ми по рождение
стигна до нива критични:
слагай всичко под съмнение,
плъзна в зони сеизмични.
Мятам същ Тома неверни ...

С опашката на лястовица бяла,
съня си пъстроцветен разкроих
и с лунна нишка в златно засияла,
красива бална рокля си уших.
И с макове, и бели маргарити, ...