Нощна жътва на полето
Щом падне слънцето голямо
и стъпят сянките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече тоя час ...

Да си построят дом - гнездо,
насред голямото блато,
патица с паток долетяха
докато още всички спяха.
От близката, гъста тръстика, ...

Способният тактик може да се оприличи на шуайчжан – змията, която обитава планината Чаншан. Ако я удариш по главата, тя ще те нападне с опашката. Ако я удариш по опашката, ще те нападне с главата. А ако я удариш по средата на туловището, ще те нападне и с главата, и с опашката.
Ако някой ме попита м ...

Обичам те ела
Подай ръка !
Подай горещи длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед, ...

Стрелките в пет... Дали не закъсняха?
От този мрак, полепнал върху мен,
прозорците страхливо зазвъняха,
с размътен звук, от ужас озлобен.
Графита ли си счупи тъмнината, ...

Уханието в душата,
светлината в нощта,
нощта в душата,
лъчите на деня,
ухание на любов... ...

Не се моли на късия ми ден,
на дългата ми нощ
и скучни сънища...
Не се моли на дрезгавия възглас,
когато за посока викам птиците ...

Кажи! Защо така постъпваш с мен?
Душата ми въздигаш и снижаваш.
Сърцето ми за миг почти да спре...,
но ти от смърт внезапна го спасяваш.
И чувства крехки сякаш със камшик ...

Това стихотворение е част от поемата „Реквием”, имаща за основа личната трагедия на Ана Ахматова: Нейният син Лев Гумильов (син на поета Николай Гумильов, разстрелян през 1921 год. по скълъпен процес) е на три пъти арестуван – през 1935 г., 1938 г. (лежи в лагер за 5 години) и 1949 г. (осъден на раз ...

На поредната ни творческа запив...Ъ, сбирка,
Юри `щото знай, че с "Джони Блек" ще се нафирка,
почна ни с дрескодът - тъъничко и отдалече,
в потник всички пишещи събратя той съ...Облече.
За поетесите - понеже сме сърца корави, ...

Очакваш ли ме още? Отвори ми...
За миг до тебе само ще поседна,
а после, с цяла свита пилигрими,
в корубата на ветроход заседнал,
oт мидени черупки ще нанижа ...

На границата между зримо и незримо,
когато всеки сън е някакъв спектакъл,
отронваш от въздишките ми повей
и по сетивата ми минаваш като вятър
Копнежът ми сънливо те очаква ...

Отминаха години, отлетяха
и времето задъхано не спря,
каквото беше мило - отмиля,
дори мечтите някак помъдряха.
Ръцете в свити шепи съхранили, ...

Ръката на мама.
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви ...

Слънчогледите погледнаха слънцето
Гео Милев
Птици куршуми заляха земята,
сякаш оряха с крилата,
морето погълна небето, ...

- Здравейте, скакалци! Скачате ли, скачате ли...
Франк Синатра и Моцарт. Обожавам ги. Музиката им ме кара да се чувствам способен. Особено след дни, в които съм бил слаб. Днес не е такъв ден.
Сам съм и слушам любимата си музика. На път съм да повярвам, че ми е по силите да бъда една от молекулите в ...

Изтръгна сърцето ми, понесе го с песен,
а то жалостиво примря.
И плесен погълна го, стана зелено –
угасна без капка съзна...*
Триумфът ти есенен замъглява пенснетата – ...

Призован, ти замина
с катер бърз към нощта,
шепнеща раковина
в океанска сълза,
на брега ме остави ...

Някога... в градче - уютно,
сред Софийското поле,
Жорко - тихо се е пръкнал
без изобщо да реве.
А Жоро, днес, е победител! ...

Кажи ми как да нарисувам лято?
О, знам, ще ми говориш за небе,
за Слънце в снопове лъчи разлято
и за безбрежно синкаво море.
Кажи ми как да нарисувам лято? ...

Животът ми приключи – безвъзвратно!
Отиде си, без помен и венец!
Вече няма връщане обратно –
умира и последният ми щурец!
Една надежда тайно ме крепеше, ...

Каретата изтрополи надолу по хълма в пролетния мрак. Седнала вътре, Лорелей бе притихнала и размишляваше над бъдещето си. Изобщо не се подвоуми да напусне семейството си…, ако онези хора изобщо можеха да бъдат наречени семейство. Напротив, отпътуването ѝ носеше радост и облекчение. Каквото и да я ча ...

Силният пол мъжете били,
силен е който ражда децата.
С години брани живот...
себе си забравил в борбата.
Добри специалисти мъжете били, ...

Отключих сърцето си,
отключих душата си.
Но на доброто,
отвърнаха
с предателства, ...

Той беше там. Седеше до колата си и не помръдваше. Лицето му бе обляно в кръв, а по тялото му имаше жестоки рани. Реших да се приближа до него. Сигурно имаше нужда от помощ. За миг усетих силна болка в главата си, а след това и по цялото си тяло. Не знаех какво ми става, никога не ми се беше случвал ...

Зимата беше сковала земята в ледена си прегръдка. Бушуваха ветрове и огъваха клоните на дърветата досами земята. Снегът се изтръска от тях, а после пак заваляха снежинките.
Нямаше край тази зима – мислех си аз.
Горе в планината е сурово и тягостно. Дните накъсяват, нощтите са дълги и мрачни.
Мразя з ...

Весело поточе в долината
гони своите води,
на камъните беловласи челата
мие под старите върби.
Над него облачета бели, ...

Чакаме се пред баба.
Но нея вече я няма.
Тогава къде ще се чакаме?
Имаш ли страх от смъртта?
Отлитаме мигом нанякъде... ...