В далечината се чу свирката на влака. След миг от завоя се появи локомотива. Трябваше да хвърля половин цигара. Качих се на влака за Сандански с мисълта да се наспя. Влязох в първото купе. Имаше само един възрастен човек седящ до прозореца. Отворих вратата.
-Свободно ли е? - Странно, в купето не мир ...

Звездата Бетелхайзе скоро ще се превърне в свръхнова… През последните години тя е загубила кръглата си форма, стремително сплесквайки се в полюсите, а на екватора все още се държи от центробежните сили. Това е ясно доказателство, че е само въпрос на време, вероятно месеци, да се превърне в свръхнова ...

Дошъл на Земята – на белия свят,
орисан си бил ти да станеш богат.
Житейска пътека с безброй върхове,
примамливо всеки от тях те зове.
В началото бавно изкачваш се ти, ...

Сладникав мазохизъм
и стипчива меланхолия
танцуващи по нервите
в божествена агония:
Качили се на токчета, ...

Надигна се Ботев от гроба си черен,
от земята по-черна съзря свободата,
обърна се в него сърце му сломено –
гърчи се пак на Балкана снагата.
Чужди и свои огъват народа, ...

Под стрехата, до олука,
скрит в една пролука,
със съчки, сламки и сено
Врабчо направи си гнездо.
После с крила замаха, ...

Умирам. По усещане - наистина.
(Смъртта ме е целувала със страст)
Боли ме. Като рана, неизчистена
от мъка по несбъднатото "Нас"
Съдбата е жестока. Нелогична. ...

Само онзи, който е свободен, само той може
да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Христо Ботев
Това са думите на Ботев от преди век и половина. Толкова силни, толкова просветителски и неумиращи. Само робът, борещ се за свобода, може да я оцени по достойнство, дори и никога да не я достигне. Д ...

Малина беше седнала в розовата градинка на китният селския двор. Гледаше безизразно и празно в пространството. Ароматът на розовите храсти просто омайваше. Чудеше се, кога изминаха двадесет и пет години брачен живот и сама не можеше да повярва. Имаше трудности, имаше хубави моменти, но ето че времет ...

„С вяра товаря
се и ми олеква, и
сърцеотèква!“ —
отвòри в невярващи
вярващ сърца за Отца!...

В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...

Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...

"Мащерка на баба" с цялата си обич те наричам.
Милвам малките пръстенца - трепкащи листенца.
Мъничко телце - крехко стебълце ласкаво обличам.
Мигат, грейват две оченца - цъфнали цветенца.
Гукай, плачкай, ачкай, нанкай, папкай, риткай... ...

Земя-"Като една човешка длан"
на нея аз живея с вас
та кой не тъпка я
и кой ли не ламтя
да я присламчи в своя власт. ...

Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...

Посвещавам на героите, загинали за свободата на България
и на майките, отгледали такива синове.
„Замесих, сине, замесих хляба,
в пещта го сложих да се изпече.
Готов е, на трапезата го слагам ...

"Отново там" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Европа – тъмни векове.
Европа – дива безчовечност.
Малцина алчни богове
и страшно робство безконечно.
Европа – мрак! И в мрака гъст – ...

Той крещи и блъска, и чупи,
и дъха ми смразява във миг.
След секунди вината с целувки иска да си изкупи
и отеква в душата ми яростен вик.
Той ме кара да бъда щастлива, ...

По Дунава плаваше "Радецки"
с гениалния революционер поет
да спре гнет ужасен, нечовешки,
по пътя страшен, но славен поет.
Слезе той на родна земя ...

Научих се да пиша - всяка дума
я тегля на кантар, с рулетка меря,
излишни срички трия с твърда гума,
над запетаите по час се дзверя...
По месец само правописа си преглеждам ...

Вятърът ли тази нощ преспа пред моята врата
в куп обрулени листа?
Дъжд ли цяла нощ по прозореца ми чука
и припява му капчука?
Кой е звездоброецът, рисувал по небето ...

И топлината възкръсна богата
на цветове и аромати.
А ние, деца пред захарен памук,
не искаме да тръгваме,
сякаш ни стига да гледаме, ...

02.06.2020
Посветено на левента Юри..
Живял във Горна Баня във сарай на връх баира,
с дърво отпред - липа, а може би чинар,
с пътека, заградена със цветя и със чемшири, ...

1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, нат ...

Някъде, не знам къде,
под небето ни сияйно
Оди, не една и две,
вечер пише Юри тайно.
Може би, на чаша узо ...

Поредица „Баба и внуче”
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „ ...

5. Кратък нов ден
Утрото ги завари в леглото – недоспали, но щастливи. Предстоеше им работен ден, но интимното им щастие се опълчи на тривиалността и го преобърна и превърна във феерия от събития и срещи, и спирки, и коли, и тротоари, кафета, закуски, разговори, усмивки, банки, магазини, кучета, про ...

Боже мой, годините минават...
Старея аз, а ти си все дете,
но спомените, свидните, остават
перли бели в майчино сърце.
А трябваше днес, рожбо, да празнуваш, ...

Сред природните стихии
в Откровения - сега,
срещам няколко, Марии,
но... Мария е една!
Днес, за нея ще разкажа - ...

Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля. ...