Дневната Луна...
Случва се във някой ден
може би като знамение,
и́ли просто феномен
на космическо явление: ...

Завръщане на Бъдни вечер в село...
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
(поема)
Завърнах се на Бъдни вечер в село, ...

Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...

ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ...

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...

луна — към теб се
поглед приближава и
се прилунява

По Коледа се случват чудеса -
Разбрах това в настъпващата зима.
Принцесата ми, (с късата пола)
взе кинтите и бързо ме подмина!
Не бе изобщо с шапка и бельо, ...

Ако някога се влюбиш пак в мен случайно, моля те, кажи ми! Да те обичам аз безкрайно.
Ако някога решиш
да ме погледнеш така омайно. Направи го! Ще ме стоплиш, както обичайно.
Ако някога за прошка се молиш. Ще ти простя веднага, само ината си да пребориш.
Ако някога решиш пак да се върнеш. Върни се, ...

Посинял от студ, младежът плава в океана. Вече цял ден бе изминал откакто
Ървин потъна в океана след корабокрушение. Екипажът му се удави и той остана съвсем сам
насред океана в януарска сковаваща нощ.
В погледът на Ървин нямаше живот, а само мъгла и единственото нещо, което се появи пред него беше ...

Прозрачна съм, стъкло съм и без плът съм,
обвивка нямам, нямам и лице.
Високо съм, стремеж съм, само долу
е плисъкът на моето море.
Разбих се във скалата, но не паднах - ...

Ще бъде нощ и ще е хубава
тъй нежно сгушена в дъжда
и в капчиците тихичко загледана
ще чакам кадифената ръка,
а тя ще ме докосне като пламъче ...

Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...

Свалям първо блузата. После всичко останало…Накрая гола съм – не без дрехи – без предразсъдъци съм. Душата ми е гола.
Виждаш ли ме?
Чувствата си оставям на масата.
Питаш ме искрена ли съм – виж сама
Питаш ме ще те обичам ли – а ти не ме обичаш ...

Бели мисли през прозорци запотени
неспокойно чакат тази зимна нощ
от мътни речи страшно угнетении
пробиват мъглата със силна мощ
Бели страсти топло запленени ...

Помниш ли тропота на конете,
когато яздихме вятъра,
преди много години?
Сред полята със макове
и балите със сено, ...

според духовни
предтечи — омразата
винаги пречи

вместо за обич
душата борѝчка се
все за парѝчка

Червен е сокът на живота
обагрил
жадните ми устни.
Оранжево е всичко мое -
плодът ...

Всяка делнична сутрин вървя по едни и същи улици. От години. Тръгвам по нашата улица, пресичам шумния булевард, минавам край музея, остава ми една отсечка до автобусната спирка. Най-досадната. Сиви блокове отляво, безлични масивни къщи отдясно, а на ъгъла кварталната баничарница изтласква свежестта ...

Превърнахме в професия просията,
на църква ходим - мода го налага.
И уж ни е човешка орисията,
от нас дори и дяволът избяга.
И с кръстен знак беляза преизподнята, ...

Убивам се, с кафетата, цигарите.
И битките, все кауза пердута.
Диети нови, все заменят старите,
без сол, без сладко, кисело и люто.
И не е чудно, че съвсем найлонов е, ...

"Разклатиха" ми Творческото шампанско.
Тапата гръмна!
Духът на Поезията излетя...
Няма връщане назад!

Ех, войници, войници,
мои набори стари!
Натежали са есенни жици -
тънкострунни самотни китари...
Ех, войници, войници, ...

Обвиваш ме със ласки и със грях,
магии правиш с устните порочни,
когато ме приемеш вътре в тях...
Гърдите ти омайващи и сочни
зоват ме с кадифения си глас. ...

Празнуват всички в тези светли дни,
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш – ...

Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия..
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза ...

Така да бъде! Сбогом значи?
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...

Срещата между поезията и математиката е неизбежна. Ученият търси истината, поетът търси вдъхновението, а всеки човек търси истина и/или вдъхновение: за себе си, за обществото и/или за принос към света на идеите. Математиката и поезията нагледно разделят мисълта от чувството и после ги обединяват.
Не ...

Далеч от теб в този ден
ме прави най-тъжна на света.
Да прегърна те за миг дори,
да усетя топлина.
Да видя аз в твоите очи, ...

Студена утопия.
Държеше душата ми в ръцете си,
галеше я със синьо-белите си пръсти,
очертаваше кръгове, навярно това бе игра,
как така случи се - да не зная правилата. ...

Ти си осмото чудо на осмият ден,
аз от осем минути съм влюбен във теб.
Имаш осем усмивки за всяка шега,
още толкоз въздишки за скръб и тъга.
Само осем минути, а сякаш съдба ...

Луната нежно шепне
приказна история до зори.
Накара душата ми да трепне,
да обича, да намразва, да гори...
Едно момиче страдало ...

Звездите в мрака светят най-красиво.
В тъмата ражда се живот!
Живот от космоса създаден
подарък за един народ.
А тоз народ потънал е във бедност!? ...

Всичко, до което се докоснеш,
вече е опорочено,
не признаваш непорочност,
нито нещо съкровено.
С мръсни пръсти ...

Има...
Има думи- кажеш и забравиш,
има думи- цял живот се помнят.
Твойте думи като нежна ласка галят,
като майчина прегръдка топлят. ...

Скап мој шафране,
евтино те продадоа,
со збор ќе им се одмаздам.
Проклети да се,
тие што во срце си пукале, ...

Срина се душата ми до дъно.
За живот отломките се молят.
Но как животът да покълне,
земята и небето даже спорят.
От Добрина искри събирам, ...