Творец невидим, с видими дела,
земята украси с природа и дъга!
Създаде слънце, живи същества,
баща на всички чудни чудеса!
И изворът за Тебе пее, ...

И пак със времето се гоним,
и пак си казваме -" Здравей",
и даже сълзи и да роним,
не чува думата - " Недей".
Неумолимо, безпощадно, ...

Какво е пак?
Това е то, това е тук.
И пак, ти, чист
ала черни сажди капят като дъжд
тровят теб и твойта мисъл. ...

Завръщане отнякъде далече,
напукани петите не боляха -
посоката бе толкава потребна,
че устните вода не пожелаха.
Посрещането - майка и бащица, ...

Днес вече ми писна! До гуша ми дойде! Втръсна ми! Омръзна ми! И т.н... всички подобни изрази, с които човек казва колко вече няма накъде да търпи... Така се случи и с мен. Явно прагът ми на търпимост някак се покри с действителната възраст на която съм. Не мога вече да си давам отсрочки и все да чак ...

Когато някой си отива,
уж ден е, а пък спуска се нощта.
Една въздишка лекокрила,
опарва ме,
едва, ...

1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...

Особена вечер е днес. Кажи, ти усещаш ли също?
Залезът бе твърде ранен, и твърде красив.
Размених си с него надежда за идващо слънце
Че аз съм творец , оцветил и живота си сив.
А ти си любов ,разтопена по хлъзгав баир ...

за да не се от
Бог самоотлъчи — спря
да си се пъчи

Чуваше тракането на чиниите, докато жена му ги плакнеше на мивката. Мълчанието по между им, сякаш усилваше звуците от течащата вода и подреждането на приборите по отцедника за посуда. Виждаше отражението на гърба й върху стъклопакета на пластмасовата дограма. Светлината на лампата над кухненската ма ...

Заваля снежно бяла мелодия
милва със тонове, нежно вали.
Меки снежинки в синя симфония,
сипят красиви, зимни мечти.
Цялата снежност за Теб ми говори, ...

Подарявам ти.
Подарявам ти болката си.
Онази, във гръдния кош, която ми пречи да дишам.
Онази, която изтръпва в ръцете ми,
замъглява съзнанието ми ...

Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи, ...

Далеч от прегръдката твоя,
далеч от нежните ти ръце,
аз гледам звездите в безброя
и съм с усмивка на лице.
Че сякаш тебе там видях - ...

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...

Покой. Човек остава сам със себе си... Поезията ражда се в тъга.
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно! ...

Ти идваш и погубваш много хора,
а те милите има семейства, деца!
Безжалостен си, нямаш умора,
погубваш ги бавно, разбиваш сърца!
Ти бавно пълзиш в тялото човешко, ...

Звънват чаши и искри смехът,
а нейде някой плаче тихо.
Така е устроен светът -
да шевства вярата на сития.
А надеждата е захарен памук, ...

Обичах те, и още те обичам...
Моя муза, несбъдната мечта -
отново лицето твое виждам
в тайнствените дебри на нощта.
Изгаряш ме, подобно пламък, ...

Моят дом една звезда е -
светла и далечна.
Там е вечна пролет и ухае
на любов и на надежда.
Там пътищата ни се срещат - ...

Пуша цигара полугола...
Червеният пламък
никак не ме топли...
Треперя, ще пия вино...
Настръхвам щом ...

Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела. ...

Натрупани липси,
топлещи думи,
нежни усмивки,
молещи ръце -
в пространството увиснали, ...

Огън и лед
Между огън и лед
топя се.
Блед
е трупът ми клет. ...

Ах, звездна нощ..., а в мен тъма вали,
звучат на нимфи скръбни арфи зли...
Отпивам бавно от напитка медна,
копнея за гръдта му властно-нежна...
Да можех да му пратя тез стрели... ...

Една песен-експеримент по стихотворението на veesii70 (Веселка Стойнева) "Прииждат облаци-тъга", използвано с нейно разрешение.

Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет - ...

Ми велиш
окото ти е костен,
косата ти е свила,
душата ти е река која брза,
а јас не ти верувам. Се прашувам ...

Прилеп ли сънува снощи?
Ти уплашил си се още
вчера, но защо, кажи?
Рори прилепът държи
за крилото в пещерата ...

"Честита Нова година!
Апартаменти, тераси да има
за нашите хора,
да не ходят в затвора
и аз да не отида там, ...

По пътища, пъртини, магистрали
тя идва старата да подмени.
И в този час в небесните централи,
и календара стар да ни смени.
И земното ни време с нова сила ...