Ско́чи Койна бо́йна на двора,
залюля се яко стобора!
Изхвърчаха два падпадъка,
приключи́ им рязко фъндъ́ка!
Търчи́ Илия да се скрие, ...

Празна ми е чашата, Другарю...
вчера беше смотаняк!
Днеска пурата ти не догаря,
без изискан стар коняк!
Чин деляхме и ми идва много, ...

За лошо ли или добро,
аз гледам през едно прозорче.
Не искам злато, ни сребро,
а само къщичка със дворче.
Аз искам този малък дом ...

За виното говорим с обожание.
Устните потръпват, душата ни мълчи.
За нощите, пропити с отчаяние.
Погледи се сблъскват, сърцето пак крещи.
За любов ли ний сме жадни още? ...

Остарях над човешки сплетни
и разбрах – буржоата не може
да предложи – когато боли,
топлина и утеха възможна.
Не успях да помилвам лъчи, ...

Полегнала е Тодора
дибидюс гола на двора,
слънчев загар да събира,
мулатки да конкурира.
Врътка разнопосочно ...

За мнозина Божият Син е вероятно религиозна измислица. Така масово си мислят атеистите. Те не изпитват и милиграм почит и страхопочитание към Него. Смея да ги уверя, при това с Неговите думи:
"Истина, истина ви казвам, те вече получават своето възмездие..."
в обратното. Лично аз съм изпитвал върху с ...

Вятър през завивката те буди,
твоята любов до теб завит е.
Кръвните пътища са пълни,
меко гъделичкат ти гърдите.
Пътуват вътре магичните импулси, ...

Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи – плакани, изстрадани. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори – прозрения, постигнати след затваряне зад ...

Когато косачът коси,
а ти си цъфтиш сред ливада;
тогава дали за награда
заслужил си или не си
блажения рай или ада – ...

Безмълвна стоя в дългата призрачна нощ, приседнала тихо до камината, обгърнала раменете си, се отдавам на тъжните си размисли. Нощта все още е будна. Звездите усмихнато настроени, а небето въпросително надвесено над димящите комини, чиито струйки се отправят спираловидно нагоре. Спиралите очертават ...

Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...

Как времето да окова?
Как да го спра да не излита?
Как да те скрия за един безкраен ден?
Как да открадна тази тишина
от твоето дихание пропита? ...

В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна
на ангелско сияние от антиплът.
И в паметта безмилостно отеква ...

Ще изпитам съвсем мъничко болка, като при евтаназия.
Ще изтека между запетаите преди да съм донаписана.
Във едната ръка за кураж ще стисна фантазиите си,
а във другата-кой каквото ми е харизал, по милост.
Едно леко убождане и движенията ще се превърнат в картини. ...

Понякога те искам като вятър –
под дрехите ми дръзко да проникваш...
и странна лудост ме обзема някак
и безпокойство, че с това ще свикна...
Понякога те искам като вино – ...

Дъхът ми трае
само една секунда...
Дълга...
безмерна секунда...
Цяла вечност! ...

Покани ме в тишината,
в този светъл и уютен ден.
Погали с лъчите си зората,
знай живея, щом близо си до мен.
В ласките ти аз витая - ...

лапавица през
февруари — шляпат
спомени — уж стари
......................................................................
алтернативно: ...

Ти си моят блян –
болка и копнеж.
Ти си дявол,
провокиращ ме все да те желая.
Ти си моят страх – ...

Вятърът свири на тънката струна.
Дреме морето, в парцали увито.
Чайки под лодките спят непробудно,
раци по черните пясъци скитат.
Счупен е фарът, не сочи надежда. ...

Превърна ме във призрак словоблуден
и на стената сложи кръст с кандило,
повика поп съвсем да ме изстърже,
защото съм бодяла като шило.
Остави лампата навън да свети, ...

Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет, ...

Ден като ден. Но с много срещи и разговори – от ранна утрин.
Понеже добре разбирах значението му, станах още призори, набързо се пооправих – все пак, трябваше да изглеждам добре, хапнах като за последно на закуска, а после излязох. Без цел, без посока. Знаех – който трябва, ще ме намери.
И наистина. ...

Луничките по чипото носле
са утринна следа от звездопад.
И зиме побеляват като лед
загатват неизбежност и поврат.
Покорството прилича на дете, ...

Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!” ...

Облечени в тайни,
покрити във тайни,
погребани тайни...
Разбулени тайни,
изровени тайни, ...

Със сигурност няма как да изляза виновната в случая. Аз спрях да си говоря с всички млади на работа, имено за да не се случват подобни простотии. Аз съм тук от 10 години, а някакви хора, които не са взели повече от 10 заплати ми държат сметка. На мен?! Само да дойде Калина (шефката), аз всичко ще ѝ ...

Разказах ти най-съкровените си тайни,
най-чистите си сънища.
Разказах ти коя съм аз и какво правя тук.
Изплаши се, избяга...
Ще се завърнеш ли? ...

Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си. ...

Раздяла ли е щом сърцето си предам
и оставя в грехове душата ми да гние?!
Раздяла ли е щом погледна се насън
и насреща ми страхът безмълвен вие?!
Раздяла ли е щом денят е пуст и уморен ...

С тези думи влязох и хлопнах вратата зад гърба си като за по-сигурно я заключих със заклинание, което никой шперц или ключар не може да отвори. За всеки случай, че знае ли се какво се върти в бръснатата глава на моя колега. След случая с момчето беше станал доста неспокоен.
Реших да се кача при врач ...

любов по сладост незаменима
по чувство недостижима,
любовта е къс магия
от която радостта си не крия.
малко хора се вглеждат ...

Животът щеше да е твърде скучен,
навярно прекалено да сладни,
ако не трябваше да те научи
за някого да си необходим.
За някого да бъдеш като въздух! ...

Ода за месеца на любовта
/хумористично/
Уверена съм, силна, много смела,
усмихната, безкористна и...верна.
От години хвърлям дълго ласо ...