Бях там и усетих истината с душата си!
Горан отвори очи. Изживяното от него беше невероятно.
- Човече! - обърна се той към приятеля си – не знам как да го опиша. Може ли да го направим отново?
- Ха, ха – изсмя се Алекс. Двете му различни на цвят очи весело засияха – ще ти трябва почивка. Не прекаляв ...

– Смятаме – продължи Дрейтън,– че всички, които боравят с предаване на материя, безпогрешно знаят как се прави това. А никой не може да каже колко са изпратените, които после са се върнали в станциите си неправилно приети.
Клифърд Саймък „Резерватът на таласъмите“
Но най-много ги смая меката разсеян ...

Когато те докосне любовта
и с нежни пръсти -
погали ти душата...
когато погледа ти
в мен се взира ...

Полегнало е слънцето на хълбок,
от изток се промушват светли дири.
Овчар подкарва стадото на паша,
кавалът му протяжно ще засвири.
Поляната покрита от росата, ...

Добро утро, лято.
Рано днес се съмна.
Ухаеш на липи
и капчици дъждовни.
Лято пеперудено, ...

Как си, майче? Ние се прибираме.
Ще се забавим-имаме прикачване.
Разстоянието много е, разбери ме
важното е, че Ти ни чакаш.
Недей се натоварва с чистене, ...

Из сборника с ужасии "Тя"
Ама едва го търпя, бе… Едва го търпя! Четиридесет години ме трови. То аз си мълчах, мълчах, ама… Нетърпимо е – все той да е прав. Хайде – веднъж, два пъти… Но цял живот… И все се оказва, че е прав…
Чистя си аз кухнята, а той се меси: „Не трий с мократа кърпа електрическия к ...

Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...
... но както полюлея ...

Беше страх,
аз разбрах,
осъзнах
и успях да прогоня.
Този страх ...

Sanremo 1993
---------------------------------------------------------------------------------------
Лаура Паузини - Самотата
Санремо 1993
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Видимо е разстроена. Седи срещу мен. Радост. Виждам и сълзи. От съжаление. Към мен. Не вярвам причината да е друга. След малко ще си тръгне. Тогава ще заплача и аз. От мъка. Към себе си.
Радост ме прегърна. Като домашен любимец. Много болен и дребен домашен любимец. После ме целуна. За сбогом.
От де ...

Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...

Дядо Ганьо се събуди
на Бахами по бермуди.
Беше взел една халвà
в малка, скъсана торба.
Село няма, но жената ...

Толкова излишни философии!
Простичко животът ни се смее.
Гърбица от нежност облак носи.
Чанове по хълмовете пеят.
Пътища невинни и изгубени. ...

Аз не съм ти за в къщата.
(Доскучавам с престоя)
Туй присъствие, мъжкото
ми го вика неволята...
Все с любов недохранен ...

Първият юнски понеделник зарадва с отдавна жадуваните слънчеви лъчи. Онези, които всеки път посрещаме с мечти за по-щастлив живот. В много от нас по това време слънцето разбужда и надежда за поредното вълнуващо лято.
Днес, у все повече хора се зараждаше усещането, че кошмарното, но приемливо за влас ...

Сапфирени сълзи в тревожно синьо
морето бе търкулнало по плажа.
Душата беше скрило в раковина.
Поисках за тъгата да разкаже.
- Сълзите ми - прошепна то - са тясни. ...

Бианка
се себераздава
и ни в стиха си
приютява!
И в него трайно ...

Ти дойде!
Ураганна стихия, пустинен дъжд,
прилив от нежност, несломима скала,
арктическо лято, разцъфнала ръж,
черна магия, слънце в нощта, ...

Всички по-големи трудности в живота си определяме като дяволски капани. Много поговорки има за Дявола. Хем си мислим, че е невъзможна перфектна сделка с него, но казваме „Послушах Дявола”, когато не искаме да поемем отговорност за собствените си постъпки. Когато сме разочаровани и мислим, че нямаме ...

ДВЕ УСПОРЕДНИ ПРАВИ
Не ми се никак нрави,
че нашите съдби
са успоредни прави;
и без да се надява, ...

Законът на смъртта не ме тревожи -
все някой ден ще легна във пръстта.
Не пих нектар с министри и велможи,
със клисав хляб залъгвах си глада.
Живях го, както аз си го разбирам -​​​​ ...

нощес
тя извървя последните си минути
от спалнята
до заключената врата
и обратно ...

Светът живее в блокове изстинали.
Душите ни - в затворените стаи.
Проплакват там любовите отминали.
Ключалката на самота ухае.
Стените вкаменени са и плачат. ...

ГЛАВА ПЕТА: ТАЙНАТА СТАЯ
Енио Хамър беше друг типаж в сравнение с Дислан, но вътрешно усещаше някаква потребност да го напътства и да го протежира или поне държеше това да бъде така.
Самият Дислан нямаше нищо против. Не искаше да пропуска своя шанс, който се очертаваше да придаде някакъв смисъл на ж ...

Limit(les)s
All I know is to hurt myself and hate the others
Abuse me and I'll think I deserve it
Give me love and I'll think I don't deserve it
There isn't a right way to treat a wrong mind ...

Сияе залезът ален,
лъчи се губят в тъмнината,
в очакване на час прощален,
в очакване на тишината.
Природата заспива навън, ...

Розите, морето и звездите
ти ми обеща и аз останах.
Къщите, от спомени пропити
с детски смях напълнихме отрано.
В своя бяг животът ни препуска ...

-Ванка, майче, успех!
Каза развълнуваната и подтиснато притеснена майка на Иван, извади иззад шкафа чаша вода и я плисна с дясната ръка.
-Ще се постарая, мамо...
Отговори Ванката и тръгна с левия крак, прескачайки локвата...
В следващите 45 минути Ванката трябваше да смени два превоза, но реши, че и ...

Проспала съм дванадесет часа. Явно виното, което изпих беше виновно да ме замае дотолкова, че да спя непробудно половината от деня. Отворих капандурата да влезе свеж въздух, но нахалната луна беше заменена от едно палещо слънце, което жареше силно и безмилостно. То беше по – нахално и от среднощната ...

http://www.videoclip.bg/watch/1007879_dream-voices

Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след, ...