протѝв душевна
вкаменелост иска се
частица смелост

Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар, ...

Tъркулна се почти една година
а ние сме си все така.
Търкулна се, и времето подмина
встрани да бутне общите неща.
Как си ти, денят ти как минава, ...

Ще опитам да ти се представя.
Да се клиширам обаче не мога.
Душата ми, знай, не танцува
на всяка една чута мелодия.
Слухтим ние за Песента, ...

От както се помня предпочитам мира пред войната.
Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в стиховете си душата.
и те отиват точно там , където има нужда, да дам.
наречи го както искаш, но ...

Ръката ми не ще ти помаха,
само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха,
когато за обич сърцето заплака.
Устата за сбогом не ще проговори, ...

Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб ...

Изпях, най-хубавата песен на живота!
Да създам живот и после втори.
Да звучи кристално всяка нота,
всеки тон, пространството да пори.
А после, текстът търпеливо да дописвам, ...

Ходихме до гарата да изпратим мама.
Аз не се разплаках. Домъчня ми само
и разбрах - след седмица връщаме се вече.
Лятната ваканция бързичко изтече,
но пък бе от другите толкова различна! ...

Музиката е моя, публиката е от нашия квартал, а инструментите са крадени... :D
https://www.youtube.com/watch?v=eSsouANWbHc

Подозирам от нашето заедно
всеки нещо различно ще помни.
Но липата в червения чайник,
преседи ли, ще бъде отровна...
Затова, щом запарим цветчетата ...

Иде буря...
Днес Слънцето на дъжд припи́ча –
не е валяло дни наред...
И вятърът е спрял... Наднича
зад облаци в разбъркан ред... ...

...
5 години...
Лицата ни застива в мраморния зид.
Боли ни...
Раната незаздравяла връща споменът изтрит. ...

Звъненето на телефона накара Цветан да надигне глава от възглавницата. Незнайно защо се бе напрегнал. Стана, отиде до вратата и надникна в хола. Баща му вдигна слушалката и се заслуша. Говорещият от другата страна смотолеви нещо, после Цветан ясно долови думите „Можете да си я приберете“. Те му проз ...

Когато слънцето усмихнато изгрее,
с безброй красиви танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
прегръдката на влюбените ти очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...

Неусетно отново пристигна
на октомври четвъртия ден,
светлината духа ти повдигна,
и го прави за тебе свещен!
Аз не зная добре ли живееш ...

Дали сънува пролет есента?
В разрошените огнени къдрици
как свиват най-любимите гнезда
онези отлетели вече птици?
А може би сънува теб и мен ...

Опитах се,
сбърках ли - не знам.
Но виждам, пътят ни разделя се.
Ръката ти отпуснах аз едвам и
сякаш с нож - разрязах се. ...

Някога била е хубавица,
преди половин живот човешки.
Младост споделила с ученици,
правила и още прави грешки.
Интригуван, пъхам телефона ...

Един копнеж като море
събира дланите ни в мида,
седефа грее, без да спре
и през мечтата ще го видим
като очакван, слънчев миг ...

Инвестирам. Инвестирам време. Инвестирам себе си. Инвестирам доверие и надежда. Инвестирам приятелство. Инвестирам...
Криза е.
Съкращения.
А аз си тръгвам сама.
Изпитвам съжаление. За колегите, които нямат алтернатива. За приятелствата, които времето ще притъпи. За възможностите, които съм развила, ...

компютърът — уж
бягство от тъгата и
от самотата

Загребах спомен с мрежа сънна,
от паметта - вода, мълчана.
Извила гръб в небе бездънно,
Луната жълта котка стана.
Погали я дъждецът, мило ...

Етно-фолк проект на източна тематика.

Получих от съдбата подарък най голям.
Момичето мечта за да не остана сам самичък на света.
Тя си ми е мойто малко сладко пухи и за мен си е единствената на света.
Когато я погледнах, времето внезапно спря.
От тогава си мечтая живота си със нейния да споделя. ...

Есенни чудеса
Октомври е, и чакам пак дъжда
да измие намръщените спомени,
да се усмихна след като се наваля,
а те да отлетят с есента отронени. ...